fb
Ревюта

Погребани тайни изплуват в „Забравена истина“

3 мин.
zabravena-istina

zabravena-istinaПроблемът след прочитането на много книги е, че с времето ставаш по-придирчив и все по-трудно нещо може да ти хареса. Най-силно се усеща при жанровата литература, тъй като тя лежи на често експлоатирани теми. Когато ми се чете любовен роман, доста се затруднявам в избора, тъй като търся оригинален сюжет, интересни герои и по възможност да сa избегнати онези клишета, които допринасят за презрителното отношение към жанра.

За К. А. Тъкър научих от блога „Hrisilandia“, който нареждаше авторката сред едни от най-добрите в жанра. Прегледах какво е излязло от нея и си поръчах Burying Water (у нас книгата излиза под логото на издателство Ибис). Книгата се явява първа от четирилогия, но може да се чете съвсем спокойно и като самостоятелен роман. Останалите части са посветени на други герои, които читателят е срещнал в първата книга.

Историята започва с намирането на млада жена в ужасно състояние. Била е изнасилена, лицето й е срязано от едната страна и има множество рани по тялото. На всичкото отгоре е била захвърлена в снега, очевидно оставена да загине. Въпреки малкия шанс, тя все пак оцелява. При събуждането си обаче няма никакъв спомен коя е. С помощта на лекарката, която я е лекувала, тя заживява във фермата на възрастната и странна Джини Фицжералд. Младата жена приема името Уотър и се опитва да започне живота си наново. Тя е необяснимо привлечена от Джеси, сина на лекарката, и с времето двамата стават двойка.

Действието в романа се развива с редуване на глави от миналото и настоящето. Тези от настоящето са разказани от името на Уотър, а тези от преди – от името на Джеси. Историята на Джеси разкрива как е започнала връзката му с младата и красива Алекс, омъжена за руски мафиот. Постепенно се разкрива както се е случило между Алекс и Джеси и авторката поднася няколко неочаквани изненади, застигащи и Уотър.

Не съм привърженик на оценките на книгите, твърде математическо ми е за нещо, което не следва да се побира в скала, но за Burying Water ще направя изключение – давам на романа 10 от 10. Любовната история между Алекс и Джеси не е изключително новаторска, но е поднесена много оригинално, красиво и с елементи на съспенс. Главните герои не са излъскани, а близки и земни, със своите положителни и отрицателните качества. Ще видите двама души, които успяват да предизвикат по-доброто у другия. Второстепенните персонажи също са изградени чудесно и, както вече споменах, историите на някои от тях са разказани в следващите три книги.

Това, което отличава романа насред морето от любовни истории, е сюжетът, нотката на напрежение и загадката, която витае около загубата на паметта на Уотър. Ако търсите красив романс между двама души и интересен сюжет, то Burying Water e вашата книга.

[ + ]