В Седмицата на бащата Signature обръща внимание на четири добре познати литературни произведения, в които бащинският образ се откроява ярко. Разбира се, идеалът за тази иначе безспорно важна роля в живота на всеки подрастващ, е въпрос на субективна преценка. Оставяме на вас да решите дали татковците от изброените книги се доближават до вашата представа за баща за пример.
1. Атикус Финч
„Да убиеш присмехулник“, Харпър Ли
Вероятно героят, поставян най-често на пиедестал в качеството си на баща за пример, е Атикус Финч от обичания от поколения роман на Харпър Ли „Да убиеш присмехулник“. Трогателно мил и с безпогрешен морален компас, Атикус предава на децата си представата за света такъв, какъвто трябва да бъде. Той не прави опит да скрие от Скаут и Джем тъмната страна на обществото, в което израстват. Вместо това ги учи да виждат лъча светлина, който пробива мрака, обхванал душите на мнозина от съгражданите им. Поведението му е не само израз на бащина обич. То е и проява на дълбоко уважение към децата му, към тяхното умение да разберат нюансите на заобикалящия ги свят. Това е надеждата на Атикус за един по-добър свят утре. Както героят сам казва:
Исках да видите какво е истински кураж. Когато знаеш, че вече си повален от противника преди битката да е започнала, но ти встъпваш в нея въпреки това. Рядко печелиш, но понякога се случва.
2. Артър Уизли
„Хари Потър и философския камък“, Дж. К. Роулинг
Децата на Артър Уизли са едновременно раздразнени и прехласнати от подвизите му. Страстта, с която живее и с която гледа на мъгълите, ги учи на умението да се радват на най-простите вълшебства в живота. Той е техен баща, пазител, конспиратор, ментор и приятел, винаги готов да се присъедини към магариите им. Същевременно обаче намира мъдрите думи за всяка ситуация. Артър е човек, който обича живота с неизброимите мигове на радост и неизменната тъга. Независимо дали учи с ентусиазъм синовете си да изчезват с летяща кола, или е просто подкрепящ баща, Артър е прекрасен пример за чудото да бъдеш родител.
3. Нед Старк
„Песен за огън и лед: Игра на тронове“, Дж. Р. Р. Мартин
По правило добрите бащи не се срещат често в границите на континента Вестерос. Нед Старк обаче е забележително изключение. Неговите благородни качества го превръщат в невероятен баща с голямо влияние не само върху децата си, а и върху Джон Сноу и Теон Грейджой. Фактът, че и двамата го приемат като техен баща, са показателни за грижовната му, същевременно строга, но и закрилническа природа. Подобно на Атикус Финч, той ги подготвя по най-добрия начин за суровата действителност, която ги очаква извън границите на дома им. Учи ги и на чувство за отговорност. Краен и със сигурност суров пример за това е сцената, в която Нед кара децата си да присъстват на екзекуцията на дезертьор – показва им, че всеки трябва да бъде съзнателен и отговорен за постъпките си. Урокът, който им дава, е жесток от наша гледна точка, но съществен за действителността, описана в романа.
4. Ханс Хуберман
„Крадецът на книги“, Маркъс Зюсак
Важно е всяко дете да притежава любопитство и умение да се учудва. Лесно е да ги приемем за даденост, но ако щастието и удовлетворението са крайна цел, то тези две черти са само пътят към нея. Ханс Хуберман помага на дъщеря си Лизел да открива света чрез растящото й желание да чете и огромното й любопитство към книгите. Дори по-важно от насърчаването на четенето е радостта, с която той се впуска в книжните приключения рамо до рамо с нея. Когато сметне за необходимо пък, Ханс окуражава нейната независимост и самостоятелност в търсенето. Той е мил, търпелив и гледа на света с бодрост, която е трудно дори да си представим, че може да бъде постигната в житейската ситуация, в която героят се намира.
