fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Аномалията“ и сблъсъкът с необяснимото

5 мин.

„Има нещо по-възхитително от
знанието, интелекта и дори гения –
неразбирането.“
– „Аномалията“
Виктор Мисел

Ерве Льо Телие
Снимка: Thomas SAMSON / AFP

Верен на анотацията си, „Аномалията“ (изд. „Колибри“, превод Росица Ташева) от Виктор Мисел – пардон! – Ерве Льо Телие е наистина експериментален роман. С необичайната си структура и сюжет, способен да разклати вярата ни в самата същност на заобикалящата ни реалност, книгата е приключение, в което си струва да се впуснем.

Доскоро неиздаван у нас, Ерве Льо Телие е френски математик, журналист и автор на множество романи, поеми и есета. Като член на експерименталния литературен клуб „Улипо“, Льо Телие вмъква в произведенията си математически принципи, умишлени ограничения, алюзии и анаграми. След повече от трийсет издадени книги „Аномалията“ със сигурност бележи връх в кариерата на писателя и освен че се превръща в бестселър, през 2020 г. му носи и престижната литературна награда „Гонкур“.

 Накрая, след безкрайно много време самолетът излиза от турбуленцията. Но Мисел е съсипан, обзет е от ужасяващо чувство за нереалност. Около него животът се възражда, хората се смеят, плачат, а той съзерцава всичко това иззад мътно стъкло.“

Това се случва на 10 март 2021 г. Самолетът е Ер Франс 06 с маршрут Париж – Ню Йорк. Писателят Виктор Мисел е на борда му и единствен усеща, че се е случило нещо нередно. Обладан от мъка, която не съумява да назове, мъжът се прибира в хотела си и за няколко седмици написва последния си роман. Кръщава го „Аномалията“, изпраща го на издателката си, след което стъпва на парапета на балкона и полита към смъртта си.

Макар и да звучи като епилог, сцената всъщност се разиграва на двайсет и втора страница и трагедията с Виктор Мисел по никакъв начин не обобщава романа. Льо Телие използва цялата му първа половина, за да въведе героите си. Те са единайсет на брой и понеже всички живеят различно, то и жанровете в книгата са разнообразни. Наемният убиец Блейк е герой от психологически трилър. Застаряващият архитект Андре Вание и почти двойно по-младата му любовница – Люси Богар – се намират в края на любовна история. Адвокатката Джоана Васерман олицетворява добре познатия мотив тип „Адвокат на дявола“. Семейство Клефман са в семейна драма, а музикантът Слимбой се бори за оцеляването си като хомосексуален мъж в Нигерия, където подобно разкритие може да значи смърт.

Общото между тези хора е, че са пътували заедно на борда на Ер Франс 006 през март. Самолетът попада в невероятна по размерите си буря и заради повредите, които претърпява, каца аварийно на летище „Кенеди“. Същото се случва и точно 106 дни по-късно. Абсолютно същото. Едни и същи пътници, самолет, буря и повреди. Получава се пълно дублиране на всичките 243-ма пасажери с единствената разлика, че този път военновъздушните сили на САЩ пренасочват кацането към военна база в Ню Джързи.

Започва разследване на причините и последствията от аномалията. Включват се учени, философи и религиозни водачи – военните са овластени да „отвлекат“ всеки нобелист, намиращ се на територията на страната. Докато „копията“ от полета през юни са изолирани в хангара на базата, а агенти на ФБР издирват „оригиналите“ от март по всички краища на света, най-бистрите умове в държавата се мъчат да разрешат загадката.

Резултатът от тази завръзка е пленителен.

Теориите на различните учени са интригуващи, обосновани и като нищо могат да те вкарат в среднощна „заешка дупка“, в която гледаш интервюта с разни астрофизици, математици и подозрителни мъже с шарени каубойски шапки, които вярват, че целият свят трябва да е навързан в децентрализирана AI мрежа. Интересни са и реакциите на държавните лидери – от един неназован Тръмп, който зяпа с „отворена уста и силно наподобява голям шаран с руса перука“, до благия Макрон, който вярва, че жителите на Франция имат право да знаят какво се е случило. Срещите между „двойниците“ пък са приятно объркващи, искрени, но и в известна степен тъжни. Героите бързо разбират, че макар и да споделят общо минало, съвместното им бъдеще е почти невъзможно. В един или друг момент някой трябва да изгуби нещо, което обича.

В „Аномалията“ Ерве Льо Телие си играе с жанровете, прескача от минало към бъдеще, докато води повествованието в сегашно време, а последната страница представлява калиграма, чийто ключ умишлено не ни е даден. Противно на очакванията, тези украшения не натежават, а даже напротив – съумяват да държат напрежението живо през цялото време. И докато е малко трудно да инвестираш емоционално в цели единайсет персонажи, то похватът постига нещо може би дори по-силно. Кара те да повярваш на писателя. Изведнъж, не без известно усещане за дисонанс, започва да ти се струва, че всичко това се е случило, такъв самолет е имало, а дублираните му пътници бродят по света и са сред нас.

Така че, ако ви интересува дали случайно не живеем в компютърна симулация (както впрочем мисли Илон Мъск), или пък се чудите възможно ли е пътуването между паралелни реалности и предпочитате прекрасно написаните романи пред научната литература, то “Аномалията” няма да ви разочарова. Нито пък ще ви даде еднозначни отговори – цитатът в началото на това ревю съвсем не е случаен.

Можете да поръчате „Архив на изгубените деца“ от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta21q4 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.

Прочетете и ревютата на Христо Блажев и Милена Кирова за романа.