Публикуваме без корекции отвореното писмо от управителя на изд. ЕРА Цветелина Дечева, свързано с направени от АБК евентуални стъпки за затварянето на сайта Chitanka.info за незаконно публикуване на текстове с чужди авторски права. (*Заглавието на публикацията е на редакцията, текстът се публикува с разрешението на г-жа Дечева)
от издателство ЕРА
Уважаеми господа,
В името на дългогодишното ни сътрудничество, в името на многобройните мисии, които изпълняваме заедно, за да рекламираме четенето и българската книга, се обръщам към вас по повод публикациите във вашите сайтове. В тях на фокус е кореспонденция между членовете на АБК относно авторското право и легитимността на български пиратски сайтове за книги.
Няма да коментирам какво е авторско право върху текст. Има си закон и той трябва да се спазва. Всеки сериозен издател има договор със своите автори, който го задължава да пази техните права.
Опасявам се, че подобни публикации внасят повече смут отколкото яснота кое е законно и кое – не. Обезсмислят и труда на всички, които работят в бранша, уронват техния престиж. Личните нападки срещу г-н Веселин Тодоров намирам за проява на лош вкус.
Убедена съм, че и Книголандия, и Аз чета, съвместно с българските издатели, ще продължават да работят за популяризиране на литературата и четенето.
С уважение:
Цветелина Дечева
Управител издателство ЕРА
Долу можете да прочетете и отговора от Александьр Кръстев, създател на „Аз чета“ и един от реципиентите на писмото.
Здравейте, г-жо Дечева!
Благодаря Ви за писмото, защото съм сигурен, че то ще постави началото на един много важен дебат, който от известно време се опитваме (аз лично и целият екип на „Аз чета“) да открием – дебатът за бъдещето на електронните книги в България. Моят отговор на това писмо може да изразява само и единствено моето лично мнение, но съм сигурен, че Христо ще отговори също бързо и аргументирано.
И аз, и Вие добре знаем, че споменатият от мен дебат за електронното книгоиздаване у нас не се случва реално. Сайтът „Аз чета“, в позицията си на водеща медия за книги и четене в България, няколко пъти е организирал дискусии по темата, повдигаме въпроса и при почти всяко наше участие като своеобразни експерти в други медии с много по-голяма аудитория. Желание за развитие от страна на самия бизнес обаче, за съжаление, като че ли липсва. Мога да говоря с примери, но ще се въздържа. Мисля, че всеки от прикачените с копие в тази кореспонденция може да си даде сметка колко заглавия в дигитален формат има неговото издателство и колко време е отнело взимането на решения изобщо да бъде експериментирано с този формат.
Позицията ми, споделяна от почти целия екип на „Аз чета“, е, че Читанка е полезно явление на българския книжен пазар, но за съжаление е няколко крачки отвъд закона. Макар това да звучи като малка победа за страната на издателите, съжалението би трябвало да е общо, защото три години след голямата атака срещу сървърите на „онлайн библиотеката“ (ползвам тяхното право да се самоопределят като такава) ситуацията не се е променила. През 2010 г. екипът ентусиасти зад Chitanka.info пое ангажименти да се качват книги само след определен срок от тяхното първоначално издаване, който почти не спазва, а издателите така и смятат е-книгите за нещо прекалено екзотично и дори ненужно. Вероятно са правени опити да бъде воден диалог, но не виждаме резултат, така че можем спокойно да приемем, че такъв липсва. От тази гледна точка, сме в ситуация „губя-губиш“, от която добре знаем кой всъщност най-големият губещ – читателите.
Що се отнася до лични нападки по посока на г-н Веселин Тодоров, няма как да не се съглася с Вас, че биха били проява на лош вкус. Уверявам Ви обаче, че такива не са отправяни в нито един момент в нито един материал на екипа на „Аз чета“, защото подобно лично отношение противоречи напълно с политиката ни да бъдем максимално обективни и конструктивни – в името на четенето и развитието на добрите книгоиздателски практики у нас.
Сигурен съм, че сте прочели внимателно текста в „Аз чета“ от 16 юли, озаглавен „Пак посягат на Читанката? Замесват и ФБР“, но моля да го направите още веднъж. Там са цитирани само и единствено факти, както и източник. Липсват каквито и да било квалификации, още по-малко нападки. И именно в липсата им, смятам, се изразява отношението ми, че нещо все пак трябва да бъде направено.
За да звуча, надявам се, малко по-убедително, трябва да отбележа, че също съм бил собственик на бизнес, свързан с търговията с книги. Там най-успешният случай всъщност е с книга, издадена преди 15 години и отдавна залежаваща в склада на издателството. Христо Блажев откри книгата в сайта, внимание, Chitanka.info, пусна ревю за нея в блога си и я превърна в бестселър не само на нашата съвместна електронна книжарница, но и на големите търговски вериги. Въпреки това, аз продължавам да не съм почитател на Читанка и да не употребявам качените там заглавия. Опасявам се обаче, че недостигът на е-книги ме прави малцинство сред активно четящата общност в България и чужбина (нека не забравяме и хората извън страната), търсеща заглавия на български в дигитален формат.
И понеже писмото, макар и публично, е лично, ще цитирам мой статус във Facebook от тази сутрин: „Бих искал да събера на една маса хора от АБК и хора от Читанка. Опасявам се обаче, че на поканата първите ще ми отговорят с „Не преговаряме с терористи“, а другите – „Не преговаряме с ретроградисти“. Макар и да звучи странно, тези два въображаеми отговора са моето виждане за това как двете страни на спора гледат едни на други.
Това писмо всъщност е нещо като лична молба към всички издатели! Не искам българският пазар на книги да е като американския – с близо 22% дял на електронните издания през 2012 г. Мечтая си обаче да сме поне като Франция – там процентите са „едва“ 3. Знаем ли колко са те в България? Точно така, не знаем, защото данни липсват, а и броят заглавия във формат е-книги е толкова малък, че едва ли има смисъл да повдигаме въпроса. Молбата ми е да преосмислите отношението си към електронните книги и да дадат на своите читатели правото на избор. Иначе най-активните и платежоспособните от тях ще продължат да ползват услугите на Amazon и други международни доставчици на електронно съдържание, както и да теглят наличното за свободно сваляне съдържание в онлайн пространства като Читанка и още десетки подобни, които могат да бъдат открити на български език.
Готов съм заедно да проведем тази „борба“, колкото и тежка и сложна да Ви се струва тя, и да започнем да вървим в правилната посока. А именно – напред.
P.S. Вярвам, ще позволите тази кореспонденция да бъде качена и на AzCheta.com, тя така или иначе е на практика публична.
С уважение,
Александър Кръстев
Създател на сайта за книги и четене „Аз чета“
Отговор и от Христо Блажев:
Здравейте, г-жо Дечева,
Благодаря ви за изразеното мнение. В мейла си от преди малко Александър Кръстев е изразил голяма част от моята гледна точка и ми се струва безсмислено упражнение да повтарям, още повече и че в статията, която публикувах, написах също и нещата, които са далеч по-важни пред целия ни бранш.
Държа да кажа, че работата ми за „Изток-Запад“ и чудесните ми партньорски отношения с повечето водещи или по-малки български издателства няма отношение към изразеното от мен мнение. Тази кореспонденция, която копирах, е практически нещо публично, с оглед на огромната бройка членове на АБК, и не мисля, че публикуването й накърнява каквато и да е тайна – още повече че личното ми мнение е, че ако се срамуваме да покажем нещо пред четящите хора в България, значи това нещо наистина не бива да се случва или трябва да бъде променено. Минаха се времената на споразуменията под масата, вече всичко е явно – и затова трябва да бъде честно. А всяко решение трябва да бъде мислено и в контекста на публичната реакция, виждате какво става по улиците, когато самозабравили се властимащи не преценяват какво могат да събудят срещу себе си. Аз вярвам, че никой от нас няма полза читателите да ни мразят, нали?! Или не си спомняте кампанията „Труд“ напада сляп“ – представете си нещо подобно в момента, в разбунения кошер на социалните мрежи. Аз не искам и да си представям подобно противопоставяне, но акции срещу този и онзи сайт ще доведат точно до това.
„Читанка“ е един безобиден сайт с важна социална функция в държава, която е абдикирала от тези си задължения. Нелепата „война“, която се води срещу него, е вредна за целия бранш, включая нечленовете на АБК, защото всички сме в кюпа в съзнанието на читателите. Позволете ми да знам добре какво мислят читателите, особено по-младите – тези, които купуват книгите, които издаваме, тези, които са най-важни за всички нас в тази брутална криза. Позволете ми и да знам колко от приятелите ми си купуват книги, след като са им хвърлили един поглед в „Читанка“ или пък колко книги четем на електронните си четци, вместо на притежаваните книжни копия, просто защото е по-удобно. „Читанка“ не застрашава нашия бранш – изоставането от света обаче ни застрашава. Алекс посочи симптоматичния пример с една книга на „Дамян Яков“, която бе забравена, но една моя публикация, случайно или не, върна вниманието върху нея – ако не беше възможността да я изтегля на момента от „Читанка“, повярвайте, нямаше да си правя труд да я търся.
Аз работя за издателство, но и списвам най-четения книжен блог в България, от който повечето от вас имате полза – безплатна полза при това, но малцина от вас наистина оценяват колко сме полезни книжните блогъри, не само аз, а и многото други по-малки сайтове. А знаете ли колко от четените книги са от Читанка – ами много са. Но някои от издателствата ги устройва да се оплакват от въображаеми пропуснати ползи, които не могат да докажат, но е лесно да бъдат мятани в публичното пространство през познатите медийни канали, които сипеха лъжи и при предишната атака над „Читанка“ през 2010 година, когато позицията ми беше идетична. Съжалявам, но аз не си сменям мнението само защото имам изгода от това или пък бих замълчал, защото съм в хубави отношения с издателствата.
Уважавам безмерно труда ви, защото и аз го полагам. Дори се надявам да успея да присъствам на следващото събрание на Асоциацията и да поговорим открито – аз и Александър не сме ваши врагове. Ние искаме книгата в България да има светло бъдеще, но и смятаме, че заеманата позиция, дори и да следва според вас буквата на закона, е пагубна за всички ни. Все повече мои приятели четат само в оригинал, защото са разочаровани от преводи, грешки, оформления и какво ли още не. Ето това е проблемът, с който трябва да се борим, не с хора, които нямат пари за книги и все пак теглят книги от електронна библиотека.
В края се извинявам и за т.нар. „лични нападки“ срещу г-н Тодоров, признавам, не биваше да присъстват в текста ми и са вече изтрити.
Всичко добро и се надявам да се вслушате в повика на Александър Кръстев нещата да се поставят по ясен и открит начин и заедно да инвестираме в разумни, съвременни решения, които да изведат целия бранш – или поне тези, които искат да бъдат в крак с времето – от дупката, в която необратимо затъваме година след година.
С уважение,
Христо Блажев
Книголандия
Здравейте!
По принцип рядко изказвам мнения във форуми, като коментари под статии или в какъвто и да било подобен вид, но в случая не мога да се сдържа.
Убедена съм, че има хора – било то читатели или качващи книги в Читанка – които злоупотребяват постоянно със сайта. Въпреки това не мисля, че антитерористични действия са правилният подход.
Това, за което издателите не се замислят, е, че има много хора, които поради някаква причина нямат възможност да си набавят литература на български. Да, точно това имам предвид. Аз лично живея – все още следвам – в Германия. Не обичам да чета на немски нито преводна, нито оригинална литература. Едната – защото нивото на преводите е под всякаква критика, а другата – защото за многото години, откакто имам досег с немския език, и особено след като уча филология и социология на немски, за себе си съм стигнала до извода, че е абсолютно НЕЛИТЕРАТУРЕН език. Четенето е една от големите ми страсти, и макар че не се вманиачавм напълно, смятам че с 50+ книги, които чета на година, далеч надминавам броя книги, които чете средностатистическият българин.
