Диляна Крусева е родена и живее в гр. Велико Търново. Завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и работи като редактор в издателство „Слово“ – В. Търново. Съставител е на книжки и сборници за предучилищно възпитание на деца от детската градина и за учениците от начален курс на обучение. Автор е на книгата „Ученик съм вече“, предназначена за първокласници.
Сътрудничи с авторката Нели Маргаритова и е редактор на нейната поредица „Тайни и вълшебства на ул. „Розмарин“ №13“, както и на книгата „Славни слънчогледови случки“. Около работата идва и още едно изкушение – писането на художествена литература за деца. През 2013 г. Диляна Крусева дебютира с първата книга от трилогията за деца “Малките магьосници от О-III” – „Дондарион Мрачния и Тъмната гора“, а през 2015 г. излиза и втората книга от поредицата „Принц Храбър и Небесното кралство“. В очакване на финала на трилогията ви предлагаме интервю с авторката, която ни повежда по магическите пътище на съвременната българска литература за деца и своята мотивация да пише.
Каква магия е скрита в детските книги, за да Ви провокира да пишете именно за най-малките читатели?
За мен истински добрата книга съумява да съчетае вълнуващия сюжет и стойностните идеи – нещо характерно за детските книги. Мисля, че те впечатляват най-силно – неслучайно ги помним до старините си. Любимата детска книга запечатва най-хубавите спомени от най-хубавите години на човека.
А как се роди идеята за написването на поредицата “Малките магьосници от О-III”?
Идеята се роди по време на работата ми върху детските книги от поредицата „Тайни и вълшебства на улица „Розмарин“ № 13“ на Нели Маргаритова. Баща ми забеляза, че ми харесва да работя с художествена литература за по-малките и ми предложи да се опитам да напиша нещо за деца. В началото не взех предложението сериозно, но постепенно се зародиха идеи, появиха се героите и реших да отговоря на предизвикателството.
Представяне на първата книга от трилогията „Дондарион Мрачния и Тъмната гора“ на Националния фестивал на детската книга в Сливен през 2014 г.
Какво ще открият децата и какво родителите във втората книга от поредицата “Малките магьосници от О-III. Принц Храбър и Небесното кралство. Произшествие второ”?
Децата ще открият много приключения, магии, мистерии, чудати същества, забавни и много различни един от друг герои. Родителите ще срещнат препратки към някои много известни детски книги и приказки. А мисля, че всеки от тях ще оцени и невероятните илюстрации на Силвия Калоянова, която тази година спечели Националната награда „Константин Константинов“ в категорията „Илюстратор“ именно с „Принц Храбър и Небесното кралство“.
Коя е най-голямата магия в живота на съвременните деца?
Мога само да се надявам, че книгите все още са част от магията на съвременните деца – независимо дали ги