Има някаква уязвимост в това да се запознаеш с ранните творби на любим писател. Особено след като първоначално си го видял в най-добрата му светлина, какъвто е случаят с безмерно обичаната „Крадецът на книги“. Докато чакаме Зюсак да приключи близо десетгодишното си бдение над романа Bridge of Clay, не ни остава друго, освен да се върнем назад във времето, в 1999 г., когато излиза дебютната му книга. И да видим какъв е бил в началото и колко се е променил оттогава.
„Аутсайдерът“ (изд. „Пергамент Прес“) дава начало на трилогията за братята Улф. Камерън и Рубен са част от голямо семейство, което на пръв поглед може да изглежда разединено, но всъщност функционира като същинска глутница. Правилата са строги, но справедливи, и всеки знае кога може да разчита на останалите и кога трябва да се оправя сам.
Камерън и Рубен Улф са най-младите членове на глутницата и са си близки по онзи неизказан, специфичен за братята начин. Сплотява ги това, че и двамата са аутсайдери. Но докато Руб е типът, който ще хвърли напук тухла по витрината на живота, Камерън е от онези, които седят и размишляват над поведението на дивото животно зад стъклото.
Кам не е точно загубеняк, нито пък е един от толкова модерните напоследък страдащи млади интелектуалци. Той е просто момче, на което не му се получават нещата. Никога. Което постоянно се гледа отстрани и осъзнава, че не става. Което се влюбва покъртително дълбоко за има-няма десет секунди и търпеливо чака неизбежното разочарование, което ще последва след още толкова.
Австралийският тийнейджър се намира в онзи период, в който детето се превръща в човек. Започва да се вглежда вътре в себе си и в другите, да изследва света по нов начин, да търси смисъла, който ще го поддържа буден до края на живота му. Съзряването означава да си в едно постоянно състояние на издигане и спускане от това да си жалък към това да си герой. Още не е съвсем ясно в какво ще се превърне Камерън…
Маркъс Зюсак е един от любимите ми автори, защото е единственият, за когото мога да кажа със сигурност, че е човеколюбец. Повечето творци живеят в отрицание на хората и тяхната природа. Зюсак обаче е безкрайно деликатен с героите си и с едно единствено просто изречение може да синтезира най-доброто, което човешкото сърце е в състояние да предложи. „Аутсайдерът“ изглежда малко сурова заради необузданата си енергия, разговорния език и изобилието от жаргон, но нежността на Зюсак я има и тук. Почитателите му ще се почувстват като у дома си всеки път, когато я разпознаят сред страниците.
Във втората книга от трилогията Камерън и Рубен ще се изправят един срещу друг, за което подсказва заглавието „Да се биеш с Рубен Улф“. А за мен и за феновете на Зюсак, тя обещава и още няколко часа в компанията на любим приятел.
Прочетете още ревютата на „Крадецът на книги“ и „Аз съм пратеникът“ тук и тук.
