fb
Големите

Бeатрикс Потър и нейните горски приятели

6 мин.
Zaicheto Pitar - Beatrix Potar

Beatiks PotarВсички ние сме израстнали с приказките за зайчето Питър, таралежчето мисис Тиги-Мигъл, котето Томи и катеричето Лешничко. А помните ли чудесните илюстрации в книжката? А колко от вас знаят, че те са дело на авторката?

Нека ви разкажа за нея….

Жената, която е създала толкова приказни моменти от детството ни, Хелън Бeатрикс Потър, е родена на днешния ден преди 145 години в Лондон в заможното семейство на адвокат. В много отношения тя е възпитана в типичния за епохата викториански стил. В нейно лице ние познаваме авторка с огромен литературен талант, но тя е много повече –  художник със завидна дарба, естествознател, учен, литературен критик..

Детството на малката Бeатрикс в днешно време ни изглежда странно и затворено. Тя е възпитана строго. За нея се грижели само гувернантки, които я обучавали в традиционните за епохата умения, които младите дами трябвало да усвоят – четене, писане, аритметика, рисуване с водни бои, ботаника. За викторианските момичета не било важно да продължат образованието си в колеж – това право имали главно момчетата, но било задължително да притежават знания в сфери като литература, изкуство, естествознание.

Любопитно е да споменем за дневника на писателката, в който тя пише от 14 до 16-годишна възраст. Той е написан със специален код, който тя измисля. Въпреки сравнително лесния код – заместване на една буква с друга, дневникът е дешифриран чак през 1958 г. от Лесли Линдър. В него Беатрикс пише за изкуство, критикува книги, които е прочела и споделя наблюденията си върху растенията и животните. Чрез дневника й, ние можем да я видим не само като естет и артист, но и като учен и критик, както и да научим много любопитни неща за начина на живот във викторианска Англия.

Beatriks PotarБеатрикс Потър била срамежливо и затворено дете. Нямала почти никакъв контакт с други деца, с изключение на малкия си брат Бертрам. Двамата имали много силна връзка помежду си и споделяли жив интерес към природата, който бил засилен от дългите им излети сред навън и посещенията им в природонаучния музей в Южен Кенсингтън, Лондон.

Едни от най-щастливите моменти в детството на Беатрикс и Бертрам били летата, които те прекарвали в няколкото летни къщи, наемани от родителите им в провинцията. Тези лета научили децата на любов към природата и всички живи твари в нея. Заедно отглеждали много малки животинки – таралежи, прилепи, змии, зайци, жаби, охлюви и прекарвали безкрайни часове в наблюдение и рисуване на растения и животни. И двамата имали безспорен артистичен талант, а родителите им ги окуражавали да го развиват.

Една от първите гувернантки на Беатрикс, сестра Маккензи, е човекът, на когото трябва да благодарим за страстта на Беатрикс към приказките. Строгата шотландка й разказвала неуморно за феи, вещици и всякакви други магически създания и така създала у нея увлечение към този фантастичен свят, което не я оставя до края на живота й.

Другият човек, когото изиграва сериозна роля в развитието на Биатрикс като детска писателка и илюстратор, е последната й гувернантка, г-жа Мур. Всъщност, колко от вас знаят, че историята за зайчето Питър се появила за пръв път под формата на илюстрирано писмо до едно болно момченце? Едно от децата на г-жа Мур било болно от треска и Беатрикс му написала писмо с историята за зайчето Питър с надеждата да повдигне духа му. Виждайки талантливите илюстрации в писмото, г-жа Мур окуражила Беатрикс да го превърне в детска книжка.

Копнееща за независимост от авторитарните си родители, Беатрикс се ентусиазирала от идеята. Така, през 1901 г., с малкото спестени пари, които имала, тя издала сама в тираж от 250 броя книгата за  „Зайчето Питър“. Книгите се разпродали веднага и малко след това тя успяла чрез общи познати да се свърже с издателство „Фредерик Уорн енд къмпани“, което се съгласило да отпечата още 8 000 копия. Те се продали още преди да излязат от печатницата.

Zaicheto Pitar Beatriks PotarНай-добрите книги на Беатрикс Потър се появяват в периода 1901 – 1922: „Зайчето Питър“, „Мисис Тиги-Мигъл“, „Катеричето Лешничко“, „Джереми Рибаря“, „Глостърския шивач“, „Котето Томи“, „Двете лоши мишки“, „Джемайма Патравата патица“.

В зрелите си години, авторката се заселва в Лейк Дистрикт – любима местност от детството и се омъжва за местния адвокат Уилям Хийлис. До смъртта си през 1943 г. тя се занимава усилено със земеделие, показвайки още един от многобройните си таланти. Издава двадесет и три книжки, които до днес продължават да бъдат превеждани на различни езици. Поставяни на сцена и екранизирани многобройни пъти, те са се превърнали  в неизменна част от приказния литературен свят на най-малките.

Беатрикс Потър е жена, която успява да превъзмогне многобройните ограничения над нежния пол, наложени от викторианското общество. Тя успява да се утвърди в професията си и да постигне завидна независимост – нещо, което малко жени от епохата успяват дори да помислят. Беатрикс буди възхищението ми именно с това – тя е пример за силната женска воля, която се бори с предрасъдъците и ограниченията на пола.

Знаете ли например, че микологичният научен труд на Беатрикс Потър върху хибридизацията на гъбите, представен пред Лондонското линейско общество, е четен от мъж? Защото на жените не било разрешено да представят научни трудове! Чак през 1996 г. посмъртно е публикувано писмено извинение към нея. Това сексистко отношение обаче не я отказва от научните й разработки. Затова днес нейните детайлни скици на гъби, пазени в музея Армит в Амбълсайд, са един от най-известните източници за разпознаване на някои видове.

Завършвам отдаването на почитта си към този невероятен човек на изкуството с цитат от самата нея:

„Помня, че като дете почти вярвах във феи и си играех с тях. Кой рай може да бъде по-реален от този, който запазва духа на детството, повлияван и балансиран от знание и разум…“

17.11.1896г., дневникът на Беатрикс Потър

Мили хора, вярвайте в приказките.

[ + ]