fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Човекът, който обичаше кучетата“ – стъпкани от кървавите ботуши на Историята

2 мин.

Човекът, който обичаше кучетатаОтгръщам близо 900-страничната книга и веднага попадам под ударите на Историята.

Мога да усетя как Червената идея, с постоянното си присъствие, надвисва заплашително над мен. Идеята, принудила цели поколения да страдат, търпейки репресии, геноцид, гонения и издевателства.

Мога да усетя в себе си болката на обикновения човек от лицемерието в политиката и незаинтересоваността на властимащите от тези, които носят теглото на гърба си.

Съвсем като на шега, с богат език и много умение, Леонардо Падура се изправя пред читателя и заявява смело, че трябва да се поучим от историята, за да не я повторим.

За да не се окажем в ролята на убиеца Рамон Меркадер или в тази на разказвача Иван – просто пометен от историята, без да остави името си в нея, но преживял и изстрадал я. За да не се окажем на мястото на Лев Троцки, който, паднал от гребена на Революцията, се оказва стъпкан от калните й кървави ботуши.

Историята не се случва за един ден, тя е бавно съграждана от хиляди факти, мисли, желания, обич и омраза и сляпо гонене на цели. Именно в този смисъл, „Човекът, който обичаше кучетата“ е роман, изчакал времето си, роман, който създава цялата обстановка, в която се крие разбирането на случилото се.

А най-ужасното, най-ужасното от всичко е осъзнаването, че четеш съдбите на реално съществували хора, не просто някаква фикция. И дори сега, когато Октомврийската революция е блед спомен, тези хора оживяват пред очите ти – с отчаянието и стремежите си.

Леонардо Падура е описал идеално способността на съветската машина от герой да те направи родоотстъпник. Вплел е миговете на грешки и прозрения, описващи краткия път от светлата идея  до извращението, в което се е превърнала.

Истината е, че погледът на кубинеца е доста близък до този на българина, руснака или чеха от едно поколение, повтаряло до припадък, че бъдещето на човечеството принадлежи на социализма – поколението на наивниците, изстрадало на гърба си пренаписването на сексуалната, религиозната, идеологическата и културната история. Поколение на излъгани, гладни и обезверени хора.

„Човекът, който обичаше кучетата“ със сигурност ще успее да закове вниманието ви, без значение от коя страница ще започнете.

Автор: Аделина Генова, създател на блога „Книгозавър“

Прочетете ревю за книгата и при Христо в „Книголандия“

[ + ]