Едва ли някой от вас си спомня войната във Виетнам. Но със сигурност сте гледали филми за нея – поне един-два на големия ценител на виното Франсис Форд Копола. Дали обаче всичко, което ни се е казвало досега за тази поредна безсмислена US война, e отговаряло на истината?
Споменавано ли е за огромните протести, които американската интелигенция е организирала пред Пентагона, с изгаряне на повиквателни и прочие?
След разказването на тази история като роман един американец получава „Пулицър”. Норман Мейлър става най-младият двукратен носител на наградата с „Песента на палача” (своеобразно продължение на „Армиите на нощта”), след като вече е станал най-младият, печелил за дебют – за „Голите и мъртвите”. Той документира, разказвайки преживелиците си в трето лице, една седмица около подготовката и осъществяването на най-големия протест срещу виетнамската война, когато 250 хил. души се събират около сградата на Министерството на отбраната на САЩ.
Един прекрасен пример как в някои държави елитът наистина е елит и дава пример на обществото. В „Армиите на нощта” за първи път срещаме един от вечните противници на превръщащите се в авторитарни президентски режими – Ноам Чомски. Двамата с Мейлър и още редица писатели и общественици лежат в арестите, заради това, че са нападнали полицейските кордони, изразявайки солидарност към виетнамския народ.
Това е историята като роман за любовта към живота. И романът като история за едно гражданско общество.