Ако не беше Читанката, това за мен щеше да бъде невъзможно. Ако си купувах 50+ книги на година, това би означавало 750+ лева, или ако приемем, че на седмица чета по една книга, то това биха били 60+ лева на месец. Не че нещо, обаче колко хора могат да си позволят такъв лукс в настоящите условия в България? На теория мога да с поръчвам книги с доставка дотук, разбира се, смо че доставката ще ми излиза през носа. Веднъж си поръчах книги от Швеция, понеже тук ги нямаше в оригинал. Общата сметка беше 36 евро, от които 20 бяха за доставката. Четирите книги сами по себе си бяха по 4 евро. Та така, с една такава доставка, която всъщност откъм цена не тряба да учудва никого, няма смисъл да се правят малки поръчки, а трябва да се купуват по 4-6 книги, за да има смисъл. В крайна сметка, за пет книги ще трябва да платя над 100 лева, предполагам. Това, че съм в Германия, не значи, че рина парите с лопата, още повече, че съм студентка. Когато се прибирам в България, досега винаги съм се старала да си купувам по няколко тома, но хартията тежи, а има ограничения на багажа. А и има някои по-важни неща, които имам за пренасяне обратно към Германия.
Надявам се да съм изяснила финансовата страна на проблема. Нека премина нататък. Ако живеех в България, т.е. Варна, защотото ме съмнява, че щях да изгарям от желание да се местя от родния си град, аз щях да съм записана в библиотеката. Така че отново нямаше да храня издателствата със 750 лева на година. Просто нямаше да чета „нелегално“. Щях да плащам десет лева на година и пак да чета същите заглавия, които чета в момента, защото много от тях дори не се преиздават, а старите заглавия при висчки положения се намират в библиотеката.
Нека изложа и другя проблем. Преди да почна да чета от Читанка, адски много се противопоставях на електронните книги. Тогава нямах четец, така че четях от компютъра и го намирах за ужасно – и до ден днешен го намирам за ужасно, всъщност. Дотогава си купувах всичко, което исках да чета. Сред тези покупки има някои страхотни попадения, но има и книги, които напълно ме отвратиха и адски ме е яд, че съм си изхарчила парите за тях. Ако имах библиотека, това нямаше да се случи, разбира се. Причината е много елементарна – имам си списък с книги, които искам да прочета, като съм използвала различни източници при съставянето му. Повечето са отдавна утврдени автори и актуалните заглавия са рядкост. При следващото си прибиране ще подаря тези книги, които никога в живота с няма да отворя отново, на библиотеката, защото там поне някой ще има полза от тях. За парите обаче още ще продължава да ме е яд, да си призная честно.
Разбирам, че издателствата сигурно имат загуби, когато се пбликуват техни нови заглавия. Ако има санкции, според мен това трябва да са за хората, които престъпват тази точка. Какви загуби има обаче от това, че миналата седмица прочетох „Джейн Еър“ например? Първата ми работа, след кат я приключих, беше да погледна в интернет книжарниците дали я има преиздадена, за да си я купя при следваща възможност. Защото категрично смятам да си купя книгите, които ми харесват, и да ги наредя един ден в библиотеката си, която смятам да превърна едва ли не в олтара на бъдещия си дом. Мога да назова няколко заглавия, кито непременно ще си купя, защото вече съм ги прочела от Читанката и знам стойността им. Нека се върна на „Джейн Еър“. Нея дори я няма преиздадена. И тя не е единственото такова заглавие в Читанка. Има безброй други такива. Така че, нека още веднъж попитам – кой точно губи от това, че тях ги има качени там? Защо платформата да бъде санкционирана по бързата процедура, т.е. за цялото си съдържание, след като има толкова много заглавия, които липсват в момента на пазара, а дори и в библиотеките са ужасно трудно откриваеми? Защо да бъде санкционирана за това, че „Джейн Еър“ е безплатна в магазина на Kindle, понеже е класика? Защо да бъде санкционирана за това, че „Гордост и предразсъдъци“ също е безплатна в магазина на Амазон, защото също е класика? Редом до безплатните електронни издания ги има и книжните – всеки да си избира за себе си. Да, знам, че вече я има в електронно издание на български, но когато аз я четох, такова все още не съществуваше. За сметка на това, притежавам законно свалени през Амазон копия в оригинал и на двата романа.
Ако желаете, можете да ме съдите морално за това дали постъпвам правилно, като тегля от Читанка. За мен това е единственият човешко достъпен начин да чета литература на български, без да пренасям или плащам за тонове хартия по самолетите. Ако имаше по-голям избор на електронни книги на български език, сигурно щях да си купувам повече, най-вече защото искам да подкрепям издателствата, но е факт, че в момента наваксвам с по-класически имена и заглавия, и много от тях не са преиздавани в близките години. Приемете, че просто не плащам десет лева годишна такса за библиотека. Макар че не бих имала нищо против да го правя, просто няма как. Ако искате, съдете морално всички, които теглят от Читанка. Обаче се замислете, че някои може да имат някаква подобни на моите причини. Откровено казано, аз нямаше да притеавам четец, ако си бях в България. Тогава сигурно щях а съм по-скоро от другата страна барикадата, защото библиотеката във Варна е хубава. Ами ако живеех в някой по-малък град, където или няма библиотека, или е с много малко заглавия?
Всеки проблем има поне две страни. Тук се засягат повече точки, струва ми се. За културна дискусия между АБК и подрепящите на Читанка съм. Съгласна съм, че трябва да се намери по-законосъобразен начин, но пък за целта може би и държавата трябва да се включи. Не е нормално да получаваш 500 лева на месец (сигурно за мнозина това е силно завишена цифра) и книгата да ти струва 20 лева, да е с мека корица, лошо качество хартия и пълна с граматически и печатни грешки – понеже издателството е решило да си спести работата на редактор. Или също толкова неприятната ситуация – книгата да я има само в хипер луксозно издание и да нямаш друг избор, освен да „кихнеш“ някакво състояние за нея. Случвало ми се е и друго – книга, която е 900-1000 страници, да е само с меки корици. Да ме извинява издателят, обаче в този случай този всеки, който така или иначе е решил да си купи дадената книга, ще се съгласи да я вземе с няколко лева надценка за качествено повързване. Защото не е редно след само едно прочитане толкова обемна книга на нищо да не прилича, да е полуразлепена, и да хвърчат страници. На цената от 20+ лева. Преди 12 години си купих първата си фентъзи книга. Представете си колко са били тогава 15 лева и колко време съм спестявала от ученичиските си джобни, за да си я купя. Липсват около 30 страници текст. Те са просто празни. Не ми позволиха замяна. Това коректно ли е, било то от издател, или от продавач/книжарница?
Ето затова смятам, че не е редно да се постъпва толкова крайно спрямо Читанка. Ако се напрегна, бих могла да дам много конкретни примери, но целта ми не е да отправям безсмислени нападки в момента. Надявам се обаче издателите да прочетат това становище и да се замислят. Защото е на все още редовен клиент, който въпреки всичко продължава да си купува книги на хартия, да им се наслаждава с всички сетива, и с всяка покупка да е горд, че е подкрепил българското книгоиздаване.
С уважение,
Александра Кирякова
Не Читанка е проблемът на издателите и нека не се опитват да оправдават неуспехите си с въображаеми „загуби“, защото имало „незаконно“ теглене на безплатни книги… Не казвам, че е правилно, нито, че е морално и все пак – купувам си няколко печатни книги на месец, а когато не знам какво ми се чете и книгите в онлайн библиотеката са ми на един клик разстояние – възползвам се от възможността :)
И ако ще се оплакваме за нарушените права на издателите, нека се пооплакваме и за тези на читателите – имам киндъл от 3 години, но електронни книги в България има от доста по-скоро (няма да коментирам качеството и количеството им), т.е. – читанка и други подобни сайтове успяха още на старта да ни спечелят – това се нарича конкурентноспособност :) А последното ме навежда и на един не маловажен проблем – цените на електронните заглавия на български, които се предлагат – съжалявам, но са доста нелогични – една електронно копие не може да струва 2/3, а понякога и повече от цената на книжното такова!!! Съжалявам, но е безумно – първо, това не ме стимулира дори от маркетингова гледна точка, защото за ценова разлика от 2 лева винаги ще предпочета да купя книжния вариант и второ – как така в целия свят електронните книги преобладаващо са в пъти по-евтини от тези, които се предлагат на родния пазар – надявам се, че ще се съгласите с това, че 1 или 2 евро за лондончанина са доста по малко от 3 евро за българина(средната цена за електронно копие на българския пазар) ? Така че, причините за „евентуалните загуби“ (колкото и да не разбирам как може да загубиш нещо, преди да го имаш) са много и определено присъствието на Читанка не е сред основните – тя просто е удобното извинение за онези, които не са готови да приемат грешките и неуспехите си :)
И в заключение – г-жа Дечева може ли с ръка на сърцето да каже, че никога не е гледала филм, теглен от замунда или друг торент?
Успех на всички!
След като „Аз чета“ се явяват толкова морално ангажирани с проблема, аз искам да ги призова, да подемат инициатива за задължително обявяване на тиражите на изданията, защото само глухите и слепите не знаят, че у нас цифрите рядко отговарят на реалността. Ако уважаемите господа и дами, издатели и членове на АБК не са наясно, нека им припомним, че отпечатването на 2000 копия, вместо 1000, както им пише в договорите, също е пиратство и нарушение на закона за авторското право. Освен това, така се създава реална опастност за източване на ДДС (питайте например близките до Пеевски издателства Х. и Б.).
И едно мое скорошно наблюдение от италиански книжен пазар, където посредните две години електронната книга е застъпила много силно: цената на електронна книга е колкото на аналоговата отпреди 2-3 години, а цената на аналоговата е скочила с 60-100%. Съгласна съм да си купя някое е-издание и така да спася едно дърво, но ясно се вижда, че и в тази нова ниша се удря на печалбарство, което пак поставя въпроса за морала. При това положение, как мислите ще се преборите със свободния обмен на информация с разни постни дебатчета и кой според вас е по по-моралният?
За толкова години и акции абсолютно нищо не се е променило…. така и ще си остане – само с приказки и акции
г-жo Дечева,
ще си позволя тук да Ви напиша няколко реда, тъй като нямам Вашият e-mail, и се надявам г-н Кръстев да насочи вашето внимание към това, което имам да кажа или Вие сама да го видите.
Работя като графичен дизайнер от вече 6 години (от както завърших), от които 1 имах късмета да работя в издателство. За съжаление от тогава не съм имала отново възможност да се занимавам с книги, въпреки че желание не ми е липсвало. Искам да Ви кажа как седят нещата с електронните книги от моята гледна точка.
Когато едно издателство изработва книга на съответния език (без значение какъв или къде се случва това) и тя минава през преводач, редактор и коректор (последното звено е огромна рядкост съдейки по количеството правописни, печатни и граматически грешки в изданията на български език). След това заглавието трябва да бъде подготвено за печат – в това влиза не само корицата, което много хора смятат е единствената работа на дизайнера (често е работа и на художник, а не дизайнер), а и оформлението на самото съдържание на книгата. Файлът се прави във формат за печат – нямам да обяснявам какво представлява, защото според мен е излишно – и се подава на съответния подизпълнител за отпечатване. След като е готов хартиения носител, той се пуска на борсата и в търговската мрежа. До тук всичко звучи добре познато, нали така? Нека сега Ви върна няколко стъпки назад до момента на готовия файл. Въпрос на 3 копчета и няколко клика с мишката е въпросният файл да бъде превърнат в PDF, mobi, fb2 или друг формат. Евентуално може да се наложат още час-два работа по него за да се сложат линковете за съдържанието и да се добави корицата във файла, която иначе се пуска в отделен такъв за да се отпечата. След това е въпрос на още няколко клика с мишката за да се качи въпросния вече електронен формат на книгата в сайта. Няма да намесвам DRM кодировки и т.н. това би била моя работа ако работя в издателство, а не ваша. Като цяло това е цялото упражнение. Нищо трудоемко, нищо сложно или време отнемащо.
