Всяко писмо е любовно писмо.
Когато завършиш четенето на роман, подготвян и писан цели девет години, и си дадеш сметка, че най-вероятно всяко от местата, описани вътре, са посетени и наблюдавани лично от автора, ти се иска да му благодариш за положените усилия. Когато освен това са ти поднесени три незахаросани съдби, звучащи искрено като полиграф, с вълнение се питаш дали не са се случили реално. Но щом те връхлети безпощадната увереност, че книгата описва настоящ момент в собствения ти живот, разбираш, че си имал късмет тя да стигне до теб. И си готов да благодариш на всички – на автора, издателите, преводача, случайността, късмета и собствения си нюх.
Именно! – извика Мичъл. – не те привличам физически. Ясно, разбирам. Но кой е казал, че ти ме привличаш интелектуално?
Емблематична реплика, която маркира завинаги отношенията между Маделин и Мичъл. Начало на непрестанна гонитба и размяна на удари – напук, отмъщение за непроявена смелост. Безсмислена надпревара, която ще продължи години наред и ще се загнезди неизлечимо в самочувствието и осъзнатостта на тези герои. Джефри Юдженидис ще измъчва и двамата с постоянни спомени и въпроси към самите себе си – можеше ли да променя нещо? Изпуснах ли единствения си шанс? Единствен ли е шансът ми? Правилното решение ли взех? И както нормално се случва, тези въпроси почти никога не могат да получат смислен отговор. Защото всяко изживяване приключва в момента, в който изтече. След него остават фантазиите, изопачаването и опит да промениш историята – недостижимо постижение.
Още не бях прочел и 150 страници, когато осъзнах, че вече имам куп оправдания да обикна „Брачната фабула“. Бързо и лесно бях спечелен от задълбочените литературни размишления, философски дискусии и теологични търсения. Всеки от тези аспекти е описан толкова вкусно, че многократно ме връхлиташе неистов глад да чета. Да погълна колкото може повече автори и творбите им, формирали същността и стремежите на Маделин и Мичъл. Струва ми се, че е безценно да провокираш мозъка си, затормозявайки го с всестранни теми от света на познанието и познанието на света. Дори и досега да не ти е подсказвал дори бегъл интерес към повечето от тях.
Когато Маделин я попита за какво е книгата, Уитни й даде да разбере, че самата идея книгата да е „за“ нещо е точно това, против което е тази книга, и че ако изобщо е „за“ нещо, то е за нуждата да се сложи край на мисленето, че книгите са „за“ нещо.
Отделих два дни, за да обмисля ревюто си. Шлайфах, сменях думи, съкращавах, препрочитах, драсках цели пасажи. Нищо по-малко като усилие не заслужава този роман. „Брачната фабула“ (изд. „Жанет 45“, поредицата „Отвъд“) е интелектуална книга, разказваща за аспекти на любовта, влюбването, отблъскването, разочарованието и отхвърлянето. И въпреки това тя далеч не се ограничава само до сърдечните трепети на героите. Напротив – взема само за основа романтичните им копнежи и хвърля яснота върху мъглявините на съзнанието им, използвайки най-логичните средства, съществуващи в човешките взаимоотношения – общуването, страха и съмнението. Обреченост и безизходица, които се онагледяват чудесно от последния цитат, който ще си позволя да използвам.
От друга страна, тя толкова отдавна се опитваше да го държи настрана, че отказите й бяха като двоичен код, по който погледът му се плъзгаше в търсене на пролуки или скрити думички – маркери на истинския смисъл.
И, моля, имайте предвид, че едва накрая ще спомена името на Ленард. Това не означава, че обезценявам неговата важност в историята. Като прочетете книгата, ще се убедите колко невъзможно е това. Просто ми се иска да остане неповдигната част от завесата – нещо, което да сторите сами, срещайки се и опознавайки този изключителен млад мъж, борещ се както с миналото, така и с настоящето. Тежка, неравностойна борба, лишена от всякаква милост.
Без никакво колебание – най-вълнуващата и задълбочена книга, която срещнах през тази година. И дълго ще остане ужасно важна за мен. Благодаря на Невена Дишлиева-Кръстева за поредния фантастичен превод и за многобройните ценни пояснителни бележки. Благодарение на тях удоволствието от четенето е съвсем пълноценно.
Прочетете и ревюто на Деси Желева за „Брачната фабула„, както и ревютата за другите книги на Джефри Юдженидис – „Непорочните самоубийства“ и два текста за „Мидълсекс“ тук и тук.
