Джош Малерман отдавна има в мое лице още един фен на оригиналните си и запомнящи се сюжети, които създава. Впечатли ме с „Кутия за птици“, чиято филмова адаптация предричах още тогава, когато по-скоро не се вярваше, че подобна книга може да бъде филмирана. Следващото негово произведение, което излезе на българския пазар, също ме държа в напрежение с историята си за „Къщата на езерното дъно“. Ето защо можете да си представите ентусиазма ми, когато държах в ръце новоиздадения роман „Червеното пиано“ (изд. „Deja Book“) и се радвам, че и този път не останах разочарована от мистерията, която Малерман е забъркал.
В далечната пустиня Намиб се носи ужасяващ звук, който кара радиостанциите на армията да полудяват и е способен да обезвреди всички оръжия на военните, дори ядрена бойна глава на САЩ. Странният и смущаващ феномен, който умопомрачава хората, така и не бива открит от двете военни мисии, изпратени в пустинята. Командването решава да направи още един опит, като този път възложи задачата на бившите военни от музикалната банда The Danes.
Това нещо създава музика, така че те изпращат музиканти, бе казал той.
Тук е момента да отбележа, че може би за първи път не се подразних от клиширания подход действието да отскача от миналото в настоящето. Докато Малерман разкрива подробности от експедицията, същевременно връща постоянно читателя във военната болница „Мейси Мърси“, където фронтменът на бандата лежи в кома от шест месеца.
Филип бе изключително притеснителен случай, равни части светлина и мрак. Пианист, но изненадващо стресиран от пианото в стаята си.
Тялото на Филип изглежда потресаващо след необичайната травма и е обезобразено по необясним начин – почти всяка кост в тялото му е счупена, а медицинските сестри за първи път виждат нещо подобно в живота си. Още по-странен е фактът, че, събуден от комата, пациентът се възстановява изненадващо бързо с помощта на експериментално лечение. Според неговия лекар:
Всъщност в тялото ти няма дори едно-единствено счупване, което да е сравнимо с друго; няма признак, по който да се определят предметът, причината, формата на това, което те е наранило. С други думи, Филип… това не е причинено от един солиден обект и все пак… всичко е станало едновременно.
Военните нямат време за губене. Те очакват отговори от единствения завърнал се музикант – редник Тонка. Искат да узнаят какво точно се е случило в Африка и къде са останалите от групата. Една загадка витае във въздуха:
Въпросът е не какво сте открили, а какво е открило вас?
Дали Филип ще разкрие истината за смразяващия звук и за оцеляването си след свръхестествения инцидент? Дали ще успее да спаси другарите си, ако отново се завърне в Намиб? Стряскащият феномен продължава да държи в напрежение читателя до самия финал, а Малерман поднася разкритията си все така завладяващо, нота по нота, като един истински музикант, какъвто всъщност е и в реалния живот. Като лидер на рокгрупата The High Strung авторът за първи път решава да почерпи вдъхновение от собствения си опит, за да изгради достоверно образите на героите си, и вложените усилия определено си личат.
„Червеното пиано“ е трилър, който няма да забравите лесно. Гарантирам ви малко повече от 300 страници истинска и неповторима наслада, вълнуващо приключение в дебрите на един свят, изграден безупречно от Малерман, за да ни накара да настръхнем и да се потопим в мелодията на мистерията. Няма как да не спомена и изключително добрата корица на романа, която ми се струва далеч по-подходяща от оригиналната. Самият писател похвали работата на Живко Петров от Фейсбук страницата си: They really do it right over there, don’t they.
Така че, докато чакаме излизането на филма по книгата „Кутия за птици“, чиито снимки вече са в ход, или пък появата на новия роман, върху който Малерман работи, не пропускайте „Червеното пиано“. Имаме си нов и неоспорим майстор на страховити, мрачни истории!
Прочетете ревютата ни за другите книги на Джош Малерман – „Кутия за птици“ (от Милена Петкова, Димитър Аврамов и Милена Трендафилова) и „Къщата на езерното дъно“.
