Питър Мейл е написал толкова много книги за Франция и виното, че беше започнал да се изтърква сериозно. Затова и преди няколко години „Винена афера“, в която Мейл вкара нов персонаж в творчеството си – Сам Левит, донесе въздух, а излизането на втората книга с приключенията на Сам вече означава обещаваща серия.
Голямата изненада е, че в „Марсилска афера“ почти не се говори за вино. То, разбира се, и тук е фон за изискани разговори, но новата афера на Левит е по-скоро забавна и разтоварваща. Романтиката не е толкова сантиментална, колкото сте я почувствали в „Добра година“, а е от типа „леко гъделичкащо напрежение“. Това означава, че не трябва да очаквате кой знае каква заплетеност на сюжета, но би било чудесно да четете отпуснато и да се наслаждавате на новите мотиви в книгите на Питър Мейл.
„Марсилска афера“ дава възможност на Сам Левит да се срещне със свой стар познат – мосю Франсис Ребул, който има задача за него. Точно така, Ребул е именно човекът, от когото Сам сви цяла колекция отлежали вина във „Винена афера“. Сега обаче двамата си другаруват, опитвайки да направят лееекинка измама, с която да предотвратят друга измама (познато, нали?). Проектът изисква Сам да се представи за пълномощник на международна адвокатска кантора, която иска да инвестира в нова жилищна зона в Марсилия, като в конкурса за крайбрежното място трябва се пребори с икономически по-рентабилни проекти за хотели и увеселителни паркове. Разбира се, замесено е подкупно жури, биячи, напористи журналисти, секси мацки и яхти в Сен Тропе, но клишираността не прави четенето по-малко забавно.
За мен лично беше истинско удоволствие да гледам как Сам Левит се справя чудесно в ролята си на организатор на събития и презентатор, та дори ми хареса доста начинът, по който Питър Мейл е избродирал в един епизод от книгата съвети за презентаторско майсторство.
Ами „Наздраве!“, защото тази книга, носеща добър спомен за лятото в първия снежен ден, се чете с поне една чаша хубаво вино.
