fb
Ревюта

„Не поглеждай назад“ или остани себе си докрай

3 мин.

Daniel Fridman - Ne poglejdai nazad

Трябваха ми не повече от петнайсетина страници, за да разбера колко много ми е липсвал хуморът в криминалните романи, които чета напоследък. Това ме накара да се позамисля и се оказа, че последният автор, който ме спечели с шегите и лафовете на героите си, беше Алън Брадли. Да, спомняте си чаровната химичка, която все гледаше да се натика във всевъзможни неприятности, за да „помогне“ на полицаите. Флавия де Лус е само на 11 години в първата част на прекрасната поредица, което няма как да не контрастира с възрастта на героя на Даниел Фридман в „Не поглеждай назад„. Бък Шац е на 88. Да, правилно сте прочели – 88 години и никакво намерение да престане с дивотиите.

Хапнах още малко от пресолените яйца. Имаха вкус на море, ако морето излизаше от гъза на кокошка.

Бък Шац е голям чешит. Макар да живее в дом с особена грижа за възрастни хора и да се придвижва с проходилка, устата му е като старовремска латерна – не спира да бълва лафове и обиди на килограм. На доста места се смях с глас и препрочитах; има страхотни попадения. А коронната му реплика към – хм, може би всички – е „Не те харесвам“. „Не те харесвам“ и толкоз. Не си ми приятел, няма да си играя с теб и като нищо ще ти пусна един куршум в главата. И ще го забравя, щото деменцията ми се влошава. Но не те харесвам.

Замислих се дали да не се върна на опашката и да си взема кифла. Във „Валхала“ ги правеха по уникален начин – прегорели отдолу, но все още сурови отвътре.

Не съм сигурен какво харесах повече в това пенсионирано ченге с еврейски произход. Дали изключителния му непукизъм и липсата на какъвто и да е помен от страх, или желязната му принципност. Думата му не става на две. Добрият не трябва да страда, а лошият задължително трябва да отнесе здрав и подробен пердах. Дори повече от заслуженото, та да не му минава и помен от мисъл да прави нови поразии.

Харесаха ми и ретроспекциите, разделени на две части – „1965“ и „Нещо, което не искам да забравя„. Както вече стана дума, паметта не е особен повод за гордост при Бък Шац. Събитията, влизащи във втората категория обаче му помагат да не забравя кое е ценното за него и защо върши това, което върши. Кратки спомени, които успяват да държат здраво връзката между бурното минало и носталгичното настояще.

Свеж, забавен, оригинален и зарибяващ криминален роман. Доста определения се понасъбраха, но в този случай си заслужава. Имам си нов изненадващ любим крими автор в лицето на Даниел Фридман и ужасно симпатичен главен герой, чиито премеждия с удоволствие ще чакам и чета (първият роман на Фридман се казва „DON’T EVER GET OLD„, като отново главен герой там е Бък Шац). Разбрах, че „Не поглеждай назад“ е бестселър в много страни. Има всички предпоставки да стане такъв и у нас, ако се подходи с правилната нагласа към него. И от страна на читателя, и от страна на издателството, което го издава и разпространява – „СофтПрес“.

[ + ]