След като обясних този така простичък процес, искам да кажа, че съм наясно колко скъпи са правата на книгите, превода, редакцията, корекцията и отпечатването. Осъзнавам, че това е ценообразуващото за дадена книга, както и съответния процент печалба за издателството, защото никой не работи за без пари. Разбирам защо една книга в хартиен формат е толкова скъпа (защото според мен 20-25 лв за 200-300 страници са много). Това което не разбирам и искам да попитам е как може заглавие което е 18.90 лв. на хартия, да се продава в електронен формат за 12,99 лв. (примера, който използвам: goo.gl/RMoF6 ) разликата е едва 31,269%. За мен това не си заслужава. Особено ако добавим, че посочената книга не е съвместима с моят електронен четец – Amazon Kindle. По мое мнение една книга ще си заслужава да я купя в електронен формат когато е с поне 45-50% по-евтина от хартиената. Особено имайки предвид, че в ценообразуването на електронната книга въобще не трябва да участва отпечатването, разпространението и процента за книжарниците. Защото всички знаем как се „извиват ръце“ за все по-големи и по-големи отстъпки и как големите книжарници ползват между 30% и 55% отстъпка от коричната цена на дадено заглавие. При тези проценти на отстъпки за книжарници, при които издателствата работят все пак на печалба, колкото и минимална да е тя, искам отново да Ви попитам г-жо Дечева – защо аз да давам пари за ел. книга на която са й били начислени печат и разпространение, които реално тя не е имала? Когато ми продадете въпросното издание на 50% или повече отстъпка от тази на която продават електронните книжарници хартиени издания тогава аз ще започна да „захранвам“ родните издателства с част от заплатата си всеки месец за електронни книги. До тогава ще пазарувам изданията от Амазон на английски. Защото аз вярвам, че авторският труд трябва да се заплаща както и труда на хората „блъскали се“ за да видим книгите на майчин език и тегля книги от chitanka.info само в случаите когато не мога да я намеря на хартия и от издателството са ми казали, че „нямат практика да издават книгите си в електронен формат“, което пък от моя гледна точка е мислене на хора несвикнали с компютъра и техниката като цяло. Иначе казано – динозаври в бранша.
За финал искам да благодаря за отделеното време на всеки, който е изчел това дълго обръщение, на г-н Александър Кръстев, че чрез сайта си ми предостави поле и не на последно място на г-жа Дечева, ако е прочела това.
Приятно четене на всички!
Поздрави,
Александра Папазова
графичен дизайнер
П.п. Извинявам се ако съм прозвучала грубо. Целта ми беше да дам разумни доводи и се надявам да съм успяла. Ако ли не, поднасям най-искрените си извинения.
Въпреки, че предишните коментари покриват голяма част и от моите забележки, все пак искам да кажа как изглеждат нещата от моя гледна точка, а ако желаят издателствата могат да се вслушат в своите читатели.
Чета 30-50 книги на година, живея в чужбина. Книги на български си набавям от Читанката (класики, фантастика, романи от 20 век), но въпреки това купувам и хартиени издания всеки път когато се прибера в България – това са основно нови, хубаво оформени и смислени книги, които са получили ласкаво ревю в някой от любимите ми книжни блогове. Когато ми се чете нещо, не се стискам и не го чакам дали ще излезе след 2 години в Читанката, а ако няма вариант да се сдобия с книгата на български или не ми се чака да я преведат, просто я купувам от Amazon и чета в оригинал.
Липсата на електронни издания на български, както и съотношението между цена на електронно/цена на хартиено издание са проблем, защото водят до това, че реална алтернатива на онлайн библиотеката няма, или поне за повечето книги. Ако Читанка бъде затворена, дебело подчертавам, това не значи, че ще купувам повече хартиени книги, при цена от 18 лв. + разнасяне по самолетите, просто щях да чета на друг език или изобщо да не чета конкретната книга.
Книгите не са картофи или домати, те не са от първа необходимост за повечето хора. За да имаш претенции да вземеш на някого пари за книга, тя трябва да бъде преведена добре, оформена красиво и да представлява интерес.
Не знам дали г-жа Дечева чете, да дам един пример. Имам „Играта на Ендър“, купена в хартиен вариант от издателство „Ера“. Изглежда много добре, за мен това беше покупка, която си струва. Следващата книга – „Говорителя на мъртвите“ е оформена също доста добре, макар илюстрацията на корицата според мен да няма много общо с историята. Но поне двете се предлагат като електронни книги. А „Ксеноцид“ и „Рожби на съзнанието“ ги няма като електронни книги, явно трудно се намират и като хартиени, изданията са от 2001 и 2002 година, съвсем различни от новите и при това, ужасни на вид. И от мен се очаква да си ги купя поредицата и да я наредя гордо в библиотеката? Защо, като нито са в един стил, нито са красиви?
Въобще издаването и предлагането на книги е много повече от това да преведеш нещо, да го отпечаташ и да го пуснеш, особено в страна, където хората и без това живеят трудно и всеки лев е важен.
За съжаление нещата са свързани. За да има книги, трябва да има кой да ги направи. За да се направят са нужни средства.Тези средства всички знаем откъде идват. Ако издателствата в скоро време не станат по – гъвкави, ще загубят и малкото платежоспособни читатели, които са останали. Честно казано, електронните книги , които се продават в сайтовете също не ме удовлетворяват. Купих си вече две в електронен вариант. И двете са на български автори. Лошото е, че са за две различни четящи устройства. Опитах се да ги преформатирам. Не става. А с Киндъла ми е толкова удобно да чета. Стана като по социалистическо време: имам пари, искам да купя, но няма какво!? Читанка наистина е алтернатива, но не за всеки. Ако искам „Ад“ в електронен вариант от там ли ще я взема? Разбира се, че не. Всички знаем какъв ни е проблемът. Има ли някой който може да го реши, това е въпросът.
Не виждам какви толкова „пропуснати ползи“ имат издателите, след като така или иначе на практика не предлагат електронни книги…
Ето – примерно в момента чета цялото творчество на Тери Пратчет (изтеглено от Читанка). Едно е че няма откъде да си ги купя тези книги в електронен вид, друго е че ще са на такива цени че просто ще предпочета да имам пари за ЯДЕНЕ вместо 30-40 разпадащи се на първото четене книжлета…
Да не говорим пък за книги, издавани веднъж преди 20-30 години… Просто няма шанс.
И смятам че болшнството хора ползващи Читанка са като мен – ако „блокират“ Читанка няма да почнат да си купуват повече книги, а просто ще почнат да четат по-малко…
И в крайна сметка всички губят.
Междувременно, колкото по-агресивни стават издателствата в преследването на безобидни сайтове като Читанка, толкова по-негативен имидж си създават – вероятността да си КУПЯ книга от българско издателство намаля драстично след акцията през 2010. И всъщност не съм си купувал от тогава.
Искам аз да разбера кой срок не се спазва („През 2010 г. екипът ентусиасти зад Chitanka.info пое ангажименти да се качват книги само след определен срок от тяхното първоначално издаване, който почти не спазва“)?
Моля Александър Кръстев да посочи книги, които е забелязал, че са в разрез с правилата на библиотеката?
Във връзка с текста:
„Много ви моля до края на седмицата да пратите в АБК справки за нарушени права, съдържащи заглавие (на български и оригиналния език), автори, номер и дата на договора и докога е в сила.“
Силен интерес предизвиква молбата за подробна справка. Надявам се този списък да стане публично достояние, вместо да се говори с обобщителни изрази и предполагаеми цени на загуби.
Освен това, ако някой представител на „правоносителите“ има чест, нека да предостави справка за ВСИЧКИ заглавия, по които имат ИЗРЯДНИ договори с напълно спазени авторски права, без изключение. (Не става въпрос за търговските тайни и паричните измерения.)
И да посочи КЪДЕ отпечатва тиража на съответното издание на хартиения носител?
Може пък само аз да попадам на екземпляри, където числото за тираж не е откриваемо?
И тогава този свят и почтен „правоносител“ пръв да хвърли камъка в Храма!
Страхувам се, че твърде често ни привикват да вярваме на крадците, които викат „Дръжте крадеца!“
Докога?
Боя се, че пишещите тук не уважават книгата, а просто искат да се покажат като личности с права. Странно, защото не демонстрират права срещу лошите полски картофи, лошия египетски лук или кренвиршите от кокали и кожи, а са решили, че точно книгоиздаването, един от най-сложните браншове, от автора до готовия продукт в книжарницата – е нещото, от което разбират най-много. И аз съм виждал зад стъклото в аптеката как забъркват кремове и капки, но досега не ми е хрумвало да влизам и да давам акъл на фармацевтите.
Повярвайте ми, приятели, може да сте прекрасни хора, но отстрани изглеждате като селски баби на приказки вечер на пейката пред вратнята, които си говорят вярно ли е това, което се приказва, че Милка му кръшкала на оня нейния, ама и другият бил същото леке и пияница, та защо се е хванала с него и т. н.
На Joana R. Книгата не е продукт от първа необходимост. Такива са само 5 неща – насъщна храна (не луксозна), насъщни дрехи (не луксозни), вода, огън и жилище. Последното – защото от небето пада вода, а отстрани духа вятър, иначе насъщните неща щяха да са 4. В този смисъл за книга могат да ви поискат и 2 лева, и 200. Няма да нахълтате в ателие на „Кристиан Диор“ и да кажете на хората там, че са безогледни печалбари, защото платът струва 10 евро и шиенето още 10 евро, а ви продават рокята за 5000 евро, нали?
Разбира се, ние не правим така, но какво ви се иска и какво е, са много различни неща. Никой от нас не раздува умишлено, нито трупа големи пари, но нещата са скъпи. Срамота е да те видят колегите, че един и същи продукт при един струва 20 лева, а при друг 80, нито го правим, нито искаме да го правим, но стойността си е стойност.
На Barba azul. Тиражите са обект но отношения само между нашето счетоводство, печатницата, търговците и хората, на които се дължат хонорари. Вие нямате връзка с тях. Подмятания в стил „една жена каза, че много крадели“ са под нивото дори на споменатите по-горе баби.
На Александра Папазова. Във филма „Москва на сълзи не вярва“ героят на Алексей Баталов е шлосер, много добър. Възможно е обаче някой да отиде да работи в завод с цел да стане шлосер, и да не се научи. Вие също би трябвало да знаете, но ето на, не сте се научили. Може да се случи във всяка професия, не само при шлосерите и графичните дизайнери. В една книга, както и да е произведена, влиза всичко. В електронната не влиза само печатът, който рядко надвишава 20% от общата стойност на продукта, дори това е много. Значи ако една книга струва 15 лева, електронната е нормално да струва поне 12. Вие плащате за книга, а не за кликове с мишката. Ако за вас е така, значи може би е по-добре да се ориентирате към занаят, където плащат за скъпи кликове, примерно НАСА. При нас кликовете нищо не струват, а струва това, което те произвеждат. Изразът „всички знаем“ не знам какво значи. Аз например не знам някой да ме е изнудвал за 55% отстъпка, а нито имам рога, за да плаша търговците, нито взимам наркотици, за да не помня. Значи са ви излъгали. Между другото, когато един търговец продава електронни книги, той също има обслужване на този процес, а не просто кликва с мишката. Дори да стои в една празна стая с бюро, компютър и мишка – а може да си има и две мишки, една компютърна и една истинска – тази стая струва пари, софтуерът, това което самият той яде и други неща. Пък отпуснете му някоя стотинка и за храна на истинската мишка, лошо е това, което казвате :)
На Елена Начева. Пак бабите на вратнята. А не искате ли случайно, както се казва в култовата книга „Златният телец“, да ви дадем и ключа от квартирата, където си държим парите? Вие си имате папка, където да си събирате разни неща, и ние си имаме. Всеки си има папка, а който си няма, да си направи, а не да иска чуждата.
Никой никъде по света не печата тиражите в книгите. Правеше се само у нас през социализма, но със съвсем друга цел – защото тиражите и цените се контролираха от специален Комитет по цените и нещата трябваше да звучат като добре контролирани от Политбюро на ЦК на БКП. Обаче сега често се случва обратното – издател да се похвали, че е направил големи тиражи, и то не един, а повече, на някоя книга. Това е и естественото желание човек да се похвали с успех, и същевременно една неизкуствена реклама, че изданието е харесвано. Има други, които пък никак не държат да се похвалят, а са им достатъчни фактурите, които издават на търговците за много продадени екземпляри. Хората са различни.
