Алея на книгата отново превръща София в истински празник на литературата – до 14 септември бул. „Витоша“ и паркът пред НДК събират десетки издателства, автори и читатели. Дните, в които книгите оживяват в срещи, премиери, четения и специални събития за малки и големи. Сред толкова богат избор понякога е трудно да избереш следващата си книга, затова ние от „Аз чета“ подбрахме нашите любими находки. Това са заглавия, които са ни вдъхновили, разсмели, развълнували или оставили трайна следа – и с радост ги споделяме с вас. Очакваме ви сред белите шатри на Алеята. А ако се чудите откъде да започнете, нашите препоръки са чудесна отправна точка.
Диляна Денева препоръчва
“И мъртвите да погребат своите мъртъвци” от Михалис Албатис (изд. ICU, преводач: Ирена Алексиева)
Когато прочетох думите на преводачката Ирена Алексиева за книгата: Няма дарба, която да е не е и проклятие, си помислих, че в тази творба ще има нещо специално. Интуицията не само не ме подведе, а стана причина да стигна до една от най-добрите книги, които прочитам тази година. С толкова много мъртъвци в заглавието може би очаквате мрачен сюжет – е, нищо такова няма да откриете по страниците. За сметка на това там има провокации за мисленето „в кутия“, чувство за хумор, цветущи сцени, и колоритни образи, към които се привързваш лесно.
Фанурис е 15-годишно момче, което може да чува мъртвите и да говори с тях. Когато разбира за дарбата му, чичо му надушва възможност за лесни пари и двамата напускат селото, за да обикалят Крит от погребение на погребение като преводачи на мъртвите, възползвайки се от нуждата на хората да общуват с починалите си близки, но и от метафизичното желание на мъртвите да променят съдбата на всички.
Ирена Алексиева е просто брилянтна в работата си по тази книга! Толкова красиво боравене с българския език винаги ме изпълва с възхищение.
Прочети интервюто ни с Ирена Алексиева за рубриката „Как превеждаш“.
Ива Иванова препоръчва
“Шестимата на Атлас” от Оливи Блейк (изд. “Artline Studios”, преводач: Деница Райкова)
Ако обичате академично фентъзи, морални дилеми и герои, които пазят повече тайни, отколкото лекции са пропуснали – „Шестимата на Атлас“ е точно вашата книга. Магията тук не е просто заклинания, а игра на умове – шестима изключителни младежи са избрани да се присъединят към легендарното Александрийско общество – място, където знанието е сила, но и най-опасното оръжие. И да, оцеляването не е гарантирано.
Оливи Блейк е майстор на напрежението – съчетава мистерия, психология и интрига така, че всяка страница държи читателя на ръба. Това е книга за любителите на тайните общества, академичните игри и персонажи, които не можеш да решиш дали да обичаш или мразиш. А преводът на Деница Райкова прави текста лек и ритмичен, без да губи от интелектуалната му дълбочина. Идеална за хора, които обичат да четат с маркер в ръка и да си подчертават цитати, които звучат като афоризми.
“Божествени съперници” от Ребека Рос (изд. “Orange books”, преводач: Елена Лорънс)
“Божествени съперници” от Ребека Рос е книга, в която думите тежат повече от мечовете, а писмата се превръщат в поле за битка. Историята следва двама журналисти, които започват като съперници в редакцията, но съдбата ги заплита в свят, където боговете не са легенда, а жива сила. Сред война, хаос и политически интриги, искрите между тях се превръщат в пламък, който гори наравно с амбициите им. Ребека Рос умее да извайва динамични, емоционални сюжети, които балансират между романтика и напрежение.
Повествованието е едновременно леко и наситено със символика, а героите са изградени с дълбочина, която ги прави болезнено истински. Войната тук не е само фон, а катализатор на изборите, които героите правят за любовта, вярата и собственото си оцеляване. А преводът на Елена Лорънс е изключително гладък и музикален, така че историята се чете на един дъх.
“Истории от 90-те”, съставител Невена Дишлиева-Кръстева (изд. “ICU”)
Ако 90-те са ви се стрували като митологично време – “Истории от 90-те” е книгата, която ще ви приземи и разлюлее едновременно. Сборникът събира лични разкази и преживявания, които рисуват цялата амплитуда на онези години: между надеждата и разочарованието, между новата свобода и новите страхове. Докато четете, ще откривате спомени за любими песни, протести, улици и телевизионни предавания, които са оформили цяло поколение – и ако сте израснали тогава, ще ви щипне носталгията.
„Истории от 90-те“ не е просто сборник, а капсула на времето – онзи Преход, който продължава да ни определя и днес. Текстовете са интимни, емоционални, често болезнени, но и изпълнени със светлина и усещане за започващи „нови начала“. И ако, като мен, сте израснали с песента на Диана Експрес „Утре започва от днес“, ще разберете колко много всъщност започва точно в това десетилетие – понякога красиво, понякога хаотично, но винаги истинско.
“Смок” от Ели Лозанова (изд. “Сиела”)
Понякога се появяват книги, които те карат да чуеш гласа на мястото, за което разказват. „Смок“ е точно такава – роман за едно забравено село, за легенди, които се носят между махали и обрасли пътеки, и за онази особена северозападна магия, която умее да бъде едновременно сурова и красива. В центъра е Изабел – фотографка от големия град, която попада случайно в Наше село, а заедно с нея попадаме и ние – сред хора, истории, ритуали и една къща с митичен пазител: смокът.
Ели Лозанова пише така, че текстът звучи като разказ, подслушан край огъня. Има хумор, има болка, има диалектни думи, които придават на историята неповторима автентичност, без да я правят тежка за четене. „Смок“ е книга за връзката ни с корените, за онези малки общности, които пазят тайни и ритуали, и за изборите, които определят пътя ни – между града и селото, разума и легендите, миналото и бъдещето. А ако сте от Северозапада, внимавайте – възможно е да я почувствате твърде близо до дома.
“Ето го разкаяният победител” от Никола Петров (изд. “Да”)
“Ето го разкаяният победител” от Никола Петров е поезия на ръба между самопризнанието и прозрението. Има стихосбирки, които не просто четеш – влизаш в тях, препъваш се, падаш, ставаш и продължаваш, защото усещането е като да разглеждаш собствените си рани в чужди думи. „Ето го разкаяният победител“ е точно такава книга – тя разплита и преплита личното и общото, болката и иронията, мълчанията и признанията.
Никола Петров умее да подрежда думи, които звучат като изтръгнати от вътрешния ни монолог – онзи, който не споделяме с никого. Стиховете му са фрагментарни, но интензивни; в тях има и нежност, и гняв, и усещане за изгубени битки, които въпреки всичко продължаваме да водим. Стихосбирката е покана към онези, които търсят поезия, разказваща за самотата, за разкаянието и за дребните лични победи, които ни държат на повърхността.
Милена Златарова препоръчва
“Контури на един живот” (изд. “ICU”, преводач: Мария Енчева)
“Контури на един живот” е втората книга на Яп Робен, която излиза на български. Очаквах я с нетърпение, тъй като бях много впечатлена от “Летният брат”. В нея отново се разказва за социална стигма. Младата цветарка Фрида преживява бурна любовна връзка с женен мъж в началото на 60-те години на миналия век. Романтичното увлечение се превръща в кошмар, когато тя забременява и бива подложена на големи унижения заради консервативните религиозни нрави. Едва в края на живота си тя се осмелява да потърси истината за това какво се е случило с бебето ѝ. Чрез нейната история Яп Робен възкресява съдбите на множество жени в Нидерландия между 50-те и 80-те години, чиито извънбрачни деца са били насилствено отнети още при раждането. Раните не изчезват с времето и могат да бъдат затворени само чрез признаване и споделяне на болката, пренесена през десетилетията. Много стойностна книга, която ни напомня за високата цена на социалното лицемерие.
“Semper Idem” от Джордже Лебович (изд. “Унискорп”, преводач: Жела Георгиева)
“Semper Idem” от Джордже Лебович е една от най-хубавите книги, които прочетох тази година. Джордже Лебович прекарва детството си в мултиетническа провинция на Кралство Югославия, като поради развода на родителите си и сложната семейна ситуация непрекъснато се мести от едни близки при други, от едно училище в друго. Въпреки това е отгледан с много любов поотделно от майка си и баща си и многобройните еврейски роднини. На 14 години е депортиран в концлагера Аушвиц. В Аушвиц, Заксенхаузен и Матхаузен прекарва почти две години и оцелява между другото и благодарение на отличното владеене на немски и унгарски език. “Semper Idem” е хроника на едно детство, разказ за един изчезнал свят през очите на дете. Изключително красива книга, изпълнена с безкрайна нежност и обич.
“Среща с Ропотам” от Цвета Брестничка (изд. “Фют”)
“Среща с Ропотам” е подходяща за деца от 6 до 10 години. Главните герои Гого и Мими са брат и сестра, които си играят на брега на река Ропотамо. Те неочаквано попадат във вълшебен свят и там срещат чудновати същества, които ще ги предизвикат да открият неподозирани сили в себе си. Една приказна, но незахаросана история, написана с познаване на детската душа и нейните светлосенки. Великолепните илюстрации на Елена Жаблянова допълват чудесно текста и провокират фантазията на малките читатели.
Таня Клясова препоръчва
“Топлите ръце на призраците” от Катрин Арден (изд. “Orange books”, преводач: Бела Филиповска)
Катрин Арден ме спечели преди няколко години с “Мечокът и славеят” – едно фентъзи, което от начало до край се чете като омагьосваща приказка, така че без колебание посегнах към най-новото ѝ заглавие. “Топлите ръце на призраците” ни изпраща на фронта на Първата световна война, където брат и сестра биват разделени и търсят път един към друг, а между тях застават призраци с особени сили и непонятни цели. Стилът на Арден остава все така завладяващ, но това е единствената обща черта между романите ѝ. Препоръчвам “Топлите ръце на призраците” както на фенове на исторически романи, така и на тези, които си падат по паранормални/фентъзи сюжети – за мен книгата беше прекрасна изненада от Арден, която в очите ми се утвърждава като автор, който не бива да пропускам.
“Пенелопеида” от Севда Костова (изд. “Orange books”)
Обичам книги, вдъхновени от гръцката митология, от “Илиада” и от “Одисея”. Редовно откривам, че познати митове и герои могат да бъдат интерпретирани по десетки начини и винаги ми е интересно в каква нова светлина мога да ги видя. Особено любопитни са ми онези романи, които се фокусират върху герои, които често са или игнорирани, или направо забравени (прекрасен пример е “Клитемнтестра” от Констанца Касати). Сред любимите ми герои от “Одисея” е Пенелопа – съпругата на Одисей, която управлява Итака сама в негово отсъствие, съумява да запази царството, да му остане вярна дори когато всички са убедени, че е мъртъв, както и да озапти младите ухажори, които чрез нея се опитват да вземат трона на Итака. Разбира се, нямаше как в такъв случай да пропусна “Пенелопеида” – роман, фокусиран изцяло върху живота на Пенелопа. Изненада ме колко философски насочена е книгата, и колко съсредоточена е върху вътрешния свят на Пенелопа и промените, през които преминава характера ѝ през годините. Красиво написан роман, който ще ви накара да съпреживеете всички трудности и дилеми, пред които е изправена царицата на Итака.
“Благородството задължава” от Ангелина Ангелова (изд. “Ciela”)
Това е една от най-приятните ми попадения за годината. Габриел е банкрутирал английски аристократ, който е готов на всичко, за да не работи – дори и да отиде в Америка и да си намери богата наследница, за която да се ожени. За нещастие, съдбата го обвързва с темпераментната Исабела, която се оказва много по-бедна, отколкото се е надявал. Двамата заживяват разделени, докато на Габриел не му потрябва съпруга, която да е до него и да му помогне във важна сделка… следва история, достойна за любителите на Джейн Остин и, по мое мнение, далеч надминаваща “Бриджъртън” :) Ангелина Ангелова пише със страхотно чувство за хумор и умее да поставя героите си в ситуации, които няма да ви позволят да оставите книгата, докато не прочетете поне още една глава.
“Генът на съмнението” от Никос Панайотопулос (изд. “ICU”, преводач: Ирена Алексиева)
Представете си свят, в който един кръвен тест показва дали носите ген на творец, или не. Ако го носите, то всяко издателство или студио е готово да подпише с вас, дори и да нямате желание да творите. Ако не, то тогава можете да имате десет бестселъра зад гърба си, но никой вече не купува книгите ви, не ги издава и не ви приема за способен да творите. Такъв свят ни представя Панайотопулос през погледа на писател, който отказва да направи тест за творец и страда от последиците на своя избор. “Генът на съмнението” е кратка и завладяваща книга, която ни кара да се замислим за много проблеми от нашата реалност – свободата на словото, как оценяваме кой е творец и кой не е, токсичността на cancel културата, и други. Въпреки че кръвен тест за творци все още нямаме, се изненадах колко познат се оказа сюжетът…
Теди Рафаилова препоръчва…
“Наследницата” от Рейчъл Хокинс (изд. „Софтпрес“, преводач: Ирена Димитрова)
„Наследницата“ е обсебващ трилър, който ще ви държи в напрежение до последната страница. Историята ни среща с Руби Мактавиш – най-богатата и най-скандална наследница в Северна Каролина. Прочула се още като детe, когато става жертва на отвличане, тя остава вдовица четири пъти, а единствен нейн наследник е осиновения й син Камдън. Отхвърлен от роднините на осиновителката си, той води живот далеч от имението Ашби Хаус. А завръщането му провокира събития, които преобръщат представата за реалност на всички.
“Убийство в Париж” от Матю Блейк (изд. „Ера“)
Книгата ни повежда през улиците на френската столица в дните след края на Втората световна война. Стотици спасени от концлагерите са настанени в легендарния хотел „Лутеция“, за да бъде установена самоличността им. Но докато някои се борят за нов живот, други го отнемат. Десетилетия по-късно, бабата на д-р Оливия Фин е експерт по паметта в болница в Лондон, ще се върне в хотела, за да признае едно убийство. И ще отвори вратата към нови опасности.
“Челюстта на Каин” от Едуард Поуис Мадърс (изд. „Ентусиаст“, преводач: Валентина Истаткова)
„Челюстта на Каин“ е книга, чийто сюжет решавате вие. Това е книга пъзел, публикувана за първи път през 1934 г. Страниците му са разбъркани, а от читателите зависи как ще се подредят те, за да се разкрият убийствата. Само трима души са успели да решат загадката, а изд. „Ентусиаст“ дори предлага награда на българските фенове, решили да се впуснат в предизвикателството.
Цветомила Димитрова препоръчва
„Възкръснали друми“ от Добри Станчов (изд. „Лемур“)
След „Белези от рая“ Добри Станчов остави читателите дълго да чакат нов роман, написан в неподражаемия му стил. И точно за Алея на книгата излиза „Възкръснали друми“. Романът ще бъде в два тома и се фокусира върху ключов период от българската история – от Априлското въстание до Освобождението. Сюжетът е пречупен през съдбите на брата и сестрата Горчо и Яница, а събитията ни отвеждат от Тутракан до Каварна, където младият Горчо търси истината за своите корени. Ако сте чели „Белези от рая“ или „Клето злато“, знаете как красиво пише Добри Станчов, преплитайки характерни думи за региона и епохата, което допринася изцяло да се потопим в историята.
„Поредица от злополучия“ – „Ужасното училище“ от Лемъни Сникет (изд. Benitorial, преводач: Златка Миронова)
Съвсем скоро от издателството обявиха, че за пръв път на български език ще излезе петата част от „Поредица от злополучия“. Ако като деца сте били фенове на тези малко странни, но много интересни книги, ще разберете защо новината е толкова страхотна! Надявам се изданието да бъде налично на Алея на книгата, но дори да се забави, заслужава си да го добавите в списъка с желани заглавия. А ако още не сте опознали Вайълет, Клаус, Съни и техните приключения, не пропускайте тези истории за малки и големи читатели, които не се страхуват от по-нетипични сюжети и малко злополучия.
„Мрак“ от Емил Минчев (изд. Vision Books)
Още една много чакана книгата е петата част от поредицата за детектив Бънк Ромеро. Книгите са страхотен микс от криминални истории, фентъзи елементи, антиутопя, трилър и дори дози хорър. Сюжетите са динамични и увлекателни, предизвикват читателя също да се превърне в детектив и често носят неочаквани обрати. Именно с такъв завърши четвъртата книга, затова с нетърпение очаквам да разбера как ще се разплете всичко. Авторът вече е заявил, че това ще бъде финалът на поредицата, като в бъдеще може да се появят други книги за някои от второстепенните герои. Но сагата за Бънк Ромеро приключва с „Мрак“. Ако сте склонни да се предизвикате и обичате някой или всички изброени жанрове, не пропускайте тези книги, като освен в печатни издания, може да ги откриете и в Storytel в изключително добър прочит на Никола Стефанов.
Прочети повече за Емил Минчев в рубриката ни „Как превеждаш“.
„Морската градина“ от Софи Бехарано де Голдберг (изд. „Лемур“, превод: Рада Ганкова)
За разлика от предишните ми препоръки, „Морската градина“ не е нова книга. Тя излезе през месец май и може да е позната на повечето читатели, но аз продължавам да я препоръчвам. От една страна романът впечатлява с това, че е истинска история за бащата на авторката, който е роден във Варна. Научваме как преживява Втората световна война и как семейството му емигрира в Мексико, където по-късно неговата дъщеря ще напише книга, основана на спомените на малкия Алберто. Безкрайно ценно е да видим как една писателка от Мексико вижда нашата страна и през нейния поглед може би да преоткрием красотата, която ни заобикаля. В същото време в „Морската градина“ има и тъга, трудностите на войната, но и много доброта и надежда, смесени с аромата на рози и портокали. Може да се хареса на всички почитатели на историческите романи или книгите с биографични елементи.
Прочети 11 откъса от „Морската градина“.
А ако няма да сте в столицата, не се тревожете – любимите заглавия можете да откриете и онлайн в Ozone.bg
Препоръчвам “ Нова земя“ на Иван Вазов , роман актуален и днес