fb

"Аз чета" стана на 14 години.  Какви са нашите подаръци, виж тук!

Ревюта

„Боксьори и случайни минувачи“ – бойците и зрителите се сблъскват на ринга на живота

4 Mins read
Boksiori i sluchaini minuvachi Palmi Ranchev

„Защото научих нещо, което другите хора, колкото и дълго да живеят, може никога да не научат. Знаят, че така се случва. Че има нещо подобно в живота. Ама, на ринга, като мене да го разберат, по лицето си да го разберат, им е невъзможно. Не са играли бокс. Само ако си играл, знаеш как за няколко минути остаряваш, направо едва се влачиш, тялото ти тежи, пълно е с олово, после само за секунди ставаш от млад по-млад, разцъфтяваш, олекваш и дори се понасяш към небето.“

из разказа „Малко късмет за по-късно“

На премиерата на „Боксьори и случайни минувачи“ Палми Ранчев обясни как не просто мисленето, а природата на боксьора се различава от тази на обикновения човек. Не мога да си спомня точните му думи, но след като прочетох целия сборник, мисля, че съм разбрала значението им, а именно: боксът е инстинкт. Инстинкт да се изправиш срещу живота, когато те рита, и да нанесеш ответен удар.

Няма начин да напишеш подобни разкази, ако не си преживял историите зад тях, ако не си бил поне техен свидетел и, в края на краищата, ако не си боксьор по дух. Боксът е един от нищожно малкото спортове, които са ми интересни и ми доставя удоволствие да гледам, но за първи път се почувствах абсолютно невежа по отношение на случващото се на ринга. Не говоря за технически подробности като спецификите на тренировките, провеждането на турнирите или названията на различните удари. Говоря за идеята зад спорта – какво е боксът, какво дава и какво отнема от тези, които му се посвещават.

Изглежда така, сякаш боксът предимно черпи от теб, без да връща много в замяна – изискват се тежки тренировки и пълно отдаване на спорта, печалбата е несигурна и изстрадана, рискът да претрепеш или да те претрепят е немалък, още по-голям пък е рискът да дадеш всичко от себе си, но чуждите юмруци в крайна сметка да те повалят, или по-болезненият изход – съдийското решение да те ощети, дори и да знаеш, че ти си победителят.

Но всичко си е струвало, когато вдигнат ръката ти и публиката избухне в аплодисменти. Една от емоциите, които повечето от нас никога няма да изпитат, и следователно никога няма да разберат колко точно си заслужава да жертваш, за да я постигнеш.

Palmi Ranchev

Палми Ранчев

Героите на Палми Ранчев са много и различни, но неизменно характерите и житейските им истории се пресичат там, където има бокс. Млади и стари, честни и подлеци, триумфиращи и пропаднали… накрая всеки си припомня с еднакъв плам и невероятна яснота и победите, и загубите. Не се сещам обаче за нито един, за който да мога да кажа: „Ето, на този му е провървяло в живота“. Боксът не е пътят към общоприетата представа за щастие и блажено съществуване, не и тук.

„Боксьори и случайни минувачи“ е най-реалистичният сборник с разкази, който съм чела досега. От начина, по който говорят героите, до различните аспекти на бокса, историите на Палми Ранчев звучат изключително натурално. Авторът пише стегнато, точно и ударно и успява умело да задържи вниманието ти. Усещането ми беше за творби, в които всяка дума си е на мястото – нищо претрупано, нищо излишно, нищо недоизпипано. Ако трябва да посоча някакъв недостатък, то е, че в един момент мотивите в разказите започнаха да се припокриват, поне при мен се получи този ефект на сливане на герои и случки.

За мен най-интересното и ценното в „Боксьори и случайни минувачи“ е това, че представя по достоверен начин същността на един от най-тежките спортове в света и философията на хората, които го практикуват. Бих препоръчала сборника на всеки, проявяващ дори малък интерес към темата, най-вече заради зрелия стил на Палми Ранчев, сам по себе си боксьор и български писател, който заслужава внимание.

Ревю за „Боксьори и случайни минувачи“ можете да прочетете и при Христо в „Книголандия“.

А ако си мислите, че боксьорите не четат, вижте отговорите на брилянтния Тервел Пулев в нашата рубрика „Как четеш“.