fb
Ревюта

Нова година, нови „Атомни навици“ с Джеймс Клиър

10 мин.

Атомни навициВеднага си признавам, че Джеймс Клиър е сред любимите ми автори и следя блога му от години. Разбира се, когато научих за излизането на първата му книга – „Атомни навици“ (изд. „Хермес“), си я купих още на етап предварителна продажба от Amazon и с трепет чаках да се появи в електронния ми четец. А когато това се случи, я „изядох“… не точно от кора до кора, може би от байт до байт. „Атомни навици“ обаче е от книгите, които си струва да имаш на хартия, и поради тази причина бях много приятно изненадана и искрено се зарадвах, щом открих, че предстои да бъде издадена и на български.

Струваше си чакането заради добрия превод и прекрасната корица, но най-вече заради съдържанието. За да разберете на пръв поглед прекалената ми радост от нещо, различаващо се от коледна украса, подарък или шоколад точно по това време на годината, първо ще ви разкажа малко за Джеймс Клиър и защо го считам (и не само аз) за сериозен авторитет в областта на граденето на навици.

Клиър не е учен или психолог, а практик. След спортна травма му се налага да премине през дълго и тежко възстановяване, по време на което всяка дреболия, която прави, има значение. Тогава се заема с изучаването на различни системи за изграждане на навици и психологията, стояща зад тях. След години на експерименти започва да споделя това, което му е свършило работа, в блога си. Той самият казва:

През ноември 2012 г. започнах да публикувам статии в jamesclear.com. Години наред си бях водил бележки за личния ми опит с навиците и най-накрая бях готов да споделя този опит с обществеността. Започнах с публикуване на нова статия всеки понеделник и четвъртък. Само за няколко месеца навикът да публикувам редовно ме доведе до първите ми 1000 имейл абонати и към края на 2013  г. те вече бяха нараснали до над 30 000.

През 2014 г. списъкът с абонатите в пощата ми набъбна до над 100 000 души, което го превърна в най-бързо разрастващия се бюлетин в интернет. Когато започнах да пиша преди две години, се чувствах като измамник, докато сега вече съм известен като специалист по навиците – титла, с която се гордея, но тя ме кара да се чувствам малко неудобно. Никога не съм се възприемал като корифей по темата, а по-скоро като човек, експериментиращ заедно с читателите си.

Постепенно, стъпка по стъпка и навик по навик, Клиър се възстановява от травмата и постига дори по-големи успехи в спорта, отколкото е имал преди нея. Темата за навиците пък се развива в негов бизнес, с който вече е известен по цял свят.

Според Клиър основата, изграждаща живота ни и постигнатите от нас резултати, са нещата, които правим всеки ден – дребните, наглед незначителни действия, които вършим по навик, без да се замисляме особено за тях. Ако тези наши навици са добри, резултатите от тях се натрупват и водят до добър развой (здраве, качествени връзки с околните, постижения в работата, спорта или хобито ни). Ако са лоши, продължителното натрупване в крайна сметка поражда нежелан от нас резултат (разболяваме се или например губим работата си). Макар да изглежда, че въпросните значими резултати са се появили внезапно, в повечето случаи можем да проследим редовните малки действия, които сме вършили години наред и които са ни довели до тях.

Обикновено, когато осъзнаем по-горния факт, се хвърляме да променяме живота си. Решаваме, че от утре ще се храним по-здравословно, ще спортуваме, ще учим нов език или ще усвоим умение, което ни е необходимо за по-високи постижения в работата… Е, да, за целта ни трябва воля, но ние сме силни, способни и интелигентни хора. Някаква си воля и дисциплина ли ще ни се опре?

Най-вероятно и сами се досещате за отговора на този въпрос. :)

Според Клиър този подход не върши работа. За щастие, има начин да „излъжем“ мозъка си и да преодолеем придобитата от него инерция, така че да премахнем вреден навик и да „инсталираме“ полезен на негово място. Конкретният метод, разгледан подробно в „Атомни навици“, е базиран на най-големите достижения на съвременната наука. Както споделя самият Клиър за първата си книга:

Това, което предлагам на вниманието ви, е синтез от най-добрите идеи, измислени от умни хора преди много години, както и интересни и завладяващи открития, направени сравнително неотдавна. Надявам се моят принос да се изразява в това да открия идеите, които са най-важни и да ги свържа така, че да се получи най-голям коефициент на полезно действие. Всяка мъдра мисъл по тези страници е плод от мисловния процес на стотиците експерти преди мен. Всяка глупост обаче си е лично моя.

