Когато в началото на годината разговаряхме за „Йога за вашите пари“, тя беше първата стъпка в една дълго замисляна поредица. Днес към нея вече се присъединява „Финансовата и инвестиционна интелигентност“, а „Интелигентният инвеститор 2.0“ предстои да завърши трилогията. Междувременно се появи и „BITCOIN: Аутопсия приживе“. В този разговор авторът Александър Александров се връща към идеите зад книгите, говори за грешките, дисциплината и границите на инвестиционното знание и обяснява защо понякога най-доброто решение е да не правим нищо. Питаме го и как изкуственият интелект ще промени инвестирането, защо българите продължават да възприемат имотите като синоним на сигурност и какво може да научи едно дете за парите, преди да е изградило собствените си финансови навици.
През ноември Александър се включва в безплатни онлайн събития, по време на които можете да му зададете важните за вас въпроси. На 17 ноември от 19 ч. предстои уебинарът „Пътят на осъзнатия инвеститор: от първия ред в парите до собствена инвестиционна политика“ (можете да се регистрирате тук).
Миналия път казахте, че „BITCOIN: Аутопсия приживе“ е единствената ви книга, която не е била част от плана, и че я е вдъхновил върхът през октомври 2025 г. Година по-късно биткойнът е с около 40% под този връх. Пациентът още жив ли е?
Жив е. И точно това е смисълът на заглавието.
Да припомним числата. На 6 октомври 2025 г. биткойнът достигна около 126 000 долара. В края на юни 2026 г. падна до около 58 000, тоест с повече от половината. Днес, към 11 ноември, е около 74 000 долара – с около 40% под върха и с около 28% по-високо от дъното.
Ако сте купили на върха, за вас това е болезнено. Ако сте купили на дъното, сте доволни. Но нито едното, нито другото е доказателство за нещо. В книгата има едно изречение, което повтарям често: „Оцеляването не е доказателство.“ Bitcoin оцеля и след много по-тежки спадове: −77% през 2022 г., −80% и повече преди това. Оцеляването на протокола обаче е едно, а оцеляването на човека, който го държи, е съвсем друго.
Затова въпросът ми не е „жив ли е пациентът“. Въпросът е каква функция изпълнява той във вашия портфейл и дали тази функция оправдава риска.
Защо „аутопсия приживе“? Не е ли жестоко заглавие за актив, който толкова хора обичат?
Разбирам, че звучи провокативно. Но аутопсията не е присъда. Тя е най-внимателният преглед, който медицината познава: орган по орган, без предразсъдъци и без да се бърза със заключението.
Обикновено аутопсия се прави, когато е твърде късно. Аз исках да я направя, докато пациентът е жив, за да можем още да научим нещо и да вземем решения навреме.
И още нещо: Bitcoin вече е на 17 години (Всъщност 18, ако броим от „зачеването“ – бялата книга на Сатоши Накамото). Достатъчно дълго, за да имаме реални данни, а не само обещания. Можем да проверим какво беше обещано, какво се изпълни, какво остана условно и какво тихо беше предефинирано по пътя. Хората, които обичат Bitcoin, заслужават сериозен преглед, а не реклама. А хората, които го мразят, заслужават същото.
Книгата е написана първо на английски. Защо, и какво получава българският читател?
Bitcoin е глобален казус. Данните, институциите, фондовете и спорът са предимно американски, затова започнах с английското издание за читатели по целия свят.
Българското издание обаче не е просто превод. То е пълноценно издание, с 488 страници, и стои самостоятелно. Методът е същият, защото той не зависи от държавата. Въпросите „каква функция изпълнява това в портфейла ми“ и „мога ли да преживея грешката“ са едни и същи в София и в Ню Йорк.
Има и нещо, което е особено важно за българския читател. При нас криптоактивите често се предлагат с обещания, които никоя сериозна инвестиция не дава. Книгата е опит да дам на читателя инструменти да разпознава тези обещания сам, без да му казвам какво да мисли.
Отказвате да дадете присъда и наричате читателя „съдебен заседател“. Не е ли това удобен начин да избегнете отговорност?
Би било удобно, ако не казвах нищо. Но аз казвам много. Моята оценка е в книгата и е ясна: Bitcoin е истинско технологично постижение, но централното му икономическо твърдение – че ще бъде пари или дигитално злато – остава недоказано и е скъпо оценено. Позицията ми е „неутрална до леко скептична“. Това е дисциплина, а не нерешителност.
Това, което отказвам, е да ви кажа какво да правите вие. Защото не знам на колко сте години, колко имате, кога ще ви трябват парите и как спите, когато нещо падне с 50%.
