fb
Големите

Чарлс Дикенс по Коледа

5 мин.

dickens-1_2794642kС наближаването на Коледа всеки път се случват неща, от които няма как да се измъкнем година след година – твърде рано поставените коледни украси, повтарянето на „Сам в къщи” по няколко телевизионни канала, претъпканите молове, а песните на Марая Кери и Джордж Майкъл съвсем ни карат да потръпваме при мисълта за коледно настроение. Има едно нещо обаче, което нямам против да се появява под една или друга форма по това време на годината – онази “Коледна песен” на Чарлс Дикенс. Дали ще чета оригиналната история или комикс, ще гледам игрален или анимационен филм по нея, или ще прехвърлям друга история, вдъхновена от нея, не бих могла да сложа произведениeто на Дикенс в списъка с коледни клишета, защото то просто не принадлежи там.

Авторът, който е успял да създаде толкова непреходна творба, която копнея да a-christmas-carol виждам отново и отново под всякакви форми, е роден през вече далечната 1812 г. в Портсмът, Южна Англия. Той е второто от осемте деца на Джон и Елизабет Дикенс. Джон Дикенс е чиновник във военноморския флот, който обаче имал навика да живее по-нашироко, отколкото се простират възможностите му.

Когато Чарлс е на 12, баща му влиза в затвора за длъжници и скоро бива последван от други членове на семейството. Момчето остава съвсем само и е принудено да напусне училище и да започне работа в западнала фабрика за вакса за обувки – това е единственият начин да се издържа и да помага на семейството си. По-късно през зрелия си живот писателят ще определя този момент като времето, когато е загубил детската си невинност.

За щастие, бащата на Дикенс получава наследство, с което успява да изплати дълговете си и бива освободен. Така Чарлс се връща на училище, но уви само за кратко – когато е едва на 15 години той отново напуска, за да работи и да подкрепя семейството си. Започва работа като чиновник в адвокатска кантора и учи стенография през нощта. Година след започването на тази работа става репортер на свободна практика, а след още няколко години става много успешен като репортер на парламентарните дебати в Камарата на общините, и започва работа във вестник.

Първата любов на автора е момиче на име Мария Бийндел, смятана за прототип на Дора от „Дейвид Копърфийлд“. Нейните родители не одобряват връзката между двамата и с изпращането й на обучение в чужбина прекъсват отношенията им.

catherine_dickens_young

Съпругата на Чарлс Дикенс, Катрин Хогарт

През 1834 г. Дикенс започва да пише под псевдонима „Боз”, под което име излиза и първият му сборник с разкази и есета „Очерци от Боз“. Успехът на книгата предизвиква интереса на Катрин Хогарт, дъщерята на Джордж Хогарт, редактора на вестник „Ивнинг Кроникъл“. След едногодишен годеж те се женят и предстои да имат десет деца, преди да се разделят през 1858 г.

По същото време той става редактор на списанието „Бентлис Миселани“, където започва да публикува и първия си роман – „Оливър Туист”, който предизвиква огромен интерес както в Анлия, така и в Америка. До края на живота си Дикенс продължава да бъде редактор на журналистически издания и да пише в такива.

Следващите години той се опитва да повтори успеха на Оливър Туст с „Никълъс Никълби“, „Старият антикварен магазин“ и „Барнаби Ръдж“. През декември 1843 г. се появява „Коледна песен”, първата от много успешните книги на коледна тематика на автора. Въпреки че стават все по-тъмни, те са написани с идеята да са „своеобразен вид маска, която има за цел да събуди любящи и благи мисли“.

След продължителен период, изпълнен с трудности, през 1858 г. се разделя със съпругата си. Запознава се с младата актриса Нели Търнан, с която има интимна връзка. Версиите за началото на връзката им и дали то е било по време на брака му, са различни, но се смята че той е положил особени усилия да не съществува писмена документация, обвързваща го с Търнан.

През 1858 г. Дикенс прави първото си публично четене срещу заплащане. Той е знаменитост и тези събития предизвикват огромен интерес. Общата сума, която печели от четенията, които прави през годините, възлиза на повече от 95 000$, което днес би се равнявало на  1,5 милиона долара. Той чете произведенията си не само в Англия, но и Франция, Шотландия и Ирландия.

harpers_dickens_reading

Рисунка, изобразяваща Дикенс по време на негово литературно четене

 

През 1895 г. Дикенс претърпява инцидент във влак, от който така и не се възстановява. Въпреки че здравето му е разклатено, той продължава да пътува, за да чете произведенията си. По време на едно от публичните си четения припада и има симптоми на лек инсулт. Последната си публична изява прави през 1970 г. в Лондон. На 8 юни същата година, в 58-мата си година, получава инсулт след цял ден работа върху „Едуин Друуд“ и умира ден по-късно. Последния му роман – „Тайната на  Едуин Друуд”, остава незавършен.

Крайно отдаден на работата си, обичан както приживе, така и след смъртта си, Чарлс Дикенс  заслужава да бъде четен и препрочитан далеч не само по Коледа. На всеки, който желае да разбере още за живота на този така значим английски автор, препоръчвам да го научи директно от самия него – в автобиографичния (в по-голямата си част) роман „Дейвид Копълфийлд”.