Правете, както прави Nomad. Не купувайте книги, които не искате.
Ако искате да знаете повече, отидете да работите в някое издателство, но работете честно и културно, и след някоя и друга година ще знаете много. Като фармацевтите.
Към господин Издател (предполагам сериозен):
Мъничко заблудихте с това „САМО у нас през социализма“. В случай, че останалите читатели са се подвели, че именно специалният Комитет е измислил отпечатването на тиража на книгите.
Сравнението Ви с фармацевтите е точно в десятката: едни участват в технологичния процес на изработката, съвсем други – при разпространението. И на фармацевтите, както и на производителите на книги, съществуването им се дължи на нуждата от тях, а не обратното. Всеки пациент (потребител, читател, клиент) получава онова, което монополистите в дадения бранш ЧЕСТНО и ПОЧТЕНО му продадат. Извън кризата и съветите Ви, да вметна, че най-горе на тази страница е използвана думата дебат.
А текстът, по който зададох въпроси, е публикуван неанонимно.
Не знам за бабите на вратнята, по-скоро не се ли заиграваме в приказката за лъжливото овчарче?
Не знам кой го е измислил да се печатат тиражите, вероятно е било по указания от ЦК на КПСС, и те печатаха тиражите на книгите си, може би и другите социалистически страни, това имах предвид. Когато ми попадне по-стара съветска книга, винаги изпитвам завист, защото тиражите им започваха от 500 000 и стигаха до 2-3 милиона. Така е с големите държави. При такива тиражи само с една книга всеки издател сега у нас би могъл да се пенсионира млад и щастлив, но в момента един обикновен тираж за проза в България е 1000 и се смята за добър, ако се продаде. Стават и чудеса, но не много често :)
Специално заради вас проверих и попаднах в библиотеката на едно справнително малотиражно съветско издание – пълно събрание на съчиненията на Дюма, 12 тома, 300 000 екземпляра. И на толкова сме съгласни, но няма.
В каретата се печатаха също и печатните коли, и издателските коли, и условните издателски коли. Печатните коли никого не интересуват, всеки може да си преброи страниците, те са номерирани, а другите две неща съвсем. Те бяха точно за този Комитет по цените, те бяха показателите, по които се определяше цената – да се вижда, че всичко струва колкото е казала Партията (която печаташе и купища неща, които никой не купуваше).
Тираж всеки може да напише, но той е двуяка работа. Може и по-малък (за да бързате да го купите), може и по-голям (за реклама, че книгата е страхотна и това не подлежи на съмнение). И в двата случая е подвеждащо. Дори да е вярно, вие пак можете да заподозрете, че не е. Има и още една причина тиражът да не се пише. Когато се наложи нещо да се отпечата пак, книгата да не се преработва, защото има подготовка за правенето на плаки, а понякога се използват и старите плаки, ако са годни. Не си заслужава за нещо, което засяга само нас, а вас ви интересува книгата да я има. Има и още една, последна причина – конкуренцията. Не толкова, че е тайна, но не е прието.
В чужбина понякога пишат първо, второ, трето издание и година, но не всички. Това и ние го пишем, но също не всички. Вие също виждате някои неща – първо мека корица, после твърда, или обратното, значи изданието се продава добре и не сме останали на някакви 500 екземпляра.
Ние не сме никакви монополисти, а само специализирани производители, поради естеството на работата си малко по-редки. Завършили фармация има много повече от нас по аптеките, но фирмите, които произвеждат лекарства, се броят на пръсти. Те може донякъде да се нарекат монополисти, но пък срещу тях може да има внос на същите лекарства на по-ниски цени. Обаче, макар и доста косвено, сме свързани. От какво има нужда човек, когато лежи болен и пие лекарства? От книга, разбира се, като лек за душата. И точно тогава на сцената излизаме ние в целия си блясък :) И то с хартиените книги, защото са по-приятни.
Да, горе има едно пожелание, който иска, да каже какви договори има, но по принцип не се среща някой да издава без договор, това е световна практика. Договор се подписва и с най-неизвестния автор или преводач. Но всичко това са наши поверителни делови уговорки и който ви разправя друго, значи иска да бъде интересен и използва, че не знаете. Ако някъде във вестник срещнете обявен начален тираж или хонорар на автора за нов роман, бъдете сигурна, че или издателят, или самият автор се е похвалил – за реклама.
Ето ви и една книга за секса от изключително сексуалното име Кобилкина :) Точно както ви казах – книжна книга 15 лева, електронна 12 лева.
http://www.helikon.bg/books/422/69-съвета-за-секс_171832.html
Това е нормалното. В книгата всичко е едно и също, при електронната няма само печат. На хората им изглежда неубедително, гледаш го – някакво си файлче. Но всъщност за да се стигне до него, се извършва всичко, което и за хартиената книга. Иначе е само един насипан как да е текст с грешки.
Такива са нещата. Аз лично бих предпочел нещата около книгите да останат в старомодната тоналност на тихата култура и взаимно уважение, но не съм сигурен колко е възможно при сегашните масови маниери.
г-н Издател
За вас разбрах две неща. Много сте алчен (простено ви е бизнеса е това, съвсем сериозно) и сте много арогантен.
Аз имам теоретичен и практичен опит в бизнеса и ще коментирам вашите аргументи.
Казвате да не се месим във вашия бизнес. Май нещо сте объркали бизнеса, можете да се насочите към търговията с домати, картофи и каквото там беше. Вашия бизнес е от обществено значение, нещо като вестниците и медиите по принцип, защото и книгата е медия.
Сравнявате книгата с бижута. Ех, това огромно его. Бижутата и модните дрехи са уникални продукти и се водят луксозни, т.е. само богати хора могат да си ги позволят. Може да ви се иска да е така, но не е. Книгата не е уникален продукт, тя дори се публикува понякога в тираж милиони. Дали е луксозен продукт, хм, дали ми дава статус, дали е рядка. Не знам за вас, но за мен отговора е очевиден.
За тиражите, простете но българските издатели са се доказали като добри пирати. Имам няколко книги от 90те, които е очевидно, че нямат авторски права.
Относно оплакванията ви за електронните книги.
Първо, те не се печатат, тоест имат неограничен тираж, тоест може да ги продавате неограничено. Това г-н Издател също означава, че и разходите ви рязко намаляват, заради потенциално по-големите печалби, и за това цената трябва да е по-ниска.
Относно поддържането на платформата за продажба. Нима сега не давате много големи отстъпки, на „платформите“ наречени книжарски вериги. И ей така между другото, в книжарска верига с увеличаването на книжарниците се увеличават разходите, а с интернет платформа за продажба разходите са едни и същи да предлагате за цялата страна и да предлагате милиарди книги (е сигурно има разлика между млрд. и 12-30 книги)
За останалото само ще кажа това е причината да мисля, че сте много арогантен.
Атакувахте дизайнерката, че не познава бизнеса, аз не съм в този бизнес, но се интересувам от него. Въпреки това изглежда имам по-добър поглед към него. За мен това означава, че преднамерено се опитвате да ни заблуждавате или не познавате бизнеса си. А не го познавате, защото си мислите, че продавате картофи, салами и друг плод-зеленчук.
Драги Георги,
Радвам се за теоретичния и практичния ви опит в бизнеса и ви пожелавам успех във вашия.
Що се отнася до нашия, пълният възможен контакт с него ви е предоставен в книжарниците. Там можете да разгледате корицата, текста и оформлението на всяка книга, ако ви хареса, да се осведомите за цената и да я купите или не.
За останалото, нека да не изпадаме, срещнах го някъде и ми хареса, в ситуация „яйцата учат кокошката“ :)
Опитах се да бъда любезен, но явно в днешно време разбиранията за любезност са други. В случая под любезност разбирам да се отговори на въпроси и упреци. Щом това не ви удовлетворява, съжалявам, друго не мога да предложа. Дори вече съжалявам, че предложих и толкова.
Бъдете здрав.
г-н Издател
Съгласен съм, че отношението ми е неподходящо и не може да бъде извинено. За да водим добронамерена дискусия трябва уважение и от двете страни. Всеки човек би се изнервил като го критикуват, разбирам го, но моето отношение е неуважително, защото и вие не успяхте да се овладеете и да покажете уважение към другите. Разбирам причините за вашето неуважение, но не го приемам. Смятам, че въпрос на самоуважение да изисквам добро отношение към себе си. Като казвам това имам в предвид, в ролята ми на читател, защото приемам, че вашите думи към останалите са насочени и към мен.
И спрете с тези сравнения за “ кокошката и яйцето“. Разберете, че вашия бизнес е във сфера със обществено значение, защото правите медия, макар и малко по-различна от телевизия и вестници. Понеже бизнеса ви е със обществено значение, обществото има също думата и интерес във вашия бизнес. Приемете го като неизбежно да ви се месят в делата хората, защото това е част от бизнеса ви. Ако продавахте хладилници нямаше да има толкова шум около бизнеса ви. На това отгоре в световен мащаб бизнеса с издаването и медии претърпява неизбежна промяна.
Г-н Издател,
Присъединявам се към оценката на Георги. Вие сте арогантен, дори това е мека квалификация. Маскирайки се под „любезността да се отговори на въпроси и упреци“, вие си позволявате неоправдано назидателен, снизходителен, агресивен полу-прикрито обиден тон. Сарказмът върши работа само когато е с мярка!
Поведение и отношение като вашето отблъскват читателите ви. Може би затова сте с анонимното „Издател“, без да посочвате ИК. Поне това ви признавам – имате представа как четящите ще приемат думите ви и се предпазвате от евентуален бойкот. Все пак ние сме по-нужни на вас, отколкото вие на нас.
Преди години, при поредната атака срещу читанка, един друг анонимен издател в подобен форум си изтърва нервите и ни заплаши, че ще ни остави без книги за четене, че ще накара всички издателски къщи да спрат да правят книги, за да ни демонстрират колко не сме прави… Той явно не е осъзнал кой на кого всъщност е нужен. Има вече издадени повече книги, отколкото можем да прочетем за цял живот, имаме резерва. Вие резервни читатели имате ли?
Аз чета много. Купувам си книги често, за мен и за подарък, поне 1-2 месечно, често и повече, стига да излезе нещо, което ми е интересно. И бих си купувал много повече, ако вие издателите предлагахте повече електронни книги, при това на конкурентни цени. Купувам си хартиените само защото ги няма в електронен вид. Аз не споделям сантимента към хартиената книга – хартията е просто мъртво дърво (което би могло да си остане живо!), хартията и мастилото за една книга са същите като за един жълт вестник, без извинение. Електронният ми четец тежи 6 пъти по-малко от последната хартиена книга, която си купих. Книгата не е хартията, а интелектуалното съдържание!
Вие претендирате да издавате книги, но сте по-съсредоточени върху материалния носител. Отказвате да влезете в крак с времето. На практика бойкотирате електронните книги – с отношение, с глупави оправдания (не казвам, че вие сте такива, а че такива са ви оправданията… може би мислите нас за глупави и смятате, че ще минат), с нелогично ценообразуване. Правите всичко възможно да убедите нас и себе си, че електронната книга й е рано. Лично вашите обяснения в тази връзка са също толкова неприемливи и несъстоятелни. Разходите по едно електронно издание, които описвате, са толкова пресилени, че ще стигнат за изхранването на поне сто мишки и три санбернара от книга. Вие или се опитвате да ни заблуждавате, или просто говорите наизуст, защото не сте си правили труда да проучите маркетинга на едно такова издание. „В електронната не влиза само печатът, който рядко надвишава 20% от общата стойност“ е подвеждащо. Не влиза примерно оформлението, което цели страницата да започва и завършва по определен начин, да не свършва с една-две думи на ред (вие би трябвало по-добре от мен да знаете как точно се нарича тази част от процеса по книгоиздаване) – на нас това не ни трябва, ние си променяме размера на шрифта в четците. Липсва ви складиране, дистрибуция, отчисления от брак и от транспортни дефекти, заплащане за всички служители по веригата след превода и редакцията. Това далеч не е „само печатът не влиза“, нали!? А това за разходите по обслужване щеше да е по-добре да го спестите (заедно с храната за мишката) – разходите по обслужване са еднократни – създаване/закупуване на съответния софтуер веднъж за цялото издателство и еднократно въвеждане на всяко заглавие в него. И толкова. От там нататък имате само приходи – ВЕДНЪЖ сте платили на някого да въведе книгата и цената в програмата, складирате ЕДНО копие на твърдия си диск (толкова за разходите по дистрибуция), а го продавате МНОГОКРАТНО. При това можете да започнете да продавате още преди книгата да е влязла в печатницата – започвате да получавате приходи по-рано. Нима тази идея не ви блазни, не виждате ли всички преимущества?! Продавачите на материални стоки отдавна са го видели и продават онлайн какво ли не, при това им се налага да поддържат складова наличност. А вие нямате нужда от складове, не продавате материална стока, а идея, интелектуално съдържание. И въпреки всички не виждате ползата?
