Дълго време се инатях на „Черно мляко”.
Познавах Елиф Шафак като автор от другите й романи, издадени в България, като няма да лъжа – най-добър за мен си остава „Любов”.
„Черно мляко” е интересна автобиографична книга, която преплита в себе си реалност и фикция. Авторката подхожда иновативно към проблема с бременността, представяйки психиката на своя Аз и рисувайки я като хор от несъзвучните гласове.
Това са гласовете на малките Палечки, или иначе казано – различните мнения и виждания, които всеки един от нас среща по пътя си към себеопознаването. Замислете се! Нима вие никога не сте се чувствали объркани пред самите себе си? Сякаш една част от вас ви казва да направите едно нещо, друга е на крайно различно мнение, а трета търси златната среда.
Защо отказвах толкова време да взема в ръце „Черно мляко”? Отговорът е много прост. Една от моите Палечки живееше със стереотипа, че въпросната книга е само и единствено за бременни жени или такива, които скоро планират да се присъединят към групата на очакващите дете.
Огромна грешка, бих казала. Защото „Черно мляко” на Елиф Шафак е много повече от разказ за проблемите и вътрешните конфликти, пред които се изправя една жена на прага на бременността.
Една от най-известните и обичани турски авторки ни докосва по един много личен и интимен начин. Тя представя пред читателя своя объркан космос . Шафак ни повежда из дебрите на своя живот, като умело, разказвайки ни съдбите и на известни писателки, ни припомня, че нищо в този свят не започва и не свършва с нас. Да направиш паралел между своя собствен живот и този на други хора, преминали по твоя път, понякога изчиства съзнанието ти. Осъзнаваш, че не си единственият изправен пред трудни избори и това ти вдъхва кураж. Че ти също можеш да направиш своя, да вземеш решение… но без да бързаш или без да планираш.
„Черно мляко” е от онези книги, които грабваш и поглъщаш буквално на едри хапки. Достойнствата й са много – от личния разказ през разчупения мироглед до това, че в крайна сметка, след като затвориш последната страница, започваш да си задаваш въпроси.
Мога ли да живея в мир със своите Палечки? Как да ги накарам да се разберат и да се радват една на друга? Вероятно всичко това звучи на моменти шизофренично, но помислете си само колко скучен би бил света, ако нямахме нужда да изследваме… пък било то дори и самите себе си.
Прочетете и интервю със самата Елиф Шафак тук.
Вижте също и ревютата ни за „Любов“ тук и тук, за „Копелето на Истанбул“ и за „Светецът на неизбежната лудост“. Не пропукайте да разгледате и специалния книжен пътеводител на „Аз чета“ за „Светецът на неизбежната лудост“!
