По стените са „закачени еротични картини“, но всяка дума, всеки жест и предмет крият подобно значение. Свят, омагьосан от фантазии. Свят на ръце, погледи и влудяващо бавно съблазняване, където да се преструваш значи да не знаеш какво чувстваш, а вулгарното е краят на мечтата за приближаване и сливане.
Страданията ми изглеждат нереални, когато съм тук.
Това е светът на неповторимата Анаис Нин.
„Делтата на Венера“ (изд. „Ciela“) е ритуално отваряне на кутията на Пандора и пробуждане на „загадките на женската чувственост, която е толкова различна от мъжката, че не може да се опише с думи“.
Разказите на Анаис Нин са опит да се измисли език на секса, да се говори на този новороден език, за да се проумеят различните му нюанси и многозначност, да се доведе до гранични състояния и да се предизвика. Опит, който се превръща в една магнетична проза.
Нин изучава словесността на възприятията в търсене на автентичния женски глас, който да бъде разсъблечен, откровен и опияняващ.
Разказите от „Делтата на Венера“ са реплика на сексуалния акт. Те преливат един в друг и се обединяват, а в целостта си образуват спазъм на съвършената наслада.
Поех всичко това в себе си – една оргия от спомени, цял един свят от оргазъм и страст.
Изключителното в композицията на сборника е майсторската игра с темпото, настроенията и езика на разказите. Еротичните истории не бива да се четат в произволен ред, защото създават ритъм, който предразполага читателя. Като започва от търсенето и зараждането на една страст, минава през много от проявленията й и достига до абсолютното изгубване на границите.
Разказите са хипнотични, четат се в унес, сякаш времето на оргазма е разтегнато, а героите на Нин свободно и безразсъдно го обитават.
В полумагично опиянение те се опитват да намерят ключ, който държи портата между чистото удоволствие и емоцията любов. Може ли сексуалната връзка без ограничения и сантиментални чувства да бъде задоволяваща за жената? Всъщност Нин не противопоставя мъжкото на женското. Тя ги поставя на една равнина и ги освобождава от условностите, надраства ги.
Няма пълно задоволяване, нито истинско притежание.
…подражавайки на мъжете тя съвсем не се освобождава от тяхното влияние.
Анаис Нин
Желанието, подобно на омразата и любовта, заслепява. Тази заслепеност поражда напрежение, то обаче не може да трае вечно. Може би заради тази мимолетност – на насладата, на мъката, на живота – ние все очакваме нещо да се промени, все търсим някой друг. Мъжът зад завесата, невидимият зрител. Ако той съществува, сами ли сме, когато сме с някого? Нежелан ли е неканеният гост?
В „Делтата на Венера“ загубата на собствения глас е единственото прегрешение, чувството за вина е адът, а женствеността е много повече от пол.
За да се излекува наранената женственост, трябва да секнат въпросите за „постоянството на любовта“, а даването и получаването на удоволствие да се усеща като власт. Сливането на воайора и ексхибициониста, изравняването на силите, носи напрежение и очакване за необходимата капитулация, която да ни освободи. Да се покажем е желание да ни видят истински, тоест да се държим напълно естествено.
А какво е значението на понятието „свобода“ в сексуалната словесност? Може би е равнозначно на (само)забравата, която не познава пропуснато и неизживяно.
Прочетете и материала за Анаис Нин в рубриката ни „Големите“.
Вижте трейлъра на едноименния филм, вдъхновен от разказите на Нин:
https://www.youtube.com/watch?v=n1haG6CTEgo
