Изчаках повече от две седмици, преди да си позволя (дори пред себе си) да поставя каквато и да било оценка на „Щастливите хора четат и пият кафе“ (изд. „Ера“). Не защото притежава особена дълбочина, не защото те увлича в объркана сюжетна линия. Напротив – това е книга, която се чете на един дъх и същевременно ти спира дъха. Неусетно те кара да се замислиш не за повърхностните и делнични неща, а за тези, за които рядко се отпускаме да размишляваме сериозно.
Анес Мартен-Люган ни прави съпричастни с трагедията на Диан, която е изправена пред огромно препятствие – да продължи напред след внезапната загуба на съпруга и дъщеричката си. Най-трудно обаче се оказва да превъзмогне самата себе си. Изгубила желанието си за живот, младата парижанка буквално се самозаточва в малко ирландско градче. Не за да забрави любимите си хора, а за да бъде съвсем сама с мъката си.
Подбраният от авторката цитат на Фройд, поместен в началото на книгата, брилянтно описва не само състоянието на героинята й, но и това на много от нас в моментите, в които смятаме, че светът ни се е сринал до основи („Разчитаме, че ще бъде превъзмогнат след известно време, и смятаме, че ще бъде неуместно и дори вредно да го смущаваме“. Зигмунд Фройд за траура в „Траур и тъга“, „Метапсихология“).
Първоначалният план на Диан е да се скрие от всичко и всички, напомнящи й за миналото. Една среща обаче успява да я извади от тъжното и монотонно ежедневие, което сама е избрала. Не по-малко емоционално нестабилният й съсед Едуард разтърсва света й и слага край на летаргията, в която се е превърнал нейният живот. Това припомня на Диан, че върху руините на миналото не може да се гради и за да бъде поставено ново начало, душата трябва да бъде почистена (защо не с книга и кафе).
Тук ще разочаровам тези от вас, които очакват върху пепелта на изгубеното щастие да се развие предсказуема и сладникава любовна история. Финалът е малко по-нетрадиционен, но в никакъв случай не разочароващ.
Колкото до заглавието на книгата (признавам, купих я само заради него, без дори да погледна за какво става дума – импулсивно, но правилно решение), то обобщава по перфектен начин моят личен извод от книгата – щастливите хора са тези, които успяват да оценят малките радости в живота и им отреждат подобаващо място, без да потъват в дебрите на тъгата, която рано или късно се добира до всекиго от нас.