Не е логично. Единственото обяснение е, че не го правите, защото не ви е изгодно. Че се плашите от електронната революция в книгоиздаването, понеже може да ви намали печалбите. Ако ми дадете друго, логично издържано обяснение на посоченото по-горе противоречие, ще ви се извиня най-искрено.
Всичко това затвърждава у нас впечатлението, че за вас електронната книга й е рано. Една новина – не е! Популярността на сайтове като „Читанката“ го доказва.
Време ви е да влезете в час и да отговорите на търсенето и на очакванията. Иначе ще бъдете изместени от чуждестранни и по-ориентирани издателства. Как смятате, колко време ще отнеме на „Амазон“, ако решат да заемат една пренебрегвана пазарна ниша?
Ивайло Иванов
Сетих се само да допълня картинката, за да имате в главата си нещо по-вярно от това, което фантазията ви чертае. Забелязвам, че фокусът на нещата винаги опира по някакъв неприятен уличен начин до нашите доходи, направени от високи цени и – колко е приятно за душата на клюкаря и оплювача – предполагаеми изнудвания и измами. В примера, който дадох за издателите, които сами си казват, че са отпечатали и продали много от дадена книга, а и търговците го казват, никой от данъчните власти не слухти и само като чуе, веднага да грабне чантата и да хукне към издателството, за да види кой какво отчита и колко много данък ще внесе. За това имат грижата нашите счетоводители и те отбелязват всички наши разходи и приходи, както и да внесат полагащият се ДДС, и са особено радостни, когато видят фактура за печат, от която да приспаднат данъка. Радват се дори на фактура за 6 лева за канцеларски материали, защото това си е цял лев ДДС за приспадане.
Също така всички следим какво произведено къде е отишло. Налага се дори да отчитаме със стокова разписка с нулеви цени или с протокол онези десетина-двайсет екземпляра, които раздаваме къде на някой вестник или радио, къде на някой читател, който гледа с широки очи книгата, но виждаш, че се колебае, защото 15 лева са му много в момента. Ние разбираме това и знаем, че книгите не са скъпи, а доходите са ниски, това е истината, приятели, но не можем да избягаме на Малките Антили, защото сме ви обещали Хуемингуей. И му подаряваме една книга и на онзи човек. И ето така книгите в стоковата разписка с нулеви цени и текст „Раздадени за реклама“ или в протокола със същия текст, от 16 стават 17. Това не е лъжа. Този читател също ще каже на другите хубави неща за нас, но нали се сещате, че не го правим за това.
Ето защо звучат лошо такива разнасяния, каквито се чуват тук и там. Никой няма да ви пусне току-така да шетате из чужди територии, но е любопитно защо нашите екземпляри са ви толкова пикантни за обсъждане. С изключение на материята книги, която без съмнение е много благородна, ако направите цех за гребенчета и сапунерки, ще се наложи да правите същото.
А който се интересува специално от доходите ни, трябва само да отиде в Търговския регистър и да погледне отчета на което иска издателство за миналата година. Там пише колко са и не е „една жена каза“. И веднага ще разбере, че освен заради Хемингуей, доходите ни също не ни позволяват да избягаме на Малките Антили.
А ако някой, като Красимир Стефанов по-горе, каже, че няма да ни купува, няма страшно, веднага ще се намери някое момче или момиче от Смолянско, което ще попълни бройката на купувачите.
„А ако някой, като Красимир Стефанов по-горе, каже, че няма да ни купува, няма страшно, веднага ще се намери някое момче или момиче от Смолянско, което ще попълни бройката на купувачите.“
В 21 в. такова мислене няма място- пазрните отношения отдвна не са „като не ти харесва тук, отиди другаде, друг ще дойде на мястото ти“, особено по време на криза, но за съжаление това е мисленето на повечето „бизнеси“ у нас и затова са и едва кретащи, вечно с ниски приходи, вечно ревящи по медиите как едва били оцелявали. Докато не се научите на отношения с клиентите си по европейски, нещата няма да ви се случват- на Запад всеки клиент е ценен и никой , камо ли по време на криза, не би си помислил такова нещо. Надали момчето/ момичето от Смолянско, без работа и доходи, ще запълни „бройката“. За съжаление издателствата тук си остават андрешковски и потънали в миналото, без адекватен ПР, ниаква социална ангажираност, никакво отношение към клиентите (справка цитираното твърдение).
Уважаема госпожо/госпожице,
Съжалявам, че, след всичко изписано от мен, само това ви се видя интересно. Вероятно имате по-модерни интереси, на които не отговарям.
След като за вас съм андрешко и мухъл, не ви дължа нищо. Всъщност, каквито и да ви се виждаме ние, издателите, не ви дължим нищо, и особено пиар и специална социална ангажираност. Последното го дължим на обществото само в рамките на общоприетия морал – да не ви поднасяме лошо сено, когато вие очаквате качествен продукт. Вие преценявате дали е така и преценката ви личи по пазара.
Дори и да искам да съм мил, весел и предразполагащ с читателите си – а аз съм такъв :) – не мога, защото не съм при тях.
Ние не сме филантропи. Нямаме и наследените милиони, които да раздаваме. Лорд Байрон например не е имал този проблем, писал е без пари, не знам колко са му плащали издателите, но накрая е заминал да се бие също без пари за свободата на Гърция, за която не е знаел нищо, освен каквото е прочел в книгите с антична литература. Ние не сме в положението на лорд Байрон и работим в същата „криза“, в която и вие. Не мога да кажа какво би било, ако разполагах с милиони за раздаване, защото никога не ми се е случвало и опитът ми в тази област е много беден :)
Криза никога не е имало, няма и няма да има, но това е сложен философски и икономически въпрос. Просто човечеството свикна да го задоволяват, а не да се съобразява с реалните си нужди, и когато последните бяха задоволени (главно за белите и част от жълтите държави), започна да се оплаква, че парите не падат от небето и то, човечеството, не е обслужвано безплатно. Това не е криза, а обикновено оглупяване. Хората просто не си купуват неща, които вече си имат, от което лакомите за пари фирми са разочаровани и тръбят за криза. Нито в І-ви, нито в ХХІ-ви век някой е имал право нито на безплатна копринена пола, нито на безплатен папирус, нито на безплатна книга. Няма логика полите да си ги купувате, а книгите да ви ги подаряваме. И все пак го правим, според възможностите си.
Глупост е и вие да имате пари за смартфон и четец за 500 лева (по колко са сега всъщност?), а да искате от нас книгите да са по 2 лева и да ви се молим да ги купите, а когато ви казваме „ако искате, не ви задължаваме“, да ни наричате всякак.
В такъв случай да приемем, че не работим за тези, за които сме андрешковци, а за някакви други хора. Горе вече ви казах, че не ги познаваме лично и само понякога до нас стига по някой отзив, и се радваме, когато е добър.
Г-н Издател,
Дали само на мен или и на гузната Ви Съвест, ни се струва, че като видите думите пари, доходи, приходи и т.н. започвате да се държите като ощипана госпожица. След това педантично описване на тези незначителни разходи, мога да заключа, че Вие събирате едва ли не и билетчета от градския транспорт, като разходооправдателни документи. Какво пък толкоз, имате годишно 100-на лева недоказани разходи, подарете данъка им на държавата, не сте ли родолюбец, току виж пък с тях открили фонд за плащане на авторските права на книгите в Читанката :))))). Явно имате доста „интересни“ приходи, за които сигурно събирате всяка стотинка, кой знае как обикаляте фирми и фирмички, и се молите за фактури или направо си ги купувате, като останалите търгаши.
Това още веднъж доказва: Вие сте алчен и то много, колкото до явното Ви нежелание за издаването на книги в електронен формат, това се дължи на две неща: ПЪРВО – доказаната Ви вече алчност, как ли пък не, да продавате през интернет разни файлчета, като там и стотинка не може да се скрие и всеки данъчен е на един клик разстояние от оборота Ви. КЛИК – тази вносна дума Ви плаши нали ;-) ?
ВТОРО – (то звучи малко като диагноза, но съдейки по стила Ви на писане и разсъждения, тя ще да е една от многото :-)) страдате от последен стадий на фирмена и житейска закостенялост.
Не ме разбирайте погрешно, далеч съм от мисълта, че не трябва да се печата, напротив трябва, по ред причини. Например ако целия книжен архив на планетата е в електронен вариант и мине някоя комета с много силно магнитно поле, което да изгори цялата електроника, тогава без книги директно започваме от начало, има – няма 100 хил. г. назад се връщаме.
След малкото апокалиптично отклонение, в заключение мога да кажа, че с Вас и без Вас цифровизацията на книги ще продължи със своите бесни темпове и на гребена на тази вълна ще бъдат хора, с модерно и гъвкаво мислене, а Вие ще бъдете изхвърлен на брега, като старо изсъхнало дърво със спомените си за величието на „Титаник“.
Уважаеми издателю,
Много ми хареса идеята Ви – цитирам: „А ако някой, като Красимир Стефанов по-горе, каже, че няма да ни купува, няма страшно, веднага ще се намери някое момче или момиче от Смолянско, което ще попълни бройката на купувачите.“
Моля споделете от кое издателство сте, за да Ви предоставя възможността да търсите нова „бройка“ на мое място.
Лично аз купувам книги. Предпочитам ги на хартиен носител. Да, чета и в електронен вид, но всичко което ми е харесало или ми е било препоръчано от приятели го издирвам, и купувам.
Смятам, че с горните постове единственото което постигнахте е да направите много лошо впечетление. Във всички случей съм /грешка – надявам се бях/ и Ваш клиент.
С много неприятно чувство
Искренно Ваш
Читател
Точно това бих искала да запитам и аз. Кое е издателството, за което работи този неприятен и арогантен господин. За да им предоставя възможност да ме заместят с поредното момиче от Смолянско.
Г-н Издател,
първо искам да Ви кажа, че е несправедливо и неуважително от Ваша страна да нападате всички нас, които сме си сложили имената под думите си, а Вие вашето да премълчавате. Аз, като страна от тази дискусия, не мога да проявя нужното уважение към Вас, докато Вие не ми докажете, че го заслужавате посочвайки името си и в кое точно издателство работите или притежавате.
Междувременно ще отговоря на нападките Ви, че не познавам бизнеса, по единственият възможен според мен начин, а именно с истината. Не го познавам. По мое мнение човек никога не може да познава даден бизнес на база, както посочих, 1 година опит. Имам доброто желание да се науча, но местата особено в издателствата са малко за дизайнери и не са достатъчно добре заплатени, тъй като самите издателства „издишат“ финансово, а човек трябва освен да яде и да си плаща сметките от време на време да има възможност и да се поглези.
