Бисери от панаира на книгата, 2016

Димитър Риков, главен редактор на издателство „Софтпрес“, от години колекционира забавни и поучителни мъдрости, споделени от посетителите на Панаира на книгата. 

Коледният панаир на книгата дойде и отмина някак неусетно. И като цяло тази година нямаше толкова духовити бисери. Малкото, които дочухме покрай нашия щанд, съм написал долу. За сметка на това на първия етаж витаеше едно усещане за арктическо забавление с бели мечки на звуковия фон на популярната „Ветрове“ на Лили Иванова. Спасиха ни топлите срещи с прекрасни нови хора и добре познати лица. Благодарим ви, че четете книги. Благодарим ви за усмивките. Ще се видим през май.
Любимият ми номер 14 е най-накрая, не го пропускайте.
1.
Възрастен господин към колежката на касата:
– Онова за книгите, дето е на четвъртия етаж, къде е?
Как да отговори човек?

2.
Съпруга към спътника в живота си:
– Виж, тук се предлага „Нашата мечтана сватба“ за 12 лева.
– А, бе, за 12 лева… ние за нашата колко изръсихме.

3.
Детенце сочи новата рисувателна книга на Джохана Басфорд „Зимна феерия“:
– Мамо, искам да ми купиш тази книга! Моля те!
– За какво ти е? – недоумява майката.
– Ами за да ми минават по-лесно часовете по английски.

4.
Весели тийнейджъри:
– Дали да му купим на шега „Завладей българките“, а?
– Ама той е гей!
– Ами… ще е ироничен подарък.

5.
Баща и дъщеря оглеждат рисувателните коледни картички на Джохана Басфорд.
Таткото:
– Виж, може да я вземем за майка ти.
– Защо?
– Много е нервна и проклета напоследък. Може пък оцветяването да я успокои.
Зад него изплува като привидение бледа жена с остър поглед – от онези погледи, дето дупчат гофрирана ламарина за части от секундата.
– Ти тръгвай веднага! – процеди и подбутна момичето в посока изхода. Тънката й ръка сграбчи китката на мъжа си и го повлече след детето с думите: – С тебе после ще се разправям.

6.
Пунктуален индивид с душа на разказвач:
– Колко тираж е тази книга? А кога е отпечатана? А къде? Колко се продаде първия месец? Колко имате в склада? На кои търговци сте я дали? При какъв процент отстъпка?
Проявих нездрав интерес и започнах да му отговарям. Неточно, разбира се. Очаквах определена реакция, но не и следното:
– Браво на вас! Ето сега ще ви разкажа притчата за златната монета. Защото не ги знаете вие тези неща и не разбирате от книги!
Уви… Разказа я.

7.
Майка на около 50 и син на около 25 години.
Той:
– Искам да си взема „Животът ми като геймър“!
Тя:
– Ама тя е за деца. Ти си твърде голям.
– Човек никога не е твърде голям за каквото и да е… освен за гърнето.

8.
– Имате ли църковното календарче с други картинки?

9.
Усмихната възрастна дама:
– Извинете, може ли да платя с карта? Не че ми трябва да знам…
– За съжаление не можете, но отвън, при входа на НДК има банкомат.
– Не мога да ползвам банкомат. Внуците ми забраниха.

10.
Леко разсеян господин обикаля от единия до другия край щанда и коментира тематичната всеобхватност на книгите:
– В единия край раци, в другия – сватби… Луда работа.

11.
Настоятелен дядо с разклатена вяра в способностите си на внука си:
– Какво можете да предложите за дете втори клас?
– Имаме много книжки с приказки. Моля, разгледайте, пред вас са.
Намръщено разгръщане и коментар с раздразнение:
– Ама то детето е втори клас, още не може да чете, защо ми предлагате приказки?

12.
Взискателна дама, за която всичко ново е трагедия:
– Не, не, не… Не. Нямате книги. Не. Тук изобщо няма книги. Панаирът на книгата в зала „Фестивална“ е десет пъти по-голям. Отидете някой път да видите.
Не спорим за мащабите. Само за сегашното време. Все пак от 1989 година насам във „Фестивална“ не е имало панаир на книгата.

13.
Колеблива дама на преклонна възраст:
– Коя ще ми препоръчате от вашите книги?
– Имаме различни романи…
– Я! Имате „Ще се видим в Париж“, колко е хубаво в Париж!
– Имаме и „Вила в Сицилия“, „Цигуларят от Венеция“… Къде ви се пътешества с помощта на книгите?
– Ох, навсякъде, но най-много в Париж.
Циничен минувач на средна възраст с непочтително отношение към възрастни дами коментира под мустак:
– Кат’ та гле’ам, си за „Орландовци“.

14.
Някъде на втория етаж се състоя непринудена, но пък поучителна среща между двойка шумни съпрузи и един нравоучителен свещеник:
– Моля, пазете тишина в храма! – укори ги дядо поп.
В отговор на втрещените физиономии на мъжа и жената, които тъкмо крещяха един на друг в коя посока е издателството, което търсят, божият човек поясни:
– Книгите са светилището на духа. Говорете по-тихо в техния храм.

Текстът е предоставен специално за „Аз чета“ и препубликуването му може да става само с разрешение от редакцията.