fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Големите

Чехов – вечният Пушкин в прозата

7 мин.

ЧеховАнтон Чехов. Писател, драматург и лекар. Руският творец създава едни от най-значимите творби за сцена, оставя и гениални хумористични разкази и повести. Семплото и леко перо на писателя винаги ще бъде нарицателно за красива и дълбока проза, без която литературата днес нямаше да е същата.

„Я умираю“, казва Чехов на съпругата си Олга на 15-и юли 1904 г. Изпива чаша шампанско, оттегля се в покоите си и губи битката с туберколозата. Така напуска земния свят.

Но всичко започва години преди това. На 29. януари 1860 г. в Таганрог в семейство на дребния търговец Павел Чехов се появява Антон Павлович Чехов. Трето от общо шест деца, Антон често е жертва на физическо насилие от страна на строгия си баща. Израства в неспокойна семейна обстановка и има тежко детство. Спасение и утеха бъдещият писател обаче намира още от ранна детска възраст в книгите. Чехов чете много и се увлича по театъра. Разиграва малки сценки пред братята си и увлекателно и артистично чете разкази на глас.

Първоначално учи в градското училище, където се налага да зазубря уроците. По-късно през 1868 г. се мести в местната мъжка класическа гимназия. Именно това е мястото, което дава на бъдещия писател солидно образование, което ще проправи и пътят му нататък. Възпитаниците на училището могат да продължат образованието си във всеки един университет, без да полагат изпит по съответна дисциплина. Гимназията е противоречив период за младия Чехов. Там у него съзрява чувството на отвращение към лицемерието и фалша, но също там се проявява още по-силно любовта му към литературата и театъра. Именно тази погнуса към фалша и нечестността след години ще се прокрадне в разказите му и ще бъде гръбнак на ключовите му произведения. Те се разкриват и в изяществото на думите, студените зимни нощи на мрачна Русия, веселите запои, малките хора с големи мечти и постоянната сянка от несправедливост, пречеща на честността да изгрее.

чехов

Чехов през 1889 година

Макар семейството да взема решение да се премести в Москва, Антон остава да учи в Таганрог, като междувременно работи като репетитор. През 1879 г. завършва и се мести в Москва, където започва да учи в Медицинския факултет на Московския университет. Няколко години по-късно (1883 г.) получава лекарско звание и стартира лекарската си професия.

Чехов успява да съчетава двете си големи любови (медицината и литературата) като през студентските си години изкарва прехраната си, като сътрудничи на списанията „Стрекоза“, „Будилник“, „Зритель“. Подписва множество текстове с различни псевдоними. Най-разпространеният, сред които  е Антоша Чехонте. От 1882 започва да пише и за в-к „Оскопки“, където води и своя рубрика „Отломки от московския живот“. Така, след години някак логично, ще нарече медицината своя съпруга, а литературата – любовница.

През 1884 г. първата книга „Приказките на Мелпомена“ вече е факт. След излизането на книгата старият писател Дмитрий Григорович пише окуражаващи слова до младия автор. Това писмо се превръща и в знак Чехов да продължи да се занимава с писане. Следва издаването на „Пъстри разкази“ (1886), „В полумрака“ (1887) и „Сърдити хора“ (1890). В този период писателят твори под силното влияние на Лев Толстой.

Късата форма и стегнатият език на творбите са запазен почерк на писателя. Самият той нарича краткостта сестра на таланта.

“Пази се от изискания език. Езикът трябва да е прост и изящен”, споделя Чехов.

Чехов в Мелихово

Чехов в Мелихово

В края на осемдесетте години написва пиесите „Иванов“, „Горски дух“, „Сватба“ и водевилните „Мечка“ и „Юбилей“. В този период у писателя се появява и нестихващо желание за пътешествия. Колебае се дали да не замине на юг към Кавказ, в Средна Азия, Персия или Сахалин. През 1890 г. решението е взето и Чехов се отправя на пътешествие към Сахалин – остров за каторга и заточение. Там изучава живота на затворниците, което оставя дълбока следа в съзнанието и творчеството му. От пътешествието му се раждат 9 очерка „От Сибир“, а след завръщането си, в продължение на 5 години, пише „Остров Сахалин“.

Разказите на Чехов са родени в един от най-мрачните периоди на Русия. Те са огледало на царуващите обществени недъзи, маскирани зад тъжната усмивка на чеховата тъга. Героите вървят стремглаво срещу несправедливостта и насилието, а чрез творбите си писателят се превръща в своеобразен защитник и пазител на човешкото достойнство и честните души.

През 1892 г. Чехов купува имението Мелихово, където помага на местните като лекар. Именно там създава най-знаменитите си пиеси. Чехов обича да провокира съзнанието с творбите си, като казва, че ролята на артиста е да задава въпроси, не да дава отговори. През 1896 г. за кратко се оттегля от театъра, след ужасните отзиви за „Чайка“. По-късно в Московския театър пиесата е възродена от Константин Станиславски. Именно това мотивира Чехов да създаде и „Вуйчо Ваньо“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“. До 1899 г. Чехов написва още 42 произведения в подмосковското си имение, което днес е сред най-известните музеи на писатели.

Чехов и Максим Горки през 1900 г.

Чехов и Максим Горки през 1900 г.

Докато работи, на репетиция в театъра, Чехов се запознава с актрисата Олга Книпер и моментално е омагьосан от нея. Двамата се женят през 1901 г., но връзката им е поставена под изпитание от разстоянието, което ги разделя. Тя остава да играе в Москва, а той прекарва много време в Ялта, където климатът е по-добър за здравето му. Любовта им се крепи на множество писма, изпълнени с красиви любовни слова. Такива, каквито може да роди само перото на един влюбен Чехов.

През 1900 г. писателят има честта да бъде избран за почетен академик, но през 1902 г. , заедно с Владимир Короленко, се отказват от тази титла като протест срещу желанието на Николай Втори да анулира същата титла на Максим Горки.

Погребението на Чехов

Погребението на Чехов

В залеза на живота си Чехов усилено се бори с коварна туберколоза. Още като ученик и студент страда от туберколозни възпаления, но има оплаквания от ранна детска възраст. От 1884 г. десният му бял дроб започва да кърви, което утежнява положението му, но не пречи на писателя да твори. Според лекарите пътуването до Сахалин значително е влошило състоянието му, заради хилядите километри яздене. Друга от причините, способстваща за осезаемо влошаване на здравето, е изминаването на пътя Ялта-Москва в лошо време.

И макар, че Антон Чехов напуска земния си път 15-и юли 1904 г., той е от писателите, които никога няма да напуснат света, литературата и света на думите. Пиесите му оказват силно влияние за развитието на драмата през миналия век. Оставя общо над 900 произведения. С малко щрихи и прости думи успява да изрисува цели светове. Чехов е последният етап от развитието на класическата руска литература. Любимо предизвикателство за театрали и писатели и до днес. Чехов е, както казва Толстой, Пушкин в прозата. И е вечен.