Тук искам да обърна внимание на Вашата забележка, че книгата не е стока от първа необходимост. Не съм съгласна с Вас. Книгата е толкова стока от първа необходимост, по мое мнение, колкото и храната, водата и покрива над главата. Това е така, защото (най-малкото) когато човек само работи като робот и не си позволява дори минимална доза разтоварване (което е за мен книгата) в някакъв момент това се отразява не само на физическото, но и на психическото му здраве. Втората причина да не се съгласявам с Вас, е че когато едно общество няма възможност да чете и да се образова (и тук не посочвам само учебници, защото те едва ли са единствените можещи да ни научат на нещо), то затъпява и рано или късно не само, че спира да се развива, ами започва да „върви“ в обратната посока. Мисля, че бихте се съгласили с мен, че в една малка страна като нашата това не бива да бъде позволявано.
„В електронната не влиза само печатът, който рядко надвишава 20% от общата стойност на продукта, дори това е много. Значи ако една книга струва 15 лева, електронната е нормално да струва поне 12. Вие плащате за книга, а не за кликове с мишката…“
„…Дори да стои в една празна стая с бюро, компютър и мишка – а може да си има и две мишки, една компютърна и една истинска – тази стая струва пари, софтуерът, това което самият той яде и други неща. Пък отпуснете му някоя стотинка и за храна на истинската мишка, лошо е това, което казвате…“
Смея да твърдя че в коричната цена влиза не само сбора от изброените по-горе от мен неща, а и както Вие така любезно посочихте още няколко неща, някои от които са наем на помещение, режийни, както и сумата за лицензирането на софтуер (която по нашите географски ширини рядко се заплаща, но ако Вие сте го направили мога само да Ви поздравя и да Ви стисна ръката). Също така не можете да ме убедите че само цената за печат трябва да се свали от общата сума, защото имате най-малко разпространение, наем на борса и т.н. Ако осигурявате на Вашите работници храна през работния ден също ще Ви поздравя, но силно се съмнявам. По-вероятно ми се вижда те сами да имат грижата за собствената си ситост както и за тази на реалната мишка.
За съжаление не мога да Ви приведа реални примери за отстъпките, които споменах по-рано, защото аз може и да не работя вече в издателство, но това все още е фирмена тайна, която аз уважавам и отказвам да разкрия.
Искам да Ви призова като издател, ако действително сте такъв, да помислите за начин да намалите цената на своите електронни издания. Дори книгите, които не смятате за нужно да бъдат издавани електронно да ги издадете, защото сам можете да видите че настоящото време и икономическа ситуация изискват гъвкавост, а и няма нищо лошо, според мен, ако предлагате изданията си в повече от един формат. Мисля, че от това единствено можете да спечелите. Аз самата имам интерес, а мисля че и вие ще имате, да се свържете с мен ако решите да го правите.
В заключение бих искала още веднъж да кажа, че може и да не познавам Вашия бизнес, но имам желание да го опозная. Да, млада съм и със сигурност имам наивни виждания за живота в дадени сфери, но всеки е започнал от някъде и всеки се е учил. Едно нещо, което обаче вече научих е цената на собственият ми труд. По тази причина и посочих елементарността на превръщане на една книга от файл за печат във файл за електронно разпространение. Извинете ако не съм се изразила правилно и сте останали с впечатление, че не уважавам книгата като продукт, и че моята работа е само „цъкане“. Далеч е от това. Много далеч.
Желая Ви лека, приятна и много успешна седмица – на Вас и на всички други.
Поздрави,
Александра Папазова
графичен дизайнер
Александра,
Да, издател съм, но говоря от принципни позиции (и някои мои). Говоря за бранша и приемам, че добросъвестността, културата и добрият вкус (това рядко животно) на този, който ще участва в него, вече са налице. Знам, че не винаги е така. Иначе самият съм срамотен човек и не обичам името ми да се обсъжда. Има и едно друго нещо.
Жан-Пол Сартр повече разбира от погнуса, но и аз я изпитвам. Когато пред мен стои зидар, целият мръсен от работата през деня, но добър и възпитан човек, неговата изцапаност не ми пречи да се тупаме по рамената и да си говорим ежедневни неща в кръчмата, дори ми е много приятно и уютно. Не намирам, че основното амплоа на издателя е да носи тъмносин костюм и скъпи чорапи, да пие уиски и да се фръцка.
Но когато целият ми ден е минал да уточнявам сега този неправилен изговор в репликите на героя с апостроф ли да го отразяваме, или без (с консултации с петима коректори и редактори от къде ли не), и това каре на корицата не е ли малко високо и трябва ли кант, или не, и този цвят не трябва ли малко да се намали, и тази вътрешна титулна не е ли малко тежка, и че един е напуснал, а само той е работил на Кварк, а сега няма кой и трябва аз, добре, че съм добър там, докато намерим друг, ама какъв шрифт за тялото, Таймс ти казах, какво друго да е, и защо пишете Джилбърт, като е Гилбърт, да се излагаме ли искате, и накрая мозъкът ти е на салата от всичко това – някой от улицата да ти се изтъпани да ти разправя: „Знам ви аз вас издателите, тиражите, нали, договорите, охохоо, знам ги аз договорите, 1000 тираж, авторските права, отстъпката, андрешковци сте, тъпанари, върви да носиш щайги, искаме електронни книги, какво има толкова в електронните книги“ – тогава ставам специалист по погнусата повече от Сартр :) Знае грънци, чул е нещо там по улиците. Това е, зидарят ми е симпатичен, а вторият ме отблъсква, дори че се е появил, и изобщо даже не ми хрумва да му се представям. За какво, за да ми разправя кой съм ли? Може би защото и аз съм нещо като зидар, но с други материали, нещо като събратя по душа, тъй да се рече :)
Исках да ви засегна, като казах, че не цените книгата. Разбирам, че имате отношение към нея. Тогава да ви кажа аз какво мисля. Книгата не може да се каже, че е насъщен продукт, защото биологично не е. Разбирам какво имате предвид – че е същностно необходима за културата и душата. Това е така, но без книга може, а без хляб и сирене не. Затова настоявам, че книгата не може да бъде евтина като салама. В него няма умствен труд, а се произвежда лесно и се продават тонове на ден. Книгата се произвежда трудно и се продават 1000 на година (с изключение на някои попадения). При книгата никога не знаеш дали ще се продаде и колко, и най-глупавият израз е: „Е това няма начин да не се продаде! И след един месец виждаш, че има начин, и още как. Имаме един разпространен израз за такива случаи: „Нищо, ще си подпираш матрака с тиража.“ :)
Затова. Смятам, че дори еднократните разходи, които са участвали в първия тираж, трябва да присъстват и нататък. Корица. Добре. Но тази корица е струвала мозък на този, който я е направил, и тези 5 стотинки на екземпляр нататък е достойно за книгата да си ги носи. Понякога и аз правя корица. Ама на теб ти е без пари, значи. Така ли, искаш ли следващия път да си получиш тялото, увито в амбалажна хартия, щом корицата ми е без пари. Стойността е стойност, от когото и да е създадена. Така е и с макета, така е дори и с коригирането. Да, плаща се еднократно, но тези стойности са в книгата, тя е една и съща. А онзи купува книга, не купува калкулация. И когато тези стотинки се съберат, можеш да издадеш нещо хубаво, но абсолютно непродаваемо, и така 100 души да прочетат нечии стихове или импресии, които иначе никога не биха видели бял свят – със стотинките, с които не си намалил цената на първия тираж. Или пък да кажеш на някого „Това трябва да е толкова, но ти добавям още 100 лева за Коледа“, това е от тези същите пари. Работил е, дал е на хората книга без грешки и затова има право да се зарадва, че изведнъж му се появяват още 100 лева. Това трябва да е независимо от всякакви кризи, защото този човек е помогнал другите да четат качествена книга.
Никога не съм се пазарил за отстъпка за електронна книга и нямам опит. Но пазарлъкът с мен е труден и засега нямам прогноза какъв би бил :)
Ще си запиша името ви, в нашия занаят кадрите са много малко, старите стареят, младите си развяват байрака с някакъв „Уърд“ и някаква крадена програма за OCR и смятат, че знаят всичко за книгоиздаването, изобщо с кадрите сме за мустаците. Като добавиш и безсловесните и безумно шумни и нагли троглодити от разните му читанки, пейзажът става съвсем изкривен. Но няма да се предаваме, не бива. Не сме дошли, за да правим боклуци и трябва някак да се справим.
Ето, изписах ви толкова нещо, което е само една хилядна от философията за този занаят (защото това също е занаят, само звучи престижно, но е занаят). Не е за Интернет. Дори един факултет трудно би го преподал, без да си го работил после доста време. Издателят Алфред А. Кнопф не би ви го изписал, но аз не съм него и мога да си го позволя. Освен ако съм станал тази вечер и съм се издигнал, но още не са ми казали :)
Поздрави и хубав ден.
„Затова. Смятам, че дори еднократните разходи, които са участвали в първия тираж,
трябва да присъстват и нататък. “
Ето тава ми хареса.
И, за да ви дам възможност още веднъж да ни обвините в селяшко-меркантилния ни подход към чуждия бизнес, ще ви попитам:
Когато получите от следващите тиражи приходи, които са изчислени за покриване на направени по първия тираж разходи… разходи, които не фигурират в следващите тиражи… плащате ли отново на преводача, оформителя и художника на корицата…?
Едва ли, след като сам ги наричате „еднократни разходи“. Следва логичният въпрос „Кой защитава от вас интелектуалната собственост на преводача, оформителя и художника на корицата…?“
Вместо в следващи тиражи да приспаднете тези разходи и да направите продукта си по-конкурентоспособен и по-привлекателен за клиента… вие просто решавате да си увеличите печалбата. Сигурно дори индексирате цената с процента на инфлацията спрямо предния тираж? Ето затова толкова ви обичаме.
А да – електронните четци са под 200 лв. Съмнявам се да не сте го знаели. А ако не сте, това затвърждава подозренията ми, че дори не сте си правили труда да направите маркетинг на тази пазарна ниша и подкрепя тезата ми, че българските издатели бойкотират електронната книга.
П.П. Все повече ми приличате на предният издател, който агресивно се включи в дискусията „За или против пиратите от „Читанка“
Понеже и аз трябва да защитавам някак репутацията ни, че работим хубаво, с това завършвам включването си (неканено).
Само ще изпратя поздрави на темата за бъдещето на електронните книги в България. Сигурно ще сме последните, които ще ги дадат толкова и такива, колкото и каквито ги искат хората, ей заради тези психопати. Да са ви живи и здрави, и „Долу издателите!“.
*
от Борислав » 22 юли 2013, 11:08
asayva написа:
Имам поети за редакция десетина книги. За съжаление, все от американски автори. Тъпите му американци, да издават толкова много книги… Книжките са издавани в периода 1992-1998 г. Няма ги налични, дори по сергиите с книги втора употреба. Може би в някои библиотеки, ако са отделени средства за закупуване на такава литература. Та голямото ми чудене е: Да ги редактирам или как? Книги на американски автори няма да се четат, качват и каквото там сте решили… Та да знам. Щото нали разбирате, всеки, който помага тук – било със скан, било с корекция, проверка… всеки отделя свободно време. За да можем ВСИЧКИ да четем. Да продължавам ли да отделям време за общата идея, която съм приела да подкрепям или да си почивам повече?
Няма нужда да спираш с цифровизацията на книгите. Ще бъдат добавени във фонда на Моята библиотека.
asayva написа:
Какво точно правите в момента?
Работи се по идеята „Моята библиотека на всеки компютър“. Всеки ще може да се сдобие с нейно пълно копие и ще може да го ползва без ограничения.
*
Затова: качествени електронни книги – домани матина, по-раншко. Ние сме андрешковци, вземете си ги от там.
Май не Ви стиска да си напишете името и издателството- нали сте много самоуверен, че смолянско момче/ момиче ще запълни „бройката“ и Ви е все тая, ако не си купуваме книгите? Напишете ги, от какво се притеснявате??
Уважаеми „издателю“,
Както и по-горе споменах аз купувам книги. И не само аз, но и повечето ми приятели, които могат да си го позволят. Купувам и нови книги и книги от антикварни книжарници. Имам „абонамент“ в няколко книжарници, в които следят всичко ново излязло от любимите ми жанрове.
Смятам, че до момента не съм ощетил нито един издател, защото ВСИЧКО, което ми е харесало съм си го купил. Работя, мога да си го позволя, правя го.
