fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

НовиниПо света

Детската писателка Мария Пар написа разказ за коронавируса

5 мин.

Мария Пар, авторката на детския роман „Вафлено сърце“, написа разказ за коронавируса. Авторката разреши на българските си издатели от „Изида“ той да достигне безплатно онлайн до читателите в България, а ние го споделяме с вас. Преводът е на Росица Цветанова.

Разказът „Короната е топка с бодли“ е написан по инициатива на Норвежкия културен център: „Сами заедно – коронавирусът и културата“.

 

Короната е топка с бодли

 

– Короната е топка с бодли – каза Оскар.

Той лежеше на долното легло и, както винаги, хленчеше.

– Короната е вирус – отбелязах аз.

– Прилича ми на топка с бодли – настоя Оскар.

– Да, но е вирус – отвърнах раздразнено и се зачудих дали всички седемгодишни хлапета са толкова глупави, или само моето братче се отличава като особено тъпо.

Оскар помълча точно колкото беше нужно, за да реша, че е заспал.

– Изглежда като топка с бодли, независимо какво казваш – заяви той.

Изстенах.

– Е, все едно. Можеш да му викаш и жаба с виме, ако щеш, само млъкни – казах му.

– Значи играем на нещо като народна топка, така ли, само дето е корона-топка? – попита той, изобщо не му се мълчеше.

Ако има нещо, с което Оскар да се гордее напоследък, то е, че най-после е научил правилата на народната топка. Дори дръзва да участва, когато играят и третокласници.

– Народна топка ли, тъпчо? Короната няма нищо общо с народната топка!

– Напротив, защото трябва да се пазим! Ако ни удари корона-топката, ще се заразим. Бам!

Олеле мале, помислих си. Вече наистина ми беше дошло до гуша от Оскар. Той и по принцип си е досадник, но сега от цяла седмица не бях виждал друг освен него и нашите, не можех да го трая! Толкова ли беше трудно просто да си легне и да заспи като нормалните хлапета?

– Има два отбора – натякваше Оскар изотдолу. – Онези с короната, и другите – без корона. Отборът с короната държи корона-топката. Или, не, те имат страшно много корона-топки. С бодли. Хиляди. И замерят с тях онези, които нямат корона.

Усетих го как мята корона-топки на игра там долу. Цялото легло се тресеше.

– Оскар! Спри! – извиках му. – Искам да спя.

Оскар обаче не спираше.

– Онези, които са улучени от корона-топка, трябва да преминат в заразения отбор. И тогава те също могат да започнат да замерят хората с корона-топки. Просто да мятат топки с бодли по другите и да улучват колкото се може повече от тях. Така в корона-отбора стават все повече и повече. Бам! Пляс! Бууум!

Седнах в леглото и се надвесих над ръба. Оскар, слабичкият ми по-малък брат, размахваше ръце и мяташе мними корона-топки от легнало положение, а пижамата му със Спайдърмен съвсем се беше намачкала.

– В корона-топката няма два отбора, Оскар.

– Оо, има – настоя той. – Точно затова трябва да внимаваме и да не се събираме с никого.

– Няма два отбора, глупчо – повторих му аз. – Отборът е един.

– Не – заяви Оскар.

– Напротив – не отстъпвах аз. – Това сме всички ние срещу короната.

Той най-после млъкна. Отново легнах и затворих очи.

– Нима всички са от един отбор? – попита той накрая, след като малкото му мозъче бе размишлявало дълго и старателно. Изстенах.

– Да, Оскар. Всички по целия свят са от един и същи отбор.

– Значи Меси и Роналдо са от един отбор, нещо такова ли?

Майко мила, какво точно не разбираше той?

– Да, Меси и Роналдо са от един отбор. Всъщност, и Лука Модрич и Еден Азар също. Всички футболисти по целия свят са от един отбор. Всички, Оскар. Ерна Сулберг е в този отбор и един милиард китайци, и всичките лекари по света, и полицията, и банковите обирджии дори. В един отбор са. И тираджиите, и хората в САЩ, и Путин, и Меркел, и мама, и бежанците от Сирия, и нашите съседи, и Агенцията по техническите въпроси, и наркотрафикантите, и всичките пожарникари по целия свят, и пилотите на хеликоптери, и Отбор Ингебригтсен, и нашият крал. Всички останали крале и кралици също. И учителката ти, и всичките медицински сестри, и Маркус, и Мартин, и Ема, и ти, и аз, че и котката ни. Всички сме от един отбор. Схващаш ли?

Оскар мълчеше. Явно мислеше. Почти се бях унесъл в сън, когато се обади:

– Значи короната е сама в отбор, а?

– Да, Оскар. Короната е сама в отбор. А сега не може ли да спреш да мрънкаш и вече да заспиваш?

Чух го как оправи завивката си там долу.

– Да – отвърна ми и се прозя. – Сега вече мога да спя.

После заспа.

Снимка на публикацията: ardal.kommune.no