fb
10, които...Специални

Десет вдъхновяващи цитата от „Кралицата на Юга” на Артуро Перес-Реверте

4 мин.

„Кралицата на Юга” повежда читателя на пътешествие през няколко десетилетия на различни континенти – от прашните улици на Мексико през блестящото крайбрежие на Мароко до гореща Испания, за да го плени с перфектното съчетание между напрегнато действие и впечатляващ литературен стил.

Артуро Перес-Реверте е един от най-четените и превеждани испански писатели и всепризнат майстор на интелектуалния трилър. За да се убедите и вие в майсторството му, ви предлагаме 10 вдъхновяващи цитата от „Кралицата на Юга”:

„Винаги е лесно да се разбереш с един мошеник. Трудно е с другите, но те са по-малко.”кралицата на юга

„Да се обличаш добре не е толкова въпрос на мода, колкото на здрав разум.”

„Предимството на книгите беше, че можеш да се вмъкнеш в чужд живот, чужди истории и размишления, които обсебваха. И когато затваряше книгата, никога не беше същата, както когато я беше отворила. Много умни хора бяха написали тези страници. И ако си способен да четеш със смирение, търпение и желание да научаваш, те никога не те разочароват. Дори това, което не разбираш, остава в някое ъгълче в главата, готово в бъдеще да се превърне в красиви и полезни неща.”

„…повече от киното и телевизията, романите ти позволяват да преживееш неща, за които един живот не е достатъчен.”

„Голямото предимство на морето е, че можеш да прекараш часове, гледайки го, без да разсъждаваш. Без да си спомняш. Можеш дори да накараш спомените да останат в дирята на плаващия съд с лекотата, с която те идват, да пресекат пътищата си с твоя без последици, подобно на корабни светлини в нощта. Това се случва само в морето, защото то е жестоко и егоистично като човешките същества, освен това в своята простота не познава смисъла на сложни думи като жалост, рани и угризения. Навярно затова успокоява болките. Можеш да се разпознаеш в него или да се оправдаеш, докато вятърът, светлината, полюшването, плисъкът на водата в корпуса извършват чудото да отдалечат, да успокоят всяка скръб, всяка рана и всяко угризение, докато болката изчезне.”

„Да се обличаш не е само въпрос на удобство или прелъстяване. Не е дори елегантност, нито статус, а по-скоро тънкости в статуса. … Облеклото може да бъде състояние на духа, характер, власт. Жената избира дрехите си според това каква е или каква иска да бъде. И точно в това е разликата.”

„По същата причина четеше много. В затвора бе научила, че четенето, най-вече на романи, й дава възможност да си служи с главата си по различен начин. Сякаш размиването на границите между реалност и измислица й позволяваше да гледа на собствения си живот като човек, наблюдаващ нещо, което се случва на другите. Освен това се научаваха различни неща. Четенето помагаше да мисли различно, или дори по-добре, защото по страниците на книгите другите го правеха вместо нея. По-силно беше от киното и телевизионните сериали. Последните бяха конкретни тълкувания, с лица и гласове на актриси и актьори, докато в романите можеше да приложи своята гледна точка към всяка ситуация или герой.”

„Когато си млада, гримът състарява, а когато си стара, състарява още повече…”

„Дрехите трябва да се пригаждат към всеки момент. Винаги се набива на очи, ако някой се появява с шал на обяд или на вечеря с къса пола. Това показва липса на критерии или на възпитание. Не знаят кое е подходящо и си слагат най-елегантното или най-скъпото. Това издава веднага парвенюто.”

„Дано това никога няма край, пожелаваше си тя. Дано това съществуване между живота и смъртта, надвиснало над странна пропаст, да продължи, докато един ден изрека думи, които отново да са истина. Дано кожата, ръцете, очите и устните му заличат паметта ми и аз се преродя или най-сетне умра, за да изрека като нови старите думи, които сега ми звучат като предателство и лъжа. Дано да имам – да има, да имаме – достатъчно време за това…”

[ + ]