Действието се развива в наши дни, в Русия. Общо взето светът е същият като този, който ще видите, поглеждайки през прозореца… с една малка разлика – в нашия свят „Дълбината“ не съществува. Все още.
Дълбината е киберпространство, съвсем случайно открито от обикновен хакер. Единственото, което ви трябва, за да влезете в Дълбината, е що-годе добър компютър, една малка програма, чифт специални очила и хоп – вашето съзнание се пренася в друг свят.
„Заповядайте в Дийптаун. Първият град на човечеството в киберпространството. Градът, в който мечтите стават реалност, градът, в който проблемите изчезват, градът, в който всичко е позволено. Тук и най-бедният просяк би могъл да бъде новобогаташ. Тук бихте могли да усетите вкуса на всяка напитка или храна, за която се сетите. Тук може да задоволите всяка своя прищявка, всеки свой каприз, всяко свое сексуално желание. Тук може да бъдете когото си поискате, да се казвате както си поискате, да изглеждате както си поискате. Тук границите не съществуват…”
Това би гласял лозунгът, приканващ ви към Дийптаун. Както може би вече се досещате, милиони са се отдали на изкушението и се потапят в новата реалност, за да търсят щастието. Има само един малък проблем – никой не може да излезе от Дълбината, когато пожелае. Това става единствено с нагласения таймер, който ви извежда автоматично след изтичане на часовете (максимум 24). Съществува обаче малка група от хора, притежаващи необичайна дарба – дайвърите. Незнайно как те са способни да влизат и излизат от Дийптаун, когато си пожелаят. А това ги прави господарите на Дълбината.
Леонид е обикновен руски мъж, притежаващ само една по-специална дарба – той е дайвър. Един ден той е натоварен със специалната задача да намери и изведе от Дълбината един от играчите на играта „Лабиринтът на отраженията” (явяваща се като прототип на Doom), който е заседнал в 33-то ниво и винаги умира, преди да успее да го мине и да излезе от играта. Мистериозният играч, разбира се, е изключил таймера си, което му позволява да седи на практика вечно в Дийптаун… или поне докато е живо тялото му. За да стигне до него обаче Леонид трябва да премине през всички останали нива на играта, което никак не е лесна задача. А това тепърва е началото на приключението…
Историята, разбира се, започва с проста сюжетна линия, която постепенно придобива мащабни размери. Тук отново ще срещнете симпатични герои, много действие, интриги, неочаквани обрати и интересен свят. Дуалогията за Дълбината на Лукяненко – „Лабиринтът на отраженията“ и „Фалшивите огледала“, е изключително подходяща за хора, които все още не са се сблъсквали с малко по-специфичния поджанр на фантастиката – киберпънка. Перфектното четиво, за да се направи тази първа среща с леко по-трудния за четене жанр. Както вече казах – поредицата е написана в типичен за Лукяненко стил, а това е синоним на думата четивност.
Дийптаун е един доста убедително и интересно създаден град. Град на неограничените възможности. Потопете се в него…