Не смятам да влизам в спорове с Вас. Нито да Ви убеждавам в каквото и да е. Но е обидно. Прочетете си постовете, но се поставете от другата страна.
Сега, ако наистина сте се поставили за малко от страната на читателя, помислете върху няколко въпроса:
1. Започнати и незавършени поредици. Не обяснявайте за загубите от електронните книги, при условие, че и сам виждам, че книгите от поредицата ги няма на лавиците в книжарницата.
2. Различни формати от една и съща поредица. Това издателско виждане ли е, или човека оформил корицата предпочита да е така? Или ще получа отговора „Като не ти харесва не го купувай!“
3. Долнокачествена хартия и печат – няма какво да говоря, очаквам по-горния отговор.
Можем да продължим още доста, но си губим времето и нервите.
Поставете се на мястото на читателя, преди да започнете да пишете.
Не смятам, че по никакъв начин не сме заслужили такова „издателско“ отношение. И аз не съм единствения, който си купува книги. Можете да го видите, като влезете в една книжарница.
И все пак много ми е интересно защо протестирате издателите, а не книжарниците
ПП. Умишлено не цитирам нито един автор, нито литературен герой.
ПП, Аз се подписвам с цялото си име, Вие заедно с издателството предполагам ще си останете в сянка
Уважаемият господин издател сам успя да демонстрира своята компетентност и отношение към читателите използвайки думи като „тези психопати“.
Затова не се учудвайте драги издатели с подобно отношение на вашия колега, че дебатът не върви.
За разлика от него читателите, които до момента са коментирали, показаха съвсем друго отношение към отсрещната страна.
Господин Енчев,
Опитите за разговор в Интернет обикновено се израждат в кавга, защото който си е наумил априорно нещо и че е прав, го излива ей така и не чете нищо, което му се казва.
Точно обратното, казах, че не познавам лично всички наши читатели, защото е невъзможно. Те са ми симпатични задочно, защото са ни читатели. Читателите на колегите също са ми симпатични задочно, защото са читатели.
Ако прочетете малко повече от 2 реда, ще видите, че против читателите не съм казал нищо, камо ли лошо. Обикновено си следя мисълта и никога не говоря с генерални обобщения като за читателиТЕ, писателиТЕ, шивачитеТЕ и други. Думите, които цитирате, ги употребих само за няколко души в Читанка и ясно съм дал цитат защо.
Това обаче няма значение. Читанка вече я има по торентите и имате всякакви „нещо като“ електронни книги.
Беше грешка изобщо да казвам каквото и да е.
Дълбок поклон пред създателите на сайта chitanka! Именно книгите в електронен формат, които мога да си изтегля безплатно, ме върнаха към това огромно удоволствие – четенето.
Приветствам всички подобни сайтове.
Смятам, че издателствата трябва да намерят начин да си сътрудничат с тях и по-този начин да се разреши проблема с печалбите им. Освен това издателите трябва да проумеят, че това е бъдещето и хората винаги ще намерят начин да си сътрудничат. Удоволствието да споделиш книга, която ти е харесала е също толкова голямо като от удоволствието от преживяното при самото прочитане, че дори и много по-голямо е, защото ще бъде съприживяно…
Когато се представите от кое издателство сте, тогава можем спокойно да започнем конструктивен диалог, защото вече залагате името си, така както аз в момента го правя.
Ще забележите, че до момента тонът ми е достатъчно добронамерен и ще се запази такъв.
Едва ли бихте си позволили да обиждате по такъв начин, ако не се криехте зад анонимното „Издател“, нали?
Издателю.
Първо, извинявам се, че говоря на „ти“, обаче в интернет на човек, който не си е написал името, трудно ще се обърна на „вие“. Още повече, че докато за теб името на читателите – събеседниците ти – не е важно, за нас като читатели е много важно да знаем кой си ти. Не за да те бойкотираме, а за да можем да преценим що за издател си, какво издаваш, доколко се справяш и каква загуба ти нанасят сайтовете за свободно сваляне на книги. С други думи, позицията ти в момента изобщо не е ясна, а арогантността ти вместо да прикрие мъглявите приказки и откровените безумия, които пишеш, усилва негативния им ефект.
Та така. С какво ти си по-наясно с книгоиздаването от хора като Нийл Геймън, Паолу Коелю, Любомир Николов или Николай Теллалов? Хора, които застанаха с имената си, за да се изкажат в подкрепа на свободния даунлоуд на книги.
С коментара си се обръщам към потребителя Издател и едновременно с това искам да се включа в дискусията.
Аз съм любител на „миризмата“ на книга. Обичам да докосвам страниците, обичам да подреждам книгите си у дома. Ако щете, обичам и празните си джобове, с които се оказвах, докато все още учех, след като си купя книга. Чувството мога да категоризирам като щастлива бедност.
Това, което ненавиждам, обаче, са печатни, правописни и пунктуационни грешки, съгласете се, че е нелепо един средностатистически читател да открива нещо подобно в работата на издатели. Потребителят Издател говори за работата на хората, създали възможността дадена книга да излезе на българския пазар, аз също искам да говоря за нея, господин Издател, от кого се опитвате да скриете непрофесионалните преводи на книгите и грешки от типа на изядени букви, грешно пренасяне, пропуснати препинателни знаци? Изключая първото, което е обидно за любителя на книги, останалите често пъти се допускат по невнимание, да, но нали това е вашата работа? Вие говорите и за перипетиите, през които минавате по време на работния си ден, но отново, това е вашата работа! В моето служебно ежедневие също има неприятни казуси, но трябва ли аз да ги използвам като оправдание за каквото и да било? Може би трябва да ви обясня всяка случка, затормозила съзнанието ми, в процеса на изкарването на пари, с част от които закупувам книги, някои от които може би издавате вие? Интересно ли ще ви бъде и ще обърнете ли внимание на злободневието ми?
Също така, когато не знам какво ми се чете, логично, чета краткото резюме на задната корица на книгата. Е, да, но в повече от 50% от случаите, то няма нищо общо с въпросния сюжет. За това често пъти съм влизала в Читанка, където съм зачитала някоя книга и в последствие съм я закупувала. Разберете, аз не обичам да чета за развлечение на монитор и ако бих имала възможността да намеря смислено резюме на дадена творба, бих предпочела да се разходя до книжарницата, където да избирам на място, вместо да се ровя из интернет пространството.
По-голям проблем за мен е и липсата на множество заглавия в България. Давам един-две примера: Търсех творби на Маркиз дьо Сад преди няколко години. Успях да намеря единствено Жюстин и неволите на добродетелта, в антиквариат, срещу 50 лева, в ужасно състояние. Какво направих според вас? Ами да, свалих книгите, които търсех от Читанка, отидох в близкия ксерокс и си платих за принтиране и подвързване. Търсех и трилогията за Фионавар на Гай Гавриел Кей. Имах невероятен късмет единствено с това, че от издателство Ера бяха безкрайно отзивчиви и след като търсенето ми опря до молба към тях да ми продадат въпросните книги го направиха на същия ден, като ми дадоха и отстъпка. Да, но ако от издателство Ера нямаха останали бройки от тези книги, аз отново щях да ги сваля от Читанка и да ги принтирам.
И така, основният въпрос за мен е, кой би изгубил от свалянето на книги, които иначе са неоткриваеми за читателите? Наясно съм с факта, че в Читанка са качени и достъпни заглавия, да. По този повод е нужно компромисно решение, да. Но то не е да си натъпчем бананите в ушите и да организираме линч, хората искат електронни книги, а всеки първокурсник по икономика би могъл да ви обясни, че търсенето в голяма степен определя предлагането. Този принцип е напълно акуратен в случая и понеже има хора, които се опитват да избягат от него, съществува и явлението Читанка.
За мен тази онлайн библиотека съществува поради липсата на адекватни решения на проблеми в издателския и дистрибуторския бранш.Не е редно някой да отиде и да я стъпче, преди да се е погрижил да унищожи причината за появата й.
Така като гледам развитието на дебата – то май няма такъв, от всички мнения може да се направи извод, че няма адекватно търговско и социално-отговорно поведение от издателския бранш. Г-н „Издател“ очевидно реши да напусне темата, защото всички тук са му криви и не може да бъде разбран и оценен трудът му, а и той не може да разбере защо всички теглят от Читанката а не купуват неговите скъпи и луксозни книги, които вероятно в по-голямата си част са: зле преведени, зле оформени, неадекватна подвързия на обема и формата на книжното тяло, което най-вероятно е само лепено и то с термолепило за мебелната промишленост, защото е по – евтино, но твърдо и чупливо, спестени са коректор и редактор, а хартията, ееех хартията, сигурно е от онази дето ако я прегънеш малко се чупи, като пластмаса и дори така мирише.
Сигурно тук уважаемия г-н „Издател“ ще ме упрекне, че това не са неговите книги, защото той е човек на детайла и всичко това го прави заради читателите си, аз не бих му повярвал, защото той говори само за пари и както каза сам е занаятчия. И тези бабини деветини дето ги разправя, че тиража не се пише и е обект на договорка на издателство, печатници, автори и разпространение са пълни глупости, просто няма контрол – това е истината. Тираж, година на издаване, номер на изданието, и техническата информация относно издателски, печатни коли, формат, цялата тази информация е с цел да се защитят авторските права, защото само по този начин може да се знае, колко са напечатани и колко са продадените екземпляри и наличните в разпространителската мрежа. Съвременните полиграфически технологии позволяват и нещо повече от това за да бъде идентифицирано изданието и дори всеки един екземпляр от него. Но издателствата не го правят, да кажа ли защо, крадеца вика дръжте крадеца. А авторите те къде са? Защо мълчат за нарушените си права? Да ви кажа ли? На хонорар при Издателя, който им плаща колкото си иска и безконтролно печели от трудът им, колкото си иска. Преди няколко месеца търсех под дърво и камък една книга, една много ценна, голяма и тежка книга. Накрая се свързах с автора й, и след разговора останах потресен от думите му. Той ми каза, че заради неуредици с издателство, междуособици и крайна държавна незаинтерисованост, книгата му която е печелила 10 години международни награди, за съжаление ще остане библиографска рядкост !!! И след въпроса ми, дали има някакъв шанс да я намеря някъде, той ми каза, че има за около 200 лв – принтирана?!?!?!?!?! Е, питам аз сега риторично, кой печели от тази работа, издателството или копирния център или копирния център на издателството. А кой губи, автора, читателите, обществото…….
Не слагам тук всички издатели под един знаменател, има и няколко, които наистина са коректни и създават култура. Много ми се ще да попитам нашият г-н „Издател“, какво мисли за едно сравнително ново и много по – страшно от електронните книги, за него явление, а именно print on demand – печат при поискване. Тази нова услуга практически дава възможност на много широк кръг хора, да издават и разпространяват книги и така познайте кой отпада от играта :- D. Всеки може сам да бъде автор и издател на собствените си творби и трудове, а оформлението им на практика е ограничено само от границите на собствената ви фантазия. Какво по хубаво от това да подариш на приятел книга с уникално оформление и да знаеш, че на света няма втора като нея и това може да стане за днес. Всички сме чели за приключенията на Робинзон Крузо. Хайде сега представете си книгата оформена, като моряшки сандък и на него плат, като от платната на потъналият кораб, на който има нарисувана морска карта. Дори се сещам няколко варианта за изпълнение, които нито са скъпи нито са сложни за изпълнение и не отнемат много време. Откъде знам тези неща ли, мисля, че нашият „Издател“ вече се досеща ;-)
Г-н Издател,
Благодаря за вниманието, което оказвате на всеки от участващите в дискусията, лично ангажирайки се с анализ на написаното от нас!
За съжаление, още в началото на Вашето анализаторско резюме, сте „поел“ грешна посока, защото думите Ви „Боя се, че пишещите тук не уважават книгата, а просто искат да се покажат като личности с права.“ звучат по-скоро като провокация и опит да подцените пишещите, отколкото да предложите акуратен тон за дискусия!
Г-н Издател, имайте доблестта да застанете с името си така, както всеки от нас го прави! Защото анонимно пишейки, анализирайки и дискутирайки, Вие се показвате първо като не достатъчен професионалист и второ – като страхливец!
