fb
Ревюта

Да бъдеш „Соло“ понякога е скучно

2 мин.

СолоФен. Голям фен. Това е отношението ми към франчайза за Джеймс Бонд, без значение дали става въпрос за класическите шпионски романи на Ян Флеминг или за киноверсиите. Признавам обаче, че се радвам повече на новините за излизане на нови книги за 007, отколкото на идването на поредната кинолента (била тя и с шеметния покерфейс Даниел Крейг). И доста подскачах, когато получих от агенцията на наследниците на Флеминг съобщение, че Уилям Бойд ще пише нов роман за Джеймс.

После чакането мина, книгата дойде и на български и… дотук. Дори и чудесният превод не е спасил скучната и лишена от идеи „Соло“ на Уилям Бойд. Прилкючението е ситуирано през далечната 1969 г. в Африка, където върхушките на две малки племена се борят за голямо богатство, докато само на броени километри от тях сушата принуждава цели села да умират от глад (доста добре описано, признавам). Агент 007 е изпратен да провери „какво и защо“, да „нагледа“ съюзническото за Великобритания племе и да докладва към Лондон. Налага му се обаче да действа извънредно и, знаете, да мине „соло“.

Уилям Бойд е включил достатъчно лоши персонажи, приличен брой обрати, но… липсва гениалният злодей, който да хване Джеймс Бонд за гушата, който да хване читателя за гушата. Липсва и тънкото измъкване от всяка ситуация – тук сякаш Бонд прави всичко самоцелно и му се получава на късмет, а пък всичко е описано накратичко. И след края оставаш някак… незадоволен.

Знам ли, може да искам прекалено много от тези, които заместват Ян Флеминг, но след като Джефри Дивър вдигна летвата ужасяващо високо с „Картбланш“, беше редно следващият да надгради.

И все пак, феновете трябва да прочетат, защото Бонд-атмосферата е налице. А аз съм си приготвил няколко книги на Флеминг, така че ще се радвам лятно на оригиналните приключения на 007.

[ + ]