Когато бях на петнайсет години, в ръцете ми попадна едно измачкано книжле с няколко полуголи жени, красящи корицата. Заглавието му, съвсем подобаващо, гласеше „Жени“, а авторът му беше някой си Чарлс Буковски. Смятах, че ще убия малко време с това леко булевардно романче, докато си намеря нещо адекватно за четене. Можете да си представите изненадата ми, когато открих, че между страниците му се крие една от най-откровените, оригинални и оголени до кокал истории, които някога бях чел. На тази крехка възраст романът така ми повлия, че почти ми се прииска и аз да се насоча към живот на пиянство и разврат – изглежда още не ми беше хрумвало, че за да оправдая подобен лайфстайл, не би било лошо също да съм гениален поет и писател… Сега съм на двадесет и четири, и макар да пия и развратнича съвсем умерено, любовта ми към личността и творчеството на Буковски не е отстъпила и на милиметър.
(снимка: bukowski.net)
Как да не обичаш човек така неотменимо тъжен, така отхвърлен и самотен, който обаче никога и за нищо не спира с викове да назовава своите истини, независимо колко груби и жестоки може да са те? В „Престъпление и наказание” един от малкото идоли на Буковски – Фьодор Достоевски – казва: „Страданието и болката винаги са задължителни за широкото съзнание и за дълбоко чувстващото сърце. Истински великите хора, струва ми се, трябва да изпитват на този свят велика скръб” (изд. „Захарий Стоянов”). Мисълта е страшна, но се оказва подходяща отправна точка, за да разберем как Буковски се превръща в човека, който описах по- горе.
Хенри Чарлс Буковски се ражда на днешната дата през 1920 г. в германския град Андернах, в семейството на Катерина Фет и Хенри Буковски – американец от полски и немски произход, озовал се в Германия след края на военната си служба. Поради финансови затруднения, през 1923 г. семейството се мести в САЩ – първо в Балтимор, Мериленд, а няколко години по-късно в Лос Анджелис – градът, който Буковски до края на живота си ще счита за свой дом, откривайки в него вдъхновение и източник на неизчерпаемо количество сюжети.
Животът в САЩ обаче не се оказва никак лесен за младия Хенри. Подигравките, които отнася от съучениците си заради тежкия си немски акцент, в комбинация с редовния психически и физически тормоз, на който е подложен от страна на баща си, го превръщат в срамежлив и отдръпнат аутсайдер. В излезлия през 2003 г. филм Bukowski: Born into This, писателят споделя, че в продължение на години баща му три пъти седмично го е пребивал с каиш за точене на бръсначи, по причини, които никога не са му станали ясни. Казва също, че този период е помогнал за писането му, защото чрез него е разбрал какво означава незаслужената болка.
Донякъде логично, друг стълб в живота на Буковски се оказва тежката употреба на алкохол. Неговият близък приятел и син на хирург-алкохолик – Уилям „Плешивеца” Мълинакс – го запознава със силните напитки още в ранните му юношески години. За Буковски пиенето се оказва прозрение, метод, чрез който да установи „по-дружески“ отношения със собствения си живот. Този навик, който в последствие се превръща в силна зависимост, става повод както за отчуждение, така и за сближаване с хората, въвлича го в множество опасни ситуации, дава живителен сок на писането му, а през 1955 г. го докарва до спешното отделение на „болница за бедняци“ с тежки стомашни кръвоизливи, които едва не го убиват.
(снимка: bukowski.net)
До началото на Втората световна война Буковски изучава изкуство, журналистика и литература в Los Angeles City College. Оттогава датират и първите му опити да пробие в литературата, като между 1944 и 1946 г. успява да продаде два разказа – единият излиза в списание Story, а другият като част от трети брой на изданието Portfolio: An Intercontinental Quarterly, публикувано от Black Sun Press. Невъзможността да се издържа с творчеството си го тласкат към „десетгодишен запой“, през който спира да пише, обикаля страната и се хваща на всякакви видове нископлатена работа.
След болничния инцидент, споменат по-горе, Буковски отново прописва – този път поезия – и през следващите няколко години негови поеми излизат в различни малки списания. По това време започва работа в Американските пощенски служби, където прекарва повече от десетилетие на чиновническа длъжност. Оригиналността в темите и стила на произведенията му скоро започват да зараждат малка, но непрекъснато растяща, аудитория от верни почитатели. Голяма част от тях се оказват жени, с които „старият мръсник“, както сам се нарича, няма нищо против да се отдава на краткотрайни афери. През 1964 г. се сдобива с извънбрачна дъщеря – Марина Луиза Буковски.
(снимка: bukowski.net)
През 1969 г. Джон Мартин, основателят на Black Sparrow Press, предлага на Буковски малка финансова подкрепа, с която да напусне работа и да се отдаде изцяло на писането. Буковски се съгласява и месец по-късно е готов с първия си роман – „Поща“. След него идват сборникът със стихове „Любовта е куче от Ада”, както и романите „Жени“ – посветен на слабостта му към нежния пол, и „Всичко на масата“ – разказ за детството и тийнейджърските му години.
В крайна сметка съдбата се смилява над Буковски и не го обрича на участта на толкова много гениални творци, останали недооценени и неразбрани до смъртта си, а и дълго след нея. През последните две десетилетия от живота му романите и стихосбирките му се продават с нарастващ успех както в Щатите, така и в Европа. Поканите за литературни четения зачестяват, а едно от тях дори го отвежда обратно в родната му страна – Германия. Противно на очакванията ни обаче, животът на писателя не претърпява драстична промяна с идването на успеха. Както винаги Буковски обича да залага на конни надбягвания, да се наслаждава на женска компания или на самотата си, а вечер, с питие или пет, да седне пред пишещата машина, и да създава своите велики истории за бедните и самотните, за лудите и отхвърлените, и за всички „сдъвкани и изплюти“ жители на този свят.
Снимка на публикацията: bukowski.net
Можете да намерите книгите на Чарлс Буковски в Ozone.bg.
Вижте още:
Известни поеми, четени от известни актьори: Боно чете Чарлз Буковски