Затова всяка глава е изградена като съдебен процес: най-силната теза „за“, най-силната теза „против“, и после разделям това, което знаем, от това, което допускаме, и от това, което гадаем. Решението е ваше. Но вече ще знаете на какво стъпва. Решение, взето от вас, можете да удържите в лош момент. Чуждо решение – рядко.
Каква е най-силната теза в полза на Bitcoin – такава, каквато би я защитил най-добрият ѝ адвокат?
Тя е силна и я вземам на сериозно.
Bitcoin е първият дигитален недостиг без доверена трета страна. Вече повече от 17 години регистърът му не е бил успешно атакуван. Големите провали в историята му са на посредници – борси, кредитори, попечители, – а не на самия протокол.
Паричната му политика е най-предвидимата, която познаваме: 21 милиона и нито един повече. За България това има особен смисъл, защото ние знаем какво е правило, което не може да се промени по прищявка – живяхме с валутен борд повече от 25 години. Към това добавете устойчивостта на конфискация, преносимостта, мрежовия ефект, оцеляването след китайската забрана и сериозната макро теза за обезценяването на парите. И накрая асиметрията: при малка позиция максималната загуба е ограничена, а печалбата теоретично не е.
Ако не можете да изложите тази теза поне толкова добре, колкото аз, не сте готови да я отхвърлите.
А най-силната теза срещу него?
Тя също е силна и, честно казано, доказателствата към днешна дата я подкрепят повече. Платежната теза се провали. Хората не плащат с биткойн. Плащат със стейбълкойни, а опитът в Ел Салвадор показа, че законът може да направи нещо официално платежно средство, но не може да накара хората да го използват.
Тезата за защита от инфлация също не издържа на теста. През 2022 г. инфлацията в САЩ надхвърли 9%, а биткойнът падна със 77%.
Bitcoin няма парични потоци и няма котва. Всяка негова „оценка“ всъщност е прогноза за бъдещо търсене. Сигурността на мрежата зависи от цената. Институционализацията връща точно посредниците, от които трябваше да ни освободи. А мрежовият ефект не гарантира, че потребителите няма да напуснат.
Най-вероятният лош сценарий според мен не е крахът. Той е това, което наричам „голямото разочарование“: години наред Bitcoin се движи sideways (т.е. без ясна посока), обещанията се отлагат, а алтернативният разход расте. Това вече се вижда и от кумулативната доходност за последните 5 години, която е съизмерима с доходност от „скучни“ държавни облигации.
Сравнявате Bitcoin със златото и наричате тази глава интелектуалния център на книгата. Тази година и двата актива паднаха сериозно от върховете си. Какво показва 2026 г.?
Показва, че никой актив не е сигурно убежище по всяко време, и това е честният отговор.
Златото достигна рекорд от около 5 600 долара за унция в края на януари 2026 г. и днес е около 4 100, тоест с около една четвърт по-ниско. Биткойнът е с около 40% под върха си, а в най-лошия момент беше с повече от 50% надолу.
И двата спаднаха. Но не еднакво и не по една и съща причина.
Затова в книгата формулирам разликата така: „Златото монетизира доверие; Bitcoin монетизира очакване.“ Доверието към златото е изграждано хиляди години. Очакването към Bitcoin е за бъдеще, което още не е дошло. Когато очакванията се свият, например при по-високи лихви, биткойнът реагира по-скоро като технологична акция, отколкото като злато.
Затова не приемам етикета „дигитално злато“ като факт. Приемам го като хипотеза, която тепърва трябва да се докаже. Засега тя не е доказана.
Борсово търгуваните фондове трябваше да донесат „легитимност“. Наричате това парадокс на институционализацията. Защо?
Защото Bitcoin беше създаден, за да няма нужда от посредници, а най-големият му успех през последните години дойде чрез посредници.
Борсовите фондове направиха биткойна достъпен за пенсионни фондове и консултанти. Това е реален успех. Но имаше и цена. Когато купувате дял във фонд, вие не притежавате биткойн в смисъла, в който го е замислил създателят му. Притежавате вземане към фонд, който държи биткойни при попечител. В книгата го казвам така: „Притежавате графиката, не актива.“
Втората цена е корелацията. Институционалните пари идват с институционално поведение. Тази година спот фондовете в САЩ имаха най-лошия си месец през юни, с изтегляния над 4 милиарда долара. От началото на годината нетните изтегляния вече надхвърлят 1 милиард. Сега цената реагира на данни за инфлацията и на очаквания за лихвите на Фед, точно като останалите рискови активи.
Тоест институционализацията не прави Bitcoin по-различен от пазара. Прави го по-подобен на него.
Strategy на Майкъл Сейлър държи около 4% от всички биткойни. Какво ни учи този случай?
Това е може би най-поучителният казус в книгата. Наричам го „машината за усилване“.
Логиката е проста. Компанията продава акции и дълг, когато пазарът я оценява по-високо от биткойните ѝ, и с парите купува още биткойн. Докато премията съществува, машината работи. Днес Strategy държи над 850 000 биткойна.
Но машината има условие: премията. Показателят, който я мери, се нарича mNAV, тоест колко плаща пазарът за всеки долар биткойн в баланса на компанията. В края на юни 2026 г. той падна до около 0,72, тоест компанията беше оценена с отстъпка от биткойните си. В началото на ноември е около 1,13.
Изводът за инвеститора е стар и прост: „Ливъриджът не променя шансовете, а само последиците.“ Акцията на Strategy не е заместител на биткойна. Тя е усилен биткойн, с допълнителен риск от капиталовата структура.
Пишете, че стейбълкойните „изядоха революцията“. Какво имате предвид?
Bitcoin беше замислен като „електронни пари в брой от човек на човек“. Тази част от обещанието днес изпълняват други – стейбълкойните. Това са токени, вързани за долара, и днес тяхната обща стойност е около 295 милиарда долара.
Хората, които искат да плащат или да пращат пари през граница с крипто, използват дигитален долар, а не биткойн. Защото никой не иска да плати кафето си с актив, който може да поскъпне с 30% до следващия месец – или да поевтинее толкова.
Това е ирония. Технологията победи, но не по начина, по който беше обещано. В книгата го казвам така: „Bitcoin успя като актив, въпреки че се провали като пари.“
Това не е непременно присъда срещу него. Много неща успяват в роля, различна от първоначалната. Но инвеститорът трябва да знае коя роля плаща, а не коя е била обещана.
Всяка година има нова ценова цел за биткойна. Защо в книгата има цяла глава за индустрията на прогнозите?
Защото прогнозите за биткойна са индустрия, а не анализ. Обърнете внимание на модела. Целта винаги е много по-висока от днешната цена. Когато не се сбъдне, датата се отлага, а не тезата. В книгата го наричам така: „Целта се мести; посоката – никога.“
Една прогноза, която не може да бъде опровергана, не е прогноза. Тя е вяра с дата.
И ето въпроса, който препоръчвам при всяка прогноза: кой печели, ако ѝ повярвате? Често това са хора, които продават продукт, курс, борсов фонд или собствените си монети.
Аз не давам ценова цел в книгата. Не защото не мога да напиша число, а защото не знам. Мисля, че и никой друг не знае. Това е най-честният отговор, който мога да дам.
Говорите за „наративна ликвидност“. Какво е това и защо е важно за обикновения инвеститор?
Това е една от централните идеи в книгата. Историята около Bitcoin се сменя, а заключението остава същото: „купувайте“. Първо беше платежна система. После дигитално злато. После защита от инфлация. После институционален актив. После стратегически резерв на държави. Всеки път, когато една история се изтощи, се появява следващата. Заключението обаче не мърда.
Когато тезата се сменя, а изводът никога, това е сигнал. Значи изводът не следва от тезата. Тезата обслужва извода.
Защо е важно за обикновения човек? Защото често той купува последен, когато историята е най-убедителна и цената е най-висока. Затова в книгата има въпрос, който звучи грубо, но е полезен: „Чий изход финансирате?“ Ако купувате, защото всички говорят, може би някой продава именно на вас.
Какво би ви накарало да промените мнението си?
Добър въпрос, и мисля, че всеки инвеститор трябва да може да отговори на него за всеки актив, който притежава.
В книгата настоявам критериите да се запишат предварително, а не след като цената е тръгнала. Иначе всеки нов факт ще бъде преразказан в полза на това, което вече мислим.
За мен това са въпроси от типа: ще изпълни ли Bitcoin функцията на убежище в истинска криза, а не само в своите собствени цикли? Ще може ли сигурността на мрежата да се поддържа, когато наградата за копаене намалява? Ще се използва ли реално като пари в някаква значима степен?
Ако отговорите станат „да“, ще променя оценката си и ще го кажа публично. Така трябва да прави и скептикът, и вярващият.
Новата информация трябва да актуализира анализа ни. Не автоматично портфейла ни.
Какво бихте казали на читател, който е купил биткойн на 110–120 000 долара и сега е на загуба?
Първо, че не е сам и че това не го прави глупав. Цената, на която сте купили, обаче няма значение за пазара. Тя има значение само за вашите емоции.
После бих му предложил теста на нулата. Ако днес нямахте тази позиция и имахте парите в кеш, щяхте ли да купите същото количество на днешната цена? Ако отговорът е „да“, позицията има място. Ако е „не“, трябва да си признаете защо я държите: заради функцията ѝ или защото не искате да приемете загубата.
И теста за сън: ако падне още наполовина, ще спите ли?
В книгата има изречение, което не е популярно в криптокръговете: „„HODL“ е отличен съвет за Bitcoin и често ужасен съвет за Вас.“ Протоколът може да оцелее десетилетия. Въпросът е дали вашият живот, вашата ипотека и вашите нерви ще оцелеят същия път.
Това не е съвет да продавате или да държите. Това е съвет да решите съзнателно.
А на човек, който никога не е купувал и се пита дали сега не е „евтино“?
Бих попитал: евтино спрямо какво? Спрямо върха – да, с около 40% по-ниско е. Спрямо дъното през юни – с около 28% по-скъпо. Спрямо паричните потоци – не можем да кажем, защото няма такива. Затова думата „евтино“ тук не означава много.
Вместо това предлагам седемте въпроса от теста на осъзнатия инвеститор. Разбирам ли го? Каква функция ще изпълнява в портфейла ми? Какво би ме разубедило? От какво се отказвам? Каква роля играе в цялото? Колко несигурност остава? Мога ли да преживея грешката?
Ако не можете да отговорите на тях, отговорът е „още не“.
И искам да е ясно: нулата е напълно уважаван отговор. Не е нужно да притежавате всичко, за което се говори.
Ако все пак решите „да“, тогава размерът е всичко. Той се определя от това колко можете да загубите, без да ви събори, а не от това колко сте убедени. „Оразмеряването на позицията е мястото, където убедеността среща смирението.“
Миналия път споменахте, че държите малка позиция от 2016 г. Как управлявате нещо, в което сам сте „неутрален до леко скептичен“?
Точно като позиция, а не като вяра. Това означава три неща. Първо, размерът е малък и остава малък. Второ, критериите за изход са записани предварително, на хартия, а не в главата ми, където могат тихо да се променят. Трето, ребалансирам.
Последното е обратното на „HODL“. Когато биткойнът поскъпне силно и делът му в портфейла нарасне над това, което съм си определил, продавам част. Когато поевтинее, той сам се връща в рамките си. Не защото знам накъде ще тръгне цената, а именно защото не знам.
Тази дисциплина ми е донесла повече, отколкото бих получил, ако просто бях държал. Но не я описвам като рецепта. Описвам я като пример за това, че дори скептик може да притежава нещо, стига да го управлява с правила, а не с надежди.
„Важно е една позиция да не може да те събори.“
Кой чете тази книга – вярващите или скептиците? И какво ви казват?
И двете групи. И това ме радва най-много. Очаквах, че книгата ще ядоса вярващите, защото не им казва това, което искат да чуят. Оказа се, че много от тях я приемат добре. Един читател написа, че е прочел неща, които никъде другаде не е виждал да се обсъждат, и я нарече задължителна за всеки, който притежава биткойн.
Мисля, че причината е проста. Хората, които наистина са изучили Bitcoin, са уморени от реклама. Те искат някой да вземе аргументите им насериозно и да ги изпита честно.
А скептиците откриват, че тезата „за“ е много по-силна, отколкото предполагат.
Към книгата има и бонус, който се казва „Присъдата ти преди книгата“. Молим читателя да запише мнението си, преди да започне. Накрая може да сравни. Не е важно дали мнението се е променило. Важно е дали вече знае защо мисли това, което мисли.
Ако читателят запомни само едно изречение от книгата, кое бихте искали да бъде?
„Целта на инвестирането не е сигурност. Целта е интелигентно действие в условия на несигурност.“
Bitcoin е най-трудният казус, който познавам, защото събира на едно място всичко, което прави инвестирането трудно: технология, която не разбираме напълно, история, която е много убедителна, цена, която се движи бясно, и общност, която често смесва анализ с идентичност.
Ако човек може да мисли ясно за Bitcoin, може да мисли ясно и за всичко останало: за имотите, за златото, за изкуствения интелект, за следващата голяма история, която ще дойде.
Затова, макар книгата да е за Bitcoin, всъщност тя е за преценката. Тя е стрес тест на метода от трилогията „Осъзнатият инвеститор“. А 100% от нетната печалба от нея, както и от трите книги, отива за „В света на парите“ – защото преценката се учи най-лесно, когато започнем рано.
Прочети още:
Александър Александров: Читателят получава кутия с инструменти и преценката кога кой да използва
Александър Александров: „Йога за вашите пари“ обяснява защо управлението на парите не е математика
