fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„И страж да бди на пост“ – литературното събитие на годината

4 мин.
I strazh da bdi na post - Harpur Li

I straj da bdi na post - Harpur LiЕдна от най-големите книжни сензации тази година несъмнено е откриването на ръкописа „И страж да бди на пост“ (изд. „Бард“) в сейфа на Харпър Ли. Сещате ли се за друг роман, който е пуснат в лимитирана серия с автограф за 1500 долара и е разпродаден за отрицателно време?

Самата Харпър Ли останала удивена, когато нейната приятелка и адвокат Тоня Картър открила ръкописа “на сигурно място, прикрепен към оригинала на “Да убиеш присмехулник”Когато преди 55 години авторката носи ръкописа на издателя си, той я съветва да пренапише историята и да я разкаже не през погледа на порасналата жена, а през този на малкото момиче Скаут. Толкова пъти й се налага да преправя творбата си, че въпреки блестящия краен резултат, Харпър Ли се зарича никога повече да не напише каквото и да било, а на несекващите въпроси кога ще наруши обещанието си отговаря така: „По-добре да мълча, отколкото да говоря глупости”.

В „И страж бди на пост“ действието се развива 20 години по-късно, с пораснали персонажи, които са първообразите на героите от „Да убиеш присмехулник“. Джин-Луиза Финч вече е млада жена на 26 години, която се връща от Ню Йорк в Мейомб, Алабама, за да навести болния си баща Атикус, досадната леля Александра, приятеля си Ханк и леко побъркалия се чичо Джак. Брат й Джем, който е един от централните персонажи в „Да убиеш присмехулник“, е починал заради проблеми със сърцето и е оставил огромна празнина в душите на близките си.

Защото Господ ми рече така: Иди постави страж, та нека възвестява каквото види.
Исая 21:6

И в този роман на Харпър Ли са силно застъпени борбите за граждански права, расизмът и сблъсъците в Юга, които поставят на преден план редица морални въпроси и понякога срещат огорчено мълчание в отговор. Джин подлага на съмнение всичко, в което някога е вярвала, близките, които си е мислела, че познава отлично, както и най-верните си приятели. Оказва се, че човек наистина никога не разбира другия толкова добре, колкото си мисли…

Вчера в църквата мистър Стоун постави страж. Трябваше да даде и на мен. Имам нужда от страж, да ме води и на всеки кръгъл час да възвестява каквото види. Имам нужда от страж, за да ми казва: така говори човекът, но всъщност мисли ето това, да тегли черта по средата и да каже: тук е едната справедливост, там е другата, и да ми обясни разликата.

Много ми допадна как Джин се пали срещу расизма, както и бунтуващият се остър език, с който разсича и най-скъпите си хора, когато не е съгласна с тях. Някак ми напомня на собствените ми бурни реакции и мисли. Симпатично лудият чичо Джак пък ме спечели с твърдението си, че „всеки човек е остров и всеки е страж в своята съвест.

Harpur LiДругата ми любима тема в романа е за независимостта на младата жена. През 50-те години на миналия век въпросът е наболял, защото идва едно ново поколение, което иска да наруши установените норми, но е възпрепятствано от закостенелите принципи на обществото. Джин се ужасява от омъжените си познати, които могат да говорят до безкрай само за пелени, мъжете си и последните клюки в квартала, а хобитата им се простират до кухнята и плетката. Дори увещанията на Ханк, който не престава да я пита кога ще се омъжи за него, не успяват да сломят борбата й сама да бъде господар на себе си. За щастие, има един страж, който бди на пост, за да се увери, че Джин ще се върне в Ню Йорк и ще покорява света, без да бъде придатък на някой патриархален мъж от Юга.

Диалозите са натоварени с много символика, индивидуалност и плам, а стилът на Харпър Ли е повече от увлекателен. Трудно ми е да преценя кой от двата й романа е по-силен. Според мен и „Да убиеш присмехулник“, и „И страж да бди на пост“ са книги, изпълнени с важни послания, необикновени герои и жив език, които заемат заслужено място не само в американската, но и в световната литература.

Издателство „Бард“ търси най-красивата витрина на книжарница с книги на Харпър Ли.

[ + ]