fb
БлоговеМнения

Българският “блажен” фолклор

6 мин.
erotika

erotikonСловесното богатство на нашия народ не се изчерпва само с известния официален фолклор. Съществува и друг, неофициален, който “не е за пред хората” и се разпространявал поотделно, тайно – само между жени и само между мъже.

Начинът, по който фолклорният човек си обяснява произхода на интимността между мъжа и жената, е колоритен и многообразен. Той ражда песни, приказки, истории, гатанки, пословици, легенди, ритуали, географски названия със сексуално съдържание.

Но фолклорният българин не е познавал еротиката, не е познавал възхищението от голото тяло и е нямал идея що е това любов. Той е  обземан от телесното си желание и му се е отдавал, като това съвсем не е ставало безразборно, а в точно определено време и на определено място.

На пръв поглед за нас “блажният” фолклор са мръснишки приказки, но когато го е създавал, променял и разпространявал, българинът е говорил със символите на плодородието; говорил е за тях хиперболизирано и карнавално. Това е бил неговият начин да си обясни света, да запази идентичността си, но и да се развива.

За да ви представим разнообразието на нашето народно творчество, сме избрали за вас няколко примера от българския сексуален фолклор, които са част от сборника “Фолклорен еротикон”, съставен от Флорентина Бадаланова. Публикуваме историите със съкращение и с променен правопис:

Mihay Zichi

художник Михай Зичи

Мъжкото и женското създават света
На всеки празник се праат и мъжки, и женски колак. Що мъжко и женско създават свето. Само мъжко или па само женско – оно не мое! Сака си мъжко и женско!
Едно време свето се е бил свършил: имало е потоп. Били остали само Деда Адам и Буба Ева. И са били много далеко – се видат, ама се не чуят. Един е останал на тоа връх и един е останал на оня връх. Ама се сбрали Деда Адам и Буба Ева та родили едно, та айде родили още едно… И тогива се е свето па създал. Затова ли се е създал свето пак, та да се мъчим и ние днеска?!

Защо Св. Иван има златни уста?
Жените са били определени на една година да имат сношение с мъж. Един път само да се събират на година! Обаче им било малко. Отишли они при Иван Златоуст, ама он още не е имал златни уста. И го замолили на полвин година един път. Он разрешил. Арно, ама пак им било малко. Отишли пак при него и се молат:
– Поне на един месец, Свети Иване!
Рекъл:
– Добре.
Па им малко. Па отишли. Рекли:
– Свети Иване! Поне един път на ден!
– Добре, по един път на ден!
И па им малко! И па отишли и се помолили:
– Свети Иване! Не може ли коя кога й се доще и коя къде намери и какво намери – тогава да го праи?
– Правете коя какво сака и кой какво сака!
– Е! Златни ти уста, Иване!
И оттогава носи името “Свети Иван Златоуст”. Що дал такъв благослов на човеците. И до днеска така има сила тоя благослов.

Как се избира селски кмет?
Едно време селски кмет се е избирал така: редат се сичките мъже и на кой му е най-голем он става кмет.
И у едно село дошло време да си мерят силата мъжете, щото старият кмет взел вече да не може. Видиш ли какъв мъдър закон, значи? Един мъж кога почне да се става за таа работа, значи и другата не му е свет.
Та събрали се сички и по тоя честен начин си избрали кмето. Иде си он дома и се фали на жена си:
– Жена! Мене ме избраха днеска за кмет!
А она се обърнала, па го питала:
– Мъжо, а воденичара беше ли? Сигур го е немало…
– Епа, нема го да дойде.
– Е, ако да беше дошъл воденичара, него да сте избрали! Нема съмнение!

фолклорКакво е любовта?
Какво е това любовта? Проклятие ли е или благослов? Мислим да е и едното, и другото. Ем те дига некогаш у най-вискокио връх, ем може да те лашне у най-дълбокото дере и да се чудиш какво да излазиш. Ама оно и на връх да си, и у дере да си – все не си със свето.
Човек е от кал направен и пак на кал става. Ама какво му е дал още Деда Боже? Дал му е душа и му е дал другар. На всеки мъж си има другар жена. И ако издеяниш с един човек и на върхо, и у дерето, значи това е любов. Оно любовта е различно – всеки ден е различно, нема да се повтори. Обаче, ако се не онождат мъж и жена, това не вервам да е любов.

Приказка за Свети Рангел
Една жена като била жива, живяла само с мъжа си. Като умряла, отишла при свети Рангел. Той я питал какво е правила. Тя му казала, че, освен мъжа си други не знаела.
Той я накарал да влезе в една стая, пък тя била пълна с мед и тя си наквасила краката. После я накарал да влезе в друга стая, а там имало перушина и по краката й полепнали пера. Свети Рангел й казал:
– На оня свят си била гъска и на тоя гъка ще си останеш!

Дни на любовта и еротикатаТоя нас ни чака!
Отиват една булка и една зълва да берат чуряши. Качили съ на черяшата да берат. Хубуу, мъ в тва време доходува един мъж. И-иии, сега иска от тях нящо. Моли ги да слязат, моли ги – тия не щът.
Той свалил гащите, легнал под чуряшата – и-и съ опраил нагоре. Тия чакали, чакали да стани да си иди – няма! Не си отюва! Най-сетне зълвата рекла на булката:
– Хейде, бульо, хай да слязаме! Той тоя к*р нас си чака!

[ + ]