fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Големите

Артър Конан Дойл, не Шерлок Холмс

7 мин.

Артър Конан Дойл е от онези автори, които са толкова популярни, че само си мислим, че ги познаваме. Неговият герой Шерлок Холмс е най-известният и разпознаваем литературен детектив в света. Свикнали сме да виждаме преиздадени томове от произведенията му, нагледали сме се на екранизации по творбите му, обичайно е да чуваме препратки към легендарния детектив навсякъде. Популярността на образа е толкова голяма, че героят е засенчил своя създател и често забравяме кой стои зад думите. Въобразяваме си, че познаваме Артър Конан Дойл, защото познаваме героя му. Така ли е всъщност?

Улавям се, че си представям Артът Конан Дойл седнал в старовремско кресло, гледащ замислено през прозореца и пушещ лула. Миг по-късно осъзнавам, че това не е той, а Шерлок Холмс. Разбирам, че и аз някак съм станала част от онези хора, отъждествяващи автора с героя му, и гузно поемам на вълнуващо пътешествие из биографията на шотландския автор. Още при първите източници, на който попадам, разбирам, че това явление не се е получило само при мен. Всички те започват по сходен начин: „Сър Артър Конан Дойл е известен като създател на легендарния детектив Шерлок Холмс, но той е много повече от това“.

Роден в Единбург през 1859 г., Артър не израства в идеално семейство. Баща му е художник със скромен успех, който трудно издържа семейството си. Развива силна зависимост към алкохола, което довежда до постъпването му в психично заведение. Бъдещата бляскава писателска кариера на Артър до голяма степен дължим на майка му. Силна жена, която поема функциите на глава на семейството от съпруга си, върши домашните задължения и възпитава децата. Тя вдъхновява сина си да се интересува от история и литература и също като него е много способна в съчиняването на истории.

В моето ранно детство, доколкото изобщо мога да си спомня нещо, ярките истории, които тя ми разказваше, се открояват толкова ясно, че засенчват реалните факти от живота ми.

Дали Артър Конан Дойл е измислил легендарния образ от нищото? Елементарно, драги – отговорът е „не“. Въпреки повелята на семейната традиция, която го е тласкала да преследва кариера в сферата на изкуството, Артър си избира друго поприще – медицината. Това решение се оказва съдбоносно и за появата на Шерлок Холмс, защото именно там авторът среща човека, който го вдъхновява за създаването на легендарния образ. По време на следването си той се запознава с д-р Джоузеф Бел, един от преподавателите в Единбургския университет. Известен с невероятните си дедуктивни способности, Бел може да разбере професията и скорошните дейности на даден човек само чрез наблюдение. Конан Дойл става асистент на Бел и така получава възможност да наблюдава отблизо уменията на ментора си. Много от качествата на Бел – логика, остър ум, способност да вижда детайлите, можем да открием у небезизвестния литературен детектив.

Най-вероятно е, че на теб дължа Шерлок Холмс… Около наблюденията, дедукциите и изводите, които съм чувал и виждал да правиш ти, аз се опитах да се изградя един образ.

       – Артър Конан Дойл в писмо към Джоузеф Бел

Конан Дойл има отлична кариера като лекар – още на крехката възраст от двайсет години работи като хирург на кораб по време на дълго пътуване до Антарктика, става медицинското лице на параход, навигиращ между Ливърпул и Африка, а по-късно отваря и своя собствена практика. Въпреки това той така и не успява да се задоволи с кариерата си в медицината и се обръща съм писането.

Пише на разнообразни теми, включително активно публицистика. Произведението, което обаче най-после успява да привлече вниманието на читателите, е новелата „Етюд в розово“, в която за първи път се появяват Шерлок Холмс и д-р Уотсън. Той продава изданието на Ward Lock & Co на 20 ноември 1886 г., което му носи приличната по онова време сума от двайсет и пет паунда (равняващи се на сегашните 2500) Това бележи както неговия пробив, така и началото на сериозна дихотомия в живота му. Има го Шерлок Холмс, който много бързо става световноизвестен, в истории, които сам авторът смята за „комерсиални“; има ги и редицата сериозни исторически романи, поеми и пиеси, за които Конан Дойл очаква да бъдат признати като стойностен автор.

След публикуването на първите няколко истории за Шерлок Холмс Дойл не се чувства особено горд от детективските си произведения. Той вярва, че историческите романи, а не криминалните истории, са най-значителният му труд. През 1893 г. иска да спре да пише за известния детектив, защото смята, че го отвлича от по-сериозна литература. Смята, че да „убие“ Холмс е единственият начин да продължи кариерата си в желаната посока. Дойл се опитва да смекчи удара за читателите си, като отпрати Холмс в разгара на славата му, след като отърве света от престъпник толкова силен и опасен, че всяка по-нататъшна задача би била тривиална в сравнение. Той го пуска по водопада Райхенбах, заедно с най-големия му враг – професор Мориарти, и иска по този начин да сложи край на съществуването на най-емблематичния литературен детектив.

a_study_in_scarlet_from_beetons_christmas_annual_1887

Както сами се досеащате, въпреки намерението на автора, приключенията на Холмс и Уотсън не приключват дотук. Хилядите почитатели на детективските му новели успяват да убедят Конан Дойл да продължи да пише за Холмс. Следват десетки други разкази за легендарния герой.

Когато избухват Бурските войни, Конан Дойл отива на фронта като доброволец. Писал е за много битки, но никога не е участвал пряко в тях, затова чувства, че вероятно това е последният му шанс да го направи. Вместо обаче да се бори с куршуми, там той води ожесточена битка срещу микробите. През няколкото месеца, прекарани в Африка, писателят вижда повече войници да умират от коремен тиф, отколкото от военни рани.

През 1902 г. Дойл получава рицарско звание от Британската корона за службата на нацията и за памфлета за войната, в който защитава позицията на Англия. Писателят няма особено желание да приеме титлата, но майка му го убеждава. Съществува и теорията, че крал Едуард VII, който е голям почитател на Шерлок Холмс, му дава рицарско звание, за да го насърчи да пиша повече истории за детектива.

След смъртта на сина си и ужаса на Първата световна война Конан Дойл започва да се интересува от спиритуализъм и окултното. През последната четвърт от живота си той изоставя литературната си кариера и се отдава на тези си интереси. Изцяло е вглъбен в новата си страст и я преследва със същата упоритост, както и всичките си други начинания. В печата му се присмиват, а духовенството не одобрява действията му, но това по никакъв начин не го спира – той изнася лекции за спиритуализма във Великобритания, Австралия и Южна Африка, както и в САЩ.

За личността на Артър Конан Дойл може да се говори още много. Книгите, писани за живота му, са също толкова вълнуващи, колкото и собствените му разкази за Шерлок Холмс. Наред с всичко споменато досега, той също така е бил отявлен спортист, политик, обществен деятел, отдаден баща и съпруг… След вълнуващото ми гмуркане в живота на човека, стоящ зад великия образ на Шерлок Холмс, вече отчетливо виждам личността зад писалката. Надявам, че и други ще успеят да прозрат отвъд титаничния образ на Шерлок Холмс, за да отдадат дължимото на неговия създател.

[ + ]