Джеймс Клиър (снимка: Jamesclear.com)

Единственото, с което не съм съгласна в горното твърдение, е частта за глупостите. Такива в тази книга няма! Но има нещо друго: работеща система за изграждане на трайни навици, при това без големи усилия. Клиър я е тествал сам, изпитана е и от много други хора през годините, включително и от такива в България, с които съм работила за подобряване на работните им навици.

„Атомни навици“ се съсредоточва не просто върху навиците, а върху малките действия. Те са наречени „атомни“ с причина: защото, подобно на атомите, малките действия, извършвани по навик, изграждат по-големите, а оттам се формира личността ни и животът ни.

Книгата разбива повечето популярни митове по темата. Науката отдавна ги е развенчала, но – може би защото звучат измамно просто и логично – те продължават да бъдат масово разпространявани. Ето ги и главните сред тях:

  • Изграждането на нов навик е трудно. Всъщност то не само може, а трябва да бъде лесно. Иначе рано или късно ще се уморим да полагаме усилия и ще се върнем към старите си привички.
  • Трябва да бъдем мотивирани. В действителност средата ни е много по-важна от мотивацията. Ако например се опитвате да отслабнете, но всички шкафове у вас са пълни с бисквитки и шоколадови бонбони, тази среда рано или късно ще пребори и най-силната мотивация да не хапвате от тях. (За какво изобщо сте ги накупили, ако няма да ги ядете, нали?)
  • Няма значение дали дадено действие ни харесва, или не, щом трябва да го вършим. А и всичко, което си струва и е полезно, обикновено е неприятно. Нищо подобно. Никой психически здрав човек, дори и с най-силната воля, не би издържал редовно да прави нещо, което го отблъсква. И все пак има хора, които от заседнали на дивана се превръщат в активни спортисти, заменят пицата със салати и дори твърдят, че им е вкусно (при това не лъжат). Съществува начин да се погрижите един приятен навик с дългосрочно вреден за вас резултат (например пушене, ядене на вредна храна или харчене на прекалено много пари) да ви стане неприятен, както и обратното: да заобичате понастоящем омразния, но полезен навик.
    • Или вършим големи неща „както трябва“, или не правим нищо. И това не е съвсем вярно. За да превърнем дадено поведение в автоматизирано и неусетно за нас (тоест в навик), трябва да започнем с нещо много малко, което не ни коства никакво усилие. Особено популярен пример е чистенето на зъбите с конец в допълнение към измиването им с четка. Голяма част от хората прибягват до използването на конец на доста късен етап, когато навикът за миене на зъбите е отдавна изграден и труден за променяне. В този случай най-лесният начин да свикнем с конеца е, като започнем да чистим само по един зъб дневно. Това действие е толкова абсурдно просто и лесно, че не би било проблем за никого. Щом вече го правим, без да се замисляме, значи навикът е изграден – тогава ще установим, че можем да преминем към обработката на всички зъби с конеца без особено усилие (и някак от само себе си запомняме, че трябва да го правим редовно).
      Другият ми любим пример е с моя клиентка, която искаше да си изгради навик да спортува всеки ден. Тя се стремеше да тича в парка, близо до който живее. Поставих ѝ задача: в рамките на месец да си обува маратонките, да отива до парка всеки ден в определен час и след това да се връща у дома. Без да тича. Тя беше много изненадана, но реши да ме послуша. Още на първата седмица реши, че след като и без това е стигнала до парка, нищо не ѝ пречи и да побяга съвсем малко, а когато се умори, да си тръгне… На втората седмица тичаше в парка ежедневно, а след месец сподели, че вече ѝ е по-трудно да не излезе, отколкото да се застави да го направи, както беше преди. Две години по-късно навикът все още си е така силен и тя бяга ежедневно, дори и когато е на почивка или в командировка.

 

Всяка наша дейност може да се сведе до поредица от действия и навици. Дори да сте убедени, че в момента няма какво да промените, все пак ви препоръчвам „Атомни навици“. Истината е, че рано или късно в битието ни настъпва промяна, към която се налага да се адаптираме, или си поставяме нова цел, изискваща от нас да усвоим различно поведение. В подобни случаи ще ни помогне именно умението за изграждане на навици. То е сред най-важните и полезните в живота, а „Атомни навици“ е сред най-добрите, работещи, лесни за четене и прилагане книги, от които можете да го придобиете.

Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg с безплатна доставка и 10% отстъпка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката ви.

[ + ]