fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БлоговеМнения

Дебатът за е-книгите в България*

12 мин.
ebook readers

Публикуваме без корекции отвореното писмо от управителя на изд. ЕРА Цветелина Дечева, свързано с направени от АБК евентуални стъпки за затварянето на сайта Chitanka.info за незаконно публикуване на текстове с чужди авторски права. (*Заглавието на публикацията е на редакцията, текстът се публикува с разрешението на г-жа Дечева)

                                                                                         До г-н Христо Блажев
                                                                                         блог за книги „Книголандия”
                                                            
                                                                                         До г-н Александър Кръстев
                                                                                         литературен сайт „АЗ ЧЕТА”

 

ОТВОРЕНО ПИСМО  
от издателство ЕРА


Уважаеми господа,
В името на дългогодишното ни сътрудничество, в името на многобройните мисии, които изпълняваме заедно, за да рекламираме четенето и българската книга, се обръщам към вас по повод публикациите във вашите сайтове. В тях на фокус е кореспонденция между членовете на АБК относно авторското право и легитимността на български пиратски сайтове за книги.
Няма да коментирам какво е авторско право върху текст. Има си закон и той трябва да се спазва. Всеки сериозен издател има договор със своите автори, който го задължава да пази техните права.
Опасявам се, че подобни публикации внасят повече смут отколкото яснота кое е законно и кое – не.   Обезсмислят и труда на всички, които работят в бранша, уронват техния престиж. Личните нападки срещу г-н Веселин Тодоров намирам за проява на лош вкус.
Убедена съм, че и Книголандия, и Аз чета, съвместно с българските издатели, ще продължават да работят за популяризиране на литературата и четенето.

С уважение:                                                                                                                                                17.07. 2013 г
Цветелина Дечева
Управител издателство ЕРА

Долу можете да прочетете и отговора от Александьр Кръстев, създател на „Аз чета“ и един от реципиентите на писмото.

 

Здравейте, г-жо Дечева!

Благодаря Ви за писмото, защото съм сигурен, че то ще постави началото на един много важен дебат, който от известно време се опитваме (аз лично и целият екип на „Аз чета“) да открием – дебатът за бъдещето на електронните книги в България. Моят отговор на това писмо може да изразява само и единствено моето лично мнение, но съм сигурен, че Христо ще отговори също бързо и аргументирано.

И аз, и Вие добре знаем, че споменатият от мен дебат за електронното книгоиздаване у нас не се случва реално. Сайтът „Аз чета“, в позицията си на водеща медия за книги и четене в България, няколко пъти е организирал дискусии по темата, повдигаме въпроса и при почти всяко наше участие като своеобразни експерти в други медии с много по-голяма аудитория. Желание за развитие от страна на самия бизнес обаче, за съжаление, като че ли липсва. Мога да говоря с примери, но ще се въздържа. Мисля, че всеки от прикачените с копие в тази кореспонденция може да си даде сметка колко заглавия в дигитален формат има неговото издателство и колко време е отнело взимането на решения изобщо да бъде експериментирано с този формат.

Позицията ми, споделяна от почти целия екип на „Аз чета“, е, че Читанка е полезно явление на българския книжен пазар, но за съжаление е няколко крачки отвъд закона. Макар това да звучи като малка победа за страната на издателите, съжалението би трябвало да е общо, защото три години след голямата атака срещу сървърите на „онлайн библиотеката“ (ползвам тяхното право да се самоопределят като такава) ситуацията не се е променила. През 2010 г. екипът ентусиасти зад Chitanka.info пое ангажименти да се качват книги само след определен срок от тяхното първоначално издаване, който почти не спазва, а издателите така и смятат е-книгите за нещо прекалено екзотично и дори ненужно. Вероятно са правени опити да бъде воден диалог, но не виждаме резултат, така че можем спокойно да приемем, че такъв липсва. От тази гледна точка, сме в ситуация „губя-губиш“, от която добре знаем кой всъщност най-големият губещ – читателите.

Що се отнася до лични нападки по посока на г-н Веселин Тодоров, няма как да не се съглася с Вас, че биха били проява на лош вкус. Уверявам Ви обаче, че такива не са отправяни в нито един момент в нито един материал на екипа на „Аз чета“, защото подобно лично отношение противоречи напълно с политиката ни да бъдем максимално обективни и конструктивни – в името на четенето и развитието на добрите книгоиздателски практики у нас.

Сигурен съм, че сте прочели внимателно текста в „Аз чета“ от 16 юли, озаглавен „Пак посягат на Читанката? Замесват и ФБР“, но моля да го направите още веднъж. Там са цитирани само и единствено факти, както и източник. Липсват каквито и да било квалификации, още по-малко нападки. И именно в липсата им, смятам, се изразява отношението ми, че нещо все пак трябва да бъде направено.

За да звуча, надявам се, малко по-убедително, трябва да отбележа, че също съм бил собственик на бизнес, свързан с търговията с книги. Там най-успешният случай всъщност е с книга, издадена преди 15 години и отдавна залежаваща в склада на издателството. Христо Блажев откри книгата в сайта, внимание, Chitanka.info, пусна ревю за нея в блога си и я превърна в бестселър не само на нашата съвместна електронна книжарница, но и на големите търговски вериги. Въпреки това, аз продължавам да не съм почитател на Читанка и да не употребявам качените там заглавия. Опасявам се обаче, че недостигът на е-книги ме прави малцинство сред активно четящата общност в България и чужбина (нека не забравяме и хората извън страната), търсеща заглавия на български в дигитален формат.

И понеже писмото, макар и публично, е лично, ще цитирам мой статус във Facebook от тази сутрин: „Бих искал да събера на една маса хора от АБК и хора от Читанка. Опасявам се обаче, че на поканата първите ще ми отговорят с „Не преговаряме с терористи“, а другите – „Не преговаряме с ретроградисти“. Макар и да звучи странно, тези два въображаеми отговора са моето виждане за това как двете страни на спора гледат едни на други.

