Д-р Нго Тхи Тхук идва от Виетнам в България през далечната 1987 г. за докторантура в сферата на икономиката. Политическите промени през 1989-1990 г. не ѝ позволяват да завърши, но тя решава да остане у нас, където създава семейство и живее и до днес. С времето се превръща в неформален културен посредник между двете страни. В следващите редове тя разказа за работата си по превода на Блага Димитрова на виетнамски и защо нейният народ още не е готов за превод на Георги Господинов.
Д-р Нго Тхи Тхук, какво ви доведе в България?
Дойдох от Виетнам през 1987 г. за аспирантура в Икономически университет „Карл Маркс“ (днес УНСС) в София. Моята дисертация беше със заглавие „Използване на математически методи за прогнозиране на населението и трудовите ресурси във Виетнам до 2030 г.“. След като защитих дисертацията, поради политическите промени в България през 1989–1990 г. не можах да завърша.
Как започна вашият път като културен посредник между Виетнам и нашата страна?
През 2000 г. осъзнах, че между Виетнам и България започват да се развиват търговско-икономически отношения, както и обмен между икономически организации в частния сектор. Те се нуждаеха от съвети относно закони и бизнес договори между двете страни. Така основах консултантска и преводаческа компания и оттам разширих изследванията си върху българския език. Станах заклет преводач от и на български и виетнамски език с удостоверение от Министерството на външните работи.
Не бих казала, че съм културен посредник между Виетнам и България, макар че имам известен принос в тази област. Например в периода 2014 – 2019 г. преподавах виетнамски език в Центъра за източни езици и култури към Софийския университет. През 2023 г. станах една от авторките на Българско-виетнамски речник – второ, основно преработено и допълнено издание (първото е от 1984 г. с издател Софийския университет). В този речник преведох близо 12 000 нови български думи на виетнамски език. Превеждала съм и стихове и разкази от български автори на виетнамски език, наскоро – стихосбирка на известната българска поетеса Блага Димитрова (2024 г.).
Блага Димитрова има поезията за Виетнамската война. Имаше ли нещо специфично при превода на тези стихове за съвременния виетнамски читател?
Стихосбирката на Блага Димитрова „Осъдени на любов“ се състои от 86 стихотворения, написани по време на посещението ѝ във Виетнам през годините на съпротива срещу САЩ през 1966 – 1967 г. Тя е велик световен поет и специален приятел на виетнамския народ. Нейните стихове са манифест за правда, желание за живот, желание за мир на човечеството, за мир на една малка нация в борбата ѝ срещу най-силната завоевателска армия в света. Тя наистина влезе в битка за истината, за любовта и за мира. И тя срещна любовта на място, където бушуваше жестокостта на войната, пълна със смърт от бомби и куршуми. Това е най-голямата любов и най-трайният мир.
Председателят на Асоциацията на виетнамските писатели, Нгуен Куанг Тхиеу, лично написа увода към този превод: Д-р Нго Тхи Тхук и г-жа Нгуен Тхи Тханх Ханг от името на виетнамския народ изразиха своята благодарност към поетесата Блага Димитрова за всичко, което е дала на тази страна с отличен превод на виетнамски език. Те превеждат живо, точно и деликатно нейните стихове. Преводът им ме накара да се почувствам така, сякаш чувам гласа на поетесата Блага Димитрова, която пее за виетнамци в познати къщи на земята на моята родина… Д-р Нго Тхи Тхук и г-жа Нгуен Тхи Тханх Ханг помогнаха на виетнамците да отворят нова страница от записки за хората, културата и историята на виетнамския народ. От тези поетични записки виетнамците виждат нови слоеве за своята нация. И отново разбират по-добре своя народ, гордеят се с него и го обичат повече.
Какво знаят виетнамските читатели за Блага Димитрова?
Хората, които са учили и работили в България по моето време, познават Блага Димитрова не само чрез нейните стихотворения, а и чрез нейната осиновявана дъщеря Хоанг Тху Ха, която е доведена в България по време на войната във Виетнам.
Какви трудности срещнахте при превода?
Поезията в целия свят имат шест характеристики: дълбоки, истински, далечни, възвишени, нови и странни. Много е трудно да се превежда поезия, защото езикът й е напълно различен от прозата – със сбита, стегната, извисена форма и по-смислено значение от директното изразяване (особено когато има игра на думи). От друга страна, съдържанието и формата на поезията са тясно свързани. Ако бъдат разделени, текстът може да загуби поетичното си качество.
Кое е любимото ви стихотворение на Блага Димитрова?
СРЕЩА С УСМИВКАТА
Аз пътувах от много далече
от единия край на небето
чак до другия край.
В една вечер кафееночерна
прекрачих прага, разделящ
мира от войната.
Бях нащрек да надникна в сълзи – сякаш в
кладенец сух, и да срещна
очи, пълни със смърт.
А щом пукна зора като нар,
една изнурена жена се усмихна
на мен, чужденката.
И през тази усмивка прозрях
твойта горест и нежност, и сила,
изтерзан Виетнам.
За такава усмивка преминах
от един край на живота чак до другия край.
Вие сте и активна фигура в културния обмен между България и Виетнам. Има ли други български автори, които бихте искали да представите на виетнамската публика?
Да, много ми се иска да преведа романа „Времеубежище“ на писателя Георги Господинов. Започнах превода миналата година, но го спирам, защото мисля, че тази книга още не е подходяща за нас, виетнамците.
Как виждате ролята на литературата като мост между народите – особено когато става дума за мигранти и диаспори?
В моите изследвания, по-специално в дисертацията ми, има раздел за мигрантите и диаспорите. Потокът от мигранти и диаспори никога не спира по целия свят, от изток на запад, от север на юг, да не говорим за войната или политическите причини… Всеки има право да търси по-добър живот. Ако мигрантите овладеят езикa на страната, където пристигат, ако опознаят културата и литературата й, тогава те бързо ще схванат ритъма на живот и работа там и ще се справят добре с живота си и ще допринесат за обществото.
Автор: Бистра Иванова
Прочетете и другия материал от проекта „Мигранти с таланти“:
Анна Багряна: Украинската култура е инстинкт за самосъхранение
