fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Големите

Ангел Каралийчев – творецът на вълшебни светове

7 мин.

„Представям си колко тъжен и глух щеше да бъде животът на хората
без деца и без поезия.“
Ангел Каралийчев

Съществува един сигурен начин да си спомните сладостта на детството и да се почувствате отново малки. Не, не говоря за машина на времето. Макар че на повечето хора им се иска да имат една такава. Предлагам ви нещо по-добро – детски приказки. От онези, които са ни чели, сами сме чели и сме рецитирали толкова пъти като малки, че са се загнездили трайно в спомените ни. Толкова трайно, че са способни да върнат времето назад и да създадат онова познато носталгично чувство, да се превърнат в истинска машина за детски спомени.

Мнозина са израснали в приказния свят на хитрата „Житена питка”, на „Златното момиче” и вълшебната река, сменяща цвета си. Други си спомнят козела-звяр от „Клан клан, недоклан” , кукуригащото „Юначно петле”, както и щурчето, което до ден днешен ходи по света неоженено. Онези приказки, които са огрявали първите ни стъпки в мрака на непознатия свят, научили са ни какво е добро и лошо, оставяйки трайна следа в ума и сърцата ни. Онези приказки, които, запознавайки ни с мързеливата невеста, ни учат, че „Който не работи, не бива да яде”, а срещайки ни с тримата лъжливи братя, ни напомнят, че „На лъжата краката са къси”. А ако все пак не сте чували тези приказки, няма как да не знаете поне кой е Тошко Африкански.

Angel KaraliichevА този приказен свят е дело на известния български писател Ангел Каралийчев, роден на днешната дата, 21 август, през 1902 г. Поуката изплува от всяка една негова творба. С мелодичното си перо той не просто разказва на децата вълнуващи истории, а се грижи за възпитанието и израстването им като по-добри личности.

Никога няма да забравя първия ми досег с Ангел Каралийчев. Бях съвсем малка. „Майчина сълза” беше първата приказка, която прочетох съвсем сама. До този момент книжките ми все имаха повече картинки, отколкото текст. Веднъж прочела „Майчина сълза”, вече не можех да я оставя. Натъжаваше ме, но ми харесваше повече от всичко, което бях чела дотогава. Каралийчев бе първият писател, който ме изпълни с истинско чувство на радост и тъга. Приказките му разсмиваха или разплакваха, а понякога и двете.

Много хора смятат, че за да бъдеш писател, трябва да си изчел тонове литература, да имаш богата култура или да си обиколил света. Ангел Каралийчев израства в бедно семейство, няма големи възможности да се докосне до богатия литературен свят като дете или да пътува по незнайни земи. Баща му се мъчи да осигури хляб на децата си, а майка му е неграмотна. Самият Каралийчев разказва как в дома му е имало само две книги: „една песнопойка на Славейков и историята на Александър Македонски.”

„Тия книги“, споделя писателят, „бяха донесени от един пътен книжар, който разнасяше по селата книги с една кошница. Други книги през детските си години не съм разгръщал.”

Едва в ученическите си години неговият учител Константин Кръстев му подарява още книги, които Каралийчев жадно прочита. Писателят е умно и будно дете, но училището сякаш не го очарова, затова и не е изненадващо, че любимото му занимание е писането на разкази и истории по време на часовете в училище. Първата си стихосбирка „Ръж” пък писателят съчинява по време на лекциите в университетските аудитории, докато следва химия.

След като негов близък приятел загива от туберкулоза, Каралийчев загърбва света на химичните формули и се отдава изцяло на писането. Той е разтърсен емоционално и възгледите му за света се изменят коренно. Опитва се да преодолее загубата с усилено писане. В началото не се радва на голям успех, но с течение на времето и с помощта на Ран Босилек, Ангел Каралийчев не само продължава да пише, но и започва да се ориентира все повече към детската аудитория, за да се превърне в един от най-значимите детски писатели в България.

Angel Karaliichev Vela UshevaКогато се запознава с Вела Ушева, тя е известна актриса в Народния театър в София. Вела е много талантлива и има намерение да не се омъжва, а да се отдаде изцяло на театъра. Майка ѝ обаче е притеснена от този факт и с помощта на сестрите Бела и Дора Габе организира „случайна” среща между Каралийчев и Вела. Така започва тяхният любовен роман. Актрисата се радва на много внимание и това кара Каралийчев да ревнува. Според мнозина авторът толкова силно ревнувал своята любима Вела, че не желаел нейните почитатели да се приближават близо до нея. Така в пореден пристъп на гняв Каралийчев поставя на актрисата и ултиматум – да избере или него, или кариерата си. Когато тя избира кариерата, той се прострелва в гърдите пред Народния театър в София. За щастие куршумът минава на сантиметри от сърцето, без да го засегне, но засяда под кожата на гърба му и остава там завинаги, за да напомня за случая. След инцидента Ушева решава да се отдаде изцяло на Каралийчев и да остави работата в театъра на заден план. Година по-късно двамата се женят.

Животът на двамата съпрузи обаче не е никак лек и отражение на това може да се открие и в тъжните нотки в творбите на писателя. Ангел Каралийчев загубва сина си няколко месеца след раждането, а три години по-късно и малката си дъщеря, която издъхва в ръцете му, ненавършила две годинки. На нея е посветено и обичната детска повест „Ането”, което се изучава в училище и до днес. Загубите на двете деца се отразяват много тежко на семейството и те не искат да имат повече деца.

Писателят и поет Георги Струмски разказва в своята книга, посветена на Каралийчев – „Ангел Златоуст”, че когато Каралийчев ходел на литературни четения, децата често му задавали въпроса дали той самият има дете. В началото творецът помръквал в тъга след този въпрос, но след това винаги намирал сили да отговори:

„Да, имам! Всички български деца са мои деца!”

В края на живота си Каралийчев е много болен и обездвижен, но съпругата му продължава неотлъчно да се грижи както за неговото здраве, така и за издаване на творбите му. Той умира на 15 декември 1972 г. в София.

„Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
Благодаря ти, майчице! – прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.”

През 1974 г., две години след смъртта на писателя, неговият сборник с разкази „Приказен свят” получава и едно от най-големите световни отличия за детска литература – Почетна грамота на името на Ханс Кристиан Андерсен от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY).

Не пропускайте да прочетете ревютата на „Тошко Африкански“ и други книги с приказки на Ангел Каралийчев в сайта „Детски книги“.