Това писмо всъщност е нещо като лична молба към всички издатели! Не искам българският пазар на книги да е като американския – с близо 22% дял на електронните издания през 2012 г. Мечтая си обаче да сме поне като Франция – там процентите са „едва“ 3. Знаем ли колко са те в България? Точно така, не знаем, защото данни липсват, а и броят заглавия във формат е-книги е толкова малък, че едва ли има смисъл да повдигаме въпроса. Молбата ми е да преосмислите отношението си към електронните книги и да дадат на своите читатели правото на избор. Иначе най-активните и платежоспособните от тях ще продължат да ползват услугите на Amazon и други международни доставчици на електронно съдържание, както и да теглят наличното за свободно сваляне съдържание в онлайн пространства като Читанка и още десетки подобни, които могат да бъдат открити на български език.

Готов съм заедно да проведем тази „борба“, колкото и тежка и сложна да Ви се струва тя, и да започнем да вървим в правилната посока. А именно – напред.

P.S. Вярвам, ще позволите тази кореспонденция да бъде качена и на AzCheta.com, тя така или иначе е на практика публична.

С уважение,

Александър Кръстев

Създател на сайта за книги и четене „Аз чета“

 

Отговор и от Христо Блажев:

 

Здравейте, г-жо Дечева,

Благодаря ви за изразеното мнение. В мейла си от преди малко Александър Кръстев е изразил голяма част от моята гледна точка и ми се струва безсмислено упражнение да повтарям, още повече и че в статията, която публикувах, написах също и нещата, които са далеч по-важни пред целия ни бранш.

Държа да кажа, че работата ми за „Изток-Запад“ и чудесните ми партньорски отношения с повечето водещи или по-малки български издателства няма отношение към изразеното от мен мнение. Тази кореспонденция, която копирах, е практически нещо публично, с оглед на огромната бройка членове на АБК, и не мисля, че публикуването й накърнява каквато и да е тайна – още повече че личното ми мнение е, че ако се срамуваме да покажем нещо пред четящите хора в България, значи това нещо наистина не бива да се случва или трябва да бъде променено. Минаха се времената на споразуменията под масата, вече всичко е явно – и затова трябва да бъде честно. А всяко решение трябва да бъде мислено и в контекста на публичната реакция, виждате какво става по улиците, когато самозабравили се властимащи не преценяват какво могат да събудят срещу себе си. Аз вярвам, че никой от нас няма полза читателите да ни мразят, нали?! Или не си спомняте кампанията „Труд“ напада сляп“ – представете си нещо подобно в момента, в разбунения кошер на социалните мрежи. Аз не искам и да си представям подобно противопоставяне, но акции срещу този и онзи сайт ще доведат точно до това.

„Читанка“ е един безобиден сайт с важна социална функция в държава, която е абдикирала от тези си задължения. Нелепата „война“, която се води срещу него, е вредна за целия бранш, включая нечленовете на АБК, защото всички сме в кюпа в съзнанието на читателите. Позволете ми да знам добре какво мислят читателите, особено по-младите – тези, които купуват книгите, които издаваме, тези, които са най-важни за всички нас в тази брутална криза. Позволете ми и да знам колко от приятелите ми си купуват книги, след като са им хвърлили един поглед в „Читанка“ или пък колко книги четем на електронните си четци, вместо на притежаваните книжни копия, просто защото е по-удобно. „Читанка“ не застрашава нашия бранш – изоставането от света обаче ни застрашава. Алекс посочи симптоматичния пример с една книга на „Дамян Яков“, която бе забравена, но една моя публикация, случайно или не, върна вниманието върху нея – ако не беше възможността да я изтегля на момента от „Читанка“, повярвайте, нямаше да си правя труд да я търся.
Аз работя за издателство, но и списвам най-четения книжен блог в България, от който повечето от вас имате полза – безплатна полза при това, но малцина от вас наистина оценяват колко сме полезни книжните блогъри, не само аз, а и многото други по-малки сайтове. А знаете ли колко от четените книги са от Читанка – ами много са. Но някои от издателствата ги устройва да се оплакват от въображаеми пропуснати ползи, които не могат да докажат, но е лесно да бъдат мятани в публичното пространство през познатите медийни канали, които сипеха лъжи и при предишната атака над „Читанка“ през 2010 година, когато позицията ми беше идетична. Съжалявам, но аз не си сменям мнението само защото имам изгода от това или пък бих замълчал, защото съм в хубави отношения с издателствата.

Уважавам безмерно труда ви, защото и аз го полагам. Дори се надявам да успея да присъствам на следващото събрание на Асоциацията и да поговорим открито – аз и Александър не сме ваши врагове. Ние искаме книгата в България да има светло бъдеще, но и смятаме, че заеманата позиция, дори и да следва според вас буквата на закона, е пагубна за всички ни. Все повече мои приятели четат само в оригинал, защото са разочаровани от преводи, грешки, оформления и какво ли още не. Ето това е проблемът, с който трябва да се борим, не с хора, които нямат пари за книги и все пак теглят книги от електронна библиотека.

В края се извинявам и за т.нар. „лични нападки“ срещу г-н Тодоров, признавам, не биваше да присъстват в текста ми и са вече изтрити.

Всичко добро и се надявам да се вслушате в повика на Александър Кръстев нещата да се поставят по ясен и открит начин и заедно да инвестираме в разумни, съвременни решения, които да изведат целия бранш – или поне тези, които искат да бъдат в крак с времето – от дупката, в която необратимо затъваме година след година.

С уважение,
Христо Блажев
Книголандия