Прав сте, книгата не е продукт от първа необходимост и все пак – има и хора, за които тя наистина е приоритет. Жалко, че като Издател не сте разбрали това! Колкото до примера, който ми давате с Диор, позволете да не се съглася, тъй като е доста неточен. Аз не коментирам цените на книгите изобщо, а фактът, че някои „елементи“ в маркетинговите политики на водещи издателства в България, са превърнали бизнеса в печалбарство. Защото не бих могла по друг начин да коментирам фактът, че да предлагаш електронна книга на цена почти равностойна на книжния й вариант е добър или логичен подход. Не мисля, че е нужно да коментираме себестойностната разлика между книжното тяло и неговия електронен вариант на която и да било книга. В този смисъл, ако съм решила да си купя модел на Диор, да,ще платя цената от 5000 евро без уговорки. Но когато за толкова ми предлагат и мострата, тогава ще бъда против :)
Може би това съм имала предвид… От думите Ви обаче оставам с впечатлението, че сте бързали да „смъмрите“ коментиращите и не сте имали време да прочетете или разберете написаното от тях. Жалко, като Издател (ако сте наистина такъв, при това реално работещ), много по-полезно за Вас би било да прочетете и да се опитате да вникнете в написаното от нас, тъй като тази дискусия е една добра (при това напълно безплатна) обратна връзка за Вас от читателите и респективно – от клиентите на бизнеса, в който (както твърдите) Вие самият участвате!
Колкото до „лошите полски картофи“ – как точно решихте, че нямам или не съм демонстрирала позиция по темата?! Това, че в Аз Чета не коментирам качеството на картофите учудва ли Ви?!
Колкото до „забъркването“ на илачи от фармацевтите, усещам лека завист от Ваша страна към тях – струва ми се, понякога Ви минава мисълта, че може би сте се захванал с бизнес, който не отговаря на възможностите, очакванията и морала Ви!
Йоана Раич
Госпожо Раич, напълно сте права. Точно така е – бизнесът ми идва нанагорно, очаквах пари, а направих само дългове, и моралът ми е долен.
Но вие по-добре платете, защото с вникването работата много ще се проточи. Ние не сме по вникването, а само по парите, нали това е общоприетото виждане. Тогава платете.
Не че нещо, само казвам, да не кажете утре, че няма това, което искате. Имате две възможности:
– Да си вземете книгите отнякъде, ако ги има безплатни;
– Да си ги направите сами, също безплатни.
Приятна смърт.
Духовна де :) :) :) За физическата има един побелял дядо, омотан с чаршафи и седнал на облак, той отговаря за нея :) :) :)
Успехът и положителния баланс са пряко свързани с адекватни и навреме взети решения – неуспехът и дълговете с точно обратните действия или бездействия. Не се оплаквайте за вашите житейски и (не)професионални неуспехи, Лошите пожелания са признак на ментално или физическо безсилие също така и на социална и духовна дисхармония. Това е дебат за е-книгите, а не стена на плача. И не сте единствен на пазара, ако и да сте, след всяко изгнило дърво има цяла екосистема в очакване на малко слънце за да израсне.
Не е вярно, аз винаги пожелавам хубаво. По-скоро казвам каквото виждам, че става. Поне да е приятно, това пожелавам. Всъщност, колкото си по-опростен, си и по-щастлив, нещата са свързани. Тоест, пожелавам нещо, което е И изпълнимо :)
На моята глава тук се изсипаха всякакви прокоби как умираме, какви сме некадърни и колко сме алчни. Ама човек трябва и да чете, а не само да приказва.
Все повече се убеждавам, че сте предопределени за пълно щастие :)
Какъв плач? Да не сте почнали да възприемате желаното за действително? Вие плачете. И си мислите, че от всяко дърво, израснало в екосистемата, става свирка. Питайте Амати и Страдивари, да ви кажат, че не е вярно. Те пък правят цигулки. Не знам, тогава питайте някой, който прави по-обикновени свирки, не чак такива висши :)
Вие, немечтател-нечитател, наистина ли приемате каквото ви се казва, буквално? Това за дълговете и такива неща? Не разбирате ли, че се подигравам открито? С онзи дядо с чаршафите сме в прекрасни отношения, той има грижата за бизнеса и дълговете ми и досега не ме е оставил да се мъча, много добър човек е. Не го познавам лично, но така го чувствам, почти като приятел :)
Вие гледайте да не се заяде с вас, че може да бъде и много неприятен, когато поиска. По-чинно с него, само това мога да посъветвам.
Драги г-н „Издател“,
не знам какви книги издавате и върху каква медия (дали не е върху едни малки рула по четири в пакет), не смея дори да предположа кой ги чете (опазил дядо с чаршаф), не знам какви книги четете самият Вие, щом сте специалист по спиритическите сеанси и смятате за уместно да говорим със Страдивариус, не знам какви доставчици на свирки ползвате (една градска легенда разказваше, че май по Околовръстното местните музикантки освен традиционните свирки били усвоили и номера „цигулка“, каквото и да значи това), обаче едно мога да Ви кажа – явно сте си прекъснал самоволно антипсихотичното лечение и е крайно време да се свържете с психиатъра си!
По – нелепи, неорганизирани и взаимно противоречащи си твърдения от един човек и то в рамките на няколко дни, определено свидетелстват за сериозни проблеми с медиаторите и рецепторите на мозъка Ви. Това е лошата новина. Добрата е, че Вашите приятели фармацевтите с радост ще Ви продадат едни малки бели прахчета, които ще Ви върнат на земята, сиреч в действителността.
А тя е безпощадно жестока – времето върви напред, техниката и технологиите прогресират. И Вашето мнение на човек, който всеки момент ще бъде изхвърлен извън борда, няма никакво значение по отношение на прогреса.
Можете да продължите да си полайвате, ако това толкова Ви успокоява. А можете да споделите и Вашите опасения и протести лично със Стив Джобс (нали ги умеете тия работи с отвъдното), дори може да се обърнете и към създателите на електронните книги, които имат наглостта да прецакват хубавия Ви и печеливш бизнес. Между другото, за човек с много работа и печеливш бизнес имате подозрително много време за празни приказки. Та нещо с бизнеса и работата е леко съмнително. Защо не напишете най – накрая кой точно сте, да не се окаже, че сте печатар в някоя малка квартална печатничка, който докато си порка следобедната биричка и си чеше шкембето, си убива времето в гонене на мухи и овчи разсъждения по форумите :)
P.S. Само моля да не плашите аудиторията с разни дядовци с разни чаршафи, че не се знае кой какъв дядо владика има и да не вземем да се омотаме в едни чаршафи с райенца, та после да няма и измъкване :))))
Мисля, че отдавна маркетингът се промени и в центъра е клиентът, а не производителят. Ако на някой „издател“ му е трудно, натрупал бил дългове и т.н., просто да напуска бизнеса- в ничие кръщелно не пише издател. Не съм длъжна да се съобразявам с трудностите на издателя и ако не предлага това, което се търси, ако ще и с ЦРУ, Мосад, КГБ да ме плаши, няма да успее да привлече клиенти. Със стари похвати в 21 в. бизнес не се прави и хленчът колко му коствалo всичко говори за некадърност и неумение да си оптимизира разходите и да се нагоди към новостите. Как другите могат, как измисля все нови и нови неща, иновации, все нашите не могат, все им е трудно, все някои им пречи…
Издателю,
Пропуснахте третата възможност, незнанието за която се оказва екзистенциално значещо и за бизнеса Ви, и за себеосъзнаването Ви като човек, на когото /колкото и близък да му е дядото с чаршафа/ явно не му е писано да се развива в бранша, а именно – потребителят/клиентът/“щастливият човек“ (или както там ни наричате) плаща на адекватно позиционирания на пазара Ваш конкурент и получава това, което търси :)
Иначе казано – на крива ракета, небето й пречи и няма значение дали космонавтът й е свирил на Lady Blunt или се е пробвал само на мундщук!
Мисля, че от тук – нататък, всяко мнение против Г-н Издателя, ще бъде, като гавра с труп :). За съжаление, този дебат няма да подобри нещата с книгоиздаването в България. Само с едно мога да се съглася с въпросния господин, книгите наистина са лукс – лукс е да си купиш книга наистина хубава и стойностна, лукс е да отделиш време да я прочетеш. И за в бъдеще книгата от хартия ще бъде все по-малко достъпна, това е лошата новина, добрата е, че ще има много електронни книги.
Цитат:
“ Ние искаме книгата в България да има светло бъдеще, но и смятаме, че заеманата позиция, дори и да следва според вас буквата на закона, е пагубна за всички ни. Все повече мои приятели четат само в оригинал, защото са разочаровани от преводи, грешки, оформления и какво ли още не. Ето това е проблемът, с който трябва да се борим, не с хора, които нямат пари за книги и все пак теглят книги от електронна библиотека“.
Аз пък, напук на напъните ви да изглеждате интелектуалци, ще попитам няколко неща:
1. От кога самообявили се за културтрегери момченца започнаха да се разпореждат с бъдещето и съдбините на книгата? Вярно, че интернет позволява тази опция, но не прекрачиха ли правата си хора като г-н Блажев?
2. Г-н Блажев, как се борите с проблема, след като вие по никакъв начин НЕ сте образец за редактор? Погледнете изданията, на които се водите такъв :)
3. От кога г-н Блажев е запознат с функциите на преводача? Понеже той самият се гордее, че е неук и не изпитва срам публично да го афишира, нека първо се запознае бегло с имена като Мешоник, например, и след това да отчита нивото на преводи и грешки. Слаби преводачи има, но в момента България притежава имена като: Александър Андреев, Иглика Василева, Русанка Ляпова, Мария Георгиева. Защо не се отчита тяхната работа? Това че Къслър или Кунц или Букай попадат в ръцете на некадърни преводачи (примерите са условни!), нима това ще е вашият критерии?
4. Не знам с какво трябва да се бори, г-н Блажев, но тези „хора“ (das Man, тълпа), които той като виден социолог добре е изследвал, все пак не могат да са критерии. Какво иска да каже г-н Блажев? Нима изпада в порочен кръг? Пише хубави рецензии, работи отлично с различни издателства, но остава недоволен от техния начин на издаване?
Г-н Блажев, моля, бъдете конкретен и посочете поне няколко заглавия, от които вашата ерудирана особа не е доволна?
Издателства като Стигмати, Колибри, Прозорец, например, се стараят да предлагат качество на читатетлите си. Това, в което вие работите – също?
Много е лесно да се правите на интелектуалец и да говорите БЕЗ примери, г-н Блажев.
Аз продължава да се питам, позовавайки се на Мишел Фуко, кой или какви изключителни дарби, ви превръщат в културен фактор? Кой ви е дал власт да участвате в публичния дискурс? Прочетете Фуко, г-н Блажев, и се замислете сериозно.
Николай Узунов
Не съм Блажев, но не знаех, че публичният дискурс е с ограничен достъп и
трябва разрешение. Всички сме потребители и имаме право да инициираме и участваме във всеки дебат, касаещ нас (и парите, които даваме). Аз мога да дам пример: „Убийство във Византия“, на Юлия Кръстева, изд. Сиела (2005 или 2006г.). Тотално
некадърно издание- няма страница без печатни грешки и то фрапиращи, заради които се загуби удоволствието от книгата. На места даже не може да се разбере смисъла на думата. Писах имейл до издателството, даже едно извинение за неудобството не ми върнаха.
Аз лично с удоволствие купувам книги, които са ми харесали за да поддържам любимите си автори. Но съм и свидетел как някои издателства издават една книга след 2-3 години вече липсва от пазара. Как да я купя, като и в Книжен пазар не могат да ми помогнат?! А да не говорим за издателства, които обожават да започнат поредица и после поради липсва на средства/интерес/печалба да я прекратят. Поне в електронен вариант има бъдеще. А че Читанка е необходима, това е безусловно.
Дано скоро всичко да се разреши и да се регламентира в полза и на читателите и на носителите на авторски права! Четенето няма да спре, това е ясно :)