Трудно е да си почитател на съвременни романтични книги и да пропуснеш сензацията Али Хейзълууд. Завършила докторантура по невронаука и носеща титлата „професор“, тя използва научните и академични среди като вдъхновение за своите романи, като повечето от главните ѝ герои работят в STEM (термин, който обединява академичните дисциплини Наука, Технология, Инженерство, Математика). Книгите ѝ са забавни и духовити, внасят нужни за жанра свежест и оригиналност, а в последната година с удоволствие ги препрочитам.
“Хипотеза за любов” (изд. “Егмонт”, преводач Евелина Пенева) засега остава любимият ми роман на Али. Докторантката по биология Олив Смит е решена да докаже на най-добрата си приятелка Ан, че отдавна е преживяла бившия си. Тъй като Ан подхожда с недоверие, Олив трябва да представи неопровержими доказателства. Като един разумен учен, тя се паникьосва и целува първия срещнат мъж. А той се оказва Адам Карлсън – млад професор, известен с това, че е способен да разплаче и съсипе всеки студент с критичността си. Докато Олив е убедена, че с образованието ѝ е свършено и Адам със сигурност ще подаде оплакване в университета, той я изненадва и ѝ предлага да се преструват, че са заедно. Олив ще убеди Ан, че е продължила напред, Адам ще постигне свои цели, а единственото, което трябва да правят, е да пият кафе заедно на обществено място в продължение на няколко седмици… какво може да се обърка? Разбира се, абсолютно всичко.
Олив е остроумна и бъбрива, докато Адам е тих и самовглъбен и макар че присъства в кошмарите на своите студенти, е безкрайно търпелив и мил с Олив. Двамата имат забележителна химия и се вкарват в такива трудни ситуации, че често ще ви разсмиват. Впрочем, героите са първоначално вдъхновени от Кайло Рен и Рей от „Междузвездни войни“ и бе невъзможно да не си представям актьорите, докато четях романа (очаква се филм по “Хипотеза за любов”, така че все пак можем да си мечтаем да видим Адам Драйвър и Дейзи Ридли в главните роли).
В “Любов и неврони” (изд. “Егмонт”, преводач Йоана Гацова) се срещаме с Бий Кьонигсвасер, която винаги си задава един и същ въпрос, когато е изправена пред предизвикателство – “Какво би направила Мария Кюри?” Когато обаче получава мечтаната работа като ръководител на невроинженерен проект в НАСА и осъзнава, че ще трябва да работи с най-големия си враг, Ливай Уорд, Бий знае, че тук дори мадам Кюри не би могла да помогне. И да, Ливай е привлекателен и интелигентен, но ясно е показал на Бий, че не може да я понася. От първия им работен ден заедно, той сякаш ѝ е обявил война – държи се студено, всяка стъпка от проекта се бави необяснимо, а Бий го мрази все повече с всяка секунда. Толкова много, че не може да спре да мисли за него… Когато Бий изпада в беда, Ливай неочаквано се оказва единственият отзовал се на помощ и не след дълго героинята е пред дилема, която Мария Кюри не може да реши – какво гори между Бий и Ливай – омраза… или любов?
Бий е най-екстровертната и ексцентрична героиня на Али, а въпреки високата си интелигентност има невероятния талант да се забърква в невъзможни ситуации на фона на сериозни проекти за изследване на Космоса. Като нейна противоположност, Ливай е спокоен, уравновесен, макар че зад замисленото му изражение се крие дълбока емоционалност, с която напълно ме спечели. “Любов и неврони” разглежда и трудностите да бъдеш приет насериозно в научните среди ако изглеждаш нестандартно (особено ако си млада жена с розова коса).
“Любов на теория” (изд. “Егмонт”, преводач Йоана Гацова) е романът на Али, който най-много се фокусира върху проблемите в академичните среди, свързани с финансиране на млади физици и с продължаващия сексизъм, който ограничава кариерите на жените учени. Елзи Ханауей носи много лица: за близките си тя е физик теоретик и преподавател, а за редица непознати е фалшиво гадже под наем, с което компенсира ниското си заплащане като учен. Същевременно, Елзи е харесвана от всички – тя винаги знае какво да каже и каква маска да постави, за да остави добро впечатление. Талант, който е твърдо решена да впрегне, за да получи работно място в Масачузетския технологичен институт. Елзи обаче не е предвидила Джак Смит, по-големия брат на неин клиент и експериментален физик, който с действията си е подкопал кариерите на десетки колеги на Елзи. За неин лош късмет, Джак е и в комисията по подбор на кадри в MIT и е твърдо убеден, че тя няма да получи позицията. Най-лошото от всичко? Джак успява да види какво се крие зад нейните маски и не се притеснява да я предизвика да е откровена, което се оказва колкото ужасно, толкова и привлекателно за Елзи.
Докато някои читатели изказаха мнението, че „Любов на теория“ включва твърде подробна информация за света на физиката, особено за противопоставянето на теоретици и практици, на мен ми допадна, че Али Хейзълууд отказва да пише повърхностно, а вместо в това в детайли обсъжда полето, в което се развиват нейните герои. Въпреки редицата политически игри в университетите и трудностите в кариерата, пред които се изправя Елзи, в романа все пак присъстват достатъчно романтични и забавни моменти, както и неочаквана поява на герои, които вече сме срещали от предишни книги на Али.
Разбира се, не мога да не завърша с първия роман на Хейзълууд, насочен към тийнейджъри – “Шах и мат” от (изд. “Софтпрес”, преводач Яна Парашикова-Аролска). Малори Грийнлийф отказва да играе шах. Между грижите за болната си майка, отглеждането на малките си сестри и работата в автосервиз, тя няма и секунда свободно време, а и играта ѝ носи само лоши спомени. Нейна приятелка я убеждава да вземе участие в един последен турнир на шах, където се случва нещо неочаквано за всички – момичето побеждава настоящия световен шампион, а именно неустоимия и темпераментен Нолан Сойер. Победата на Малори разтърсва света на шаха, а тя получава невероятната възможност да тренира шах… срещу заплащане. Малори е твърдо решена да не се влюбва обратно в играта и да отбягва Нолан, който изглежда обсебен от желанието отново да играе с нея. Не след дълго и двете ѝ решения се оказват по-трудни за спазване, отколкото Малори е предполагала.
“Шах и мат” е изпълнен с остроумие, романтика и хумор, но и се фокусира върху сексизма в спорта, пред който са изправени шахматистките в кариерата си. Въпреки че е насочен към тийнейджъри, смятам, че всеки фен на авторката ще му се наслади и ще се влюби в историята на Малори и Нолан.
Али Хейзълууд пише увлекателно, с препратки към съвременната култура, интересни факти за различни науки (със сигурност ще научите едно-две неща) и не се притеснява да назовава проблемите в академичните и научни сфери. Героините ѝ са интелигентни, борбени и забавни, а мъжките ѝ персонажи доста по-различни от традиционните грубияни и лоши момчета в жанра, и със сигурност няма да ви оставят безразлични. Романите ѝ се четат с усмивка на лице, често ще ви карат да се смеете на глас с хапливите и саркастични закачки между героите, съдържат чудесна доза романтични моменти, и ще ви оставят в прекрасно настроение. Най-хубавото? В издателския план на Егмонт за 2024 година са заложени поне още две заглавия от Али, а именно Loathe to Love You – сборник с три романтични STEM новели, както и Bride – първият фентъзи роман на авторката.
Можете да поръчате книгите на Али Хейзълууд от Ozone.bg.
