fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

AQUAНИМИ на Владимир Шишков – за мантията на потъването

3 мин.
Aquanimi, Vladimir Shishkov

aquanimi eunikataКое разделя
поезията
от света
и определя
геометрията на духа?
(Из „Кое разделя”, Част III „Акваними”)

Корица на сборник с поезия, която дълго гледах на масата. Докато и тя не започна да ме гледа. AQUAНИМИ. Привлекателна за ума игра на разпознаваеми думи: вода от латински и „…ними” според моя поглед – топоними. Самият Владимир Шишков в разговор на живо разкрива, че се надява втората част от името на книгата читателят да свърже с „анима”  – „душа” от старогръцки език. Както и да говори, шепне или набива на очи, името на сборника със стихове е сполучливо и ярко. Двойната игра се допълва от изписването на заглавието на два езика едновременно.

Авторът на „Акваними” се представя от изд. Еуниката като поет, повлиян от теченията в съвременната поезия и демонстратор на оригинални идеи, характерен изказ, нетрадиционен подход. Първи сборник. С оформени четири тематични цикъла. Повече от четири пъти вземах и изоставях тази поезия. Повече от четири пъти се надмогвах да продължа четенето до следващия стих. Повече от четири пъти се връщах до съдържанието и обратно, за да проумея ново стихотворение ли е или продължава предишното.

Похватът със сливането – сякаш всичко е без начало и без край, след третия цикъл „Акваними” реших да възприема дзен: да се наслаждавам, да си представям кораб, море, вълни, страстни тела. Симпатичен похват, започваш да чуваш ритъм из стиховете, на места пределно хомогенен. Признавам, че, като читател на поезия, хетерогенното е стихията ми. Да гръмне в главата ми като залп на гвардейски отряд на 6-ти май. Шишков има такива стихове.

Задъхани ще легнем
във залива на нежността,
на никога и никъде в средата
ще вкусим лудостта.                    (Из „Геена”, Част I „Светлини и мрак”)

 

Рак, орел и щука –
Защо на мене да ми пука?              (Из „Рак, орел и щука”, Част I „Светлини и мрак”)

 

Най-хубавите думи
сърца от споделена тишина        („Хайку”, из Част III „Акваними”)

Разпознавам младежките стихове на Владимир Шишков и нишката на съзряването в чувствата му на мъж: поради изоставената протяжност на стиха. Прескачане из разнородни състояния, преживявания, социални конфликти, хаос от чувства, самота, любовни дистанции. Някъде по средата на щастливия безпорядък от желания и страсти осъзнавам, че мъжкият светоглед, тежестта и лекотата му не са крайно различни от женското възприятие. И да, субективно е, универсализмът е изгубена кауза в XXI век. В тези стихове студът идва от сенките. Стопляш се от еротичните призиви: „ (…) ела и влей във вените ми дива кръв./С духовна телесност на животинска нежност/ще обладая твоя сън.

Достигането до финала на част IV ми отне кислород и ме претрупа с образи-символи. Разбирам опита да им се смени контекста и смисъла.  Резултатът е:  четенето потопено.

Този сборник би бил печеливш, ако първите две части са самостоятелно издадени и ако вървеше с редактор, с обективен външен подготвен поглед. За да се овладее тази буйна гора от състояния. Да се остави място за дишане. След гъмжилото от думи да се забелязват съкровища като:

По-объркан
от дим на цигара
в коридора на влак.
Отваряш ли прозорци –
духа.                                                             (Част  III „Акваними”)

Сборникът AQUAНИМИ на Владимир Шишков многократно ме печели и ме губи. Машинописните наподобявания при графичното оформяне на стиховете едни могат да привлекат, други – като мен, да държат на дистанция.

За да си на печелившата страна, нека четенето ти започне от едноименната трета част.