fb
БлогБлоговеМнения

„Аз, Сизиф“ – безсмислената спирала на човешкия живот

2 мин.

Харесвам Театър „Азарян“, защото всяка постановка, която съм гледала там до момента, е изненадваща, нетипична и предизвикваща размисъл. Знаех, че и „Аз, Сизиф“ ще е такава, още щом видях плаката. Проектът е с участието на актьора Стоян Дойчев (който изпълнява ролята на Асенчо в екранизацията на романа „Възвишение“) и по думите на режисьорката Веселка Кунчева спектакълът ни кара да се замислим не над смисъла, а над безсмислието на човешкия живот.

Не бяха сигурна дали искам да се потопя в подобно философско преживяване, още повече че постановката се играеше в неделя – ден, който обикновено си оставям за почивка. В крайна сметка се осмелих да се отправя на това пътуване и се оказа, че то е неочаквано кратко – само един час, който отлита неусетно, изпълнен със звук, светлина и въздействащи сцени.

Отидох с нагласата, че ще гледам моноспектакъл и наистина беше така, но „Аз, Сизиф“ напомня по-скоро пантомима с елементи на куклен театър. Текстът се появява спорадично в изпълнение на Леонид Йовчев („Хамлет“) и допълва омагьосващите движения, които виждаме на сцената.

Докато гледах хипнотизирано, се замислих за пътя, който човек изминава, за наказанията, на които се обричаме сами, как сами си пречим, спираме се и едновременно с това се мотивираме да продължим въпреки себе си и се питах „Що за безсмислие е това?!“. Виждах пред себе си всички истории за малките хора и големия учител – живота. Това бяха моите размисли, но силата на подобни постановки се крие във факта, че всеки може да интерпретира, случващото се по различен начин. Едно обаче е сигурно – „Аз, Сизиф“ е въздействаща, раздвижена, различна творба, която заслужава се види и преживее.

 

 

Снимки: Театър „Азарян“/ Иван Дончев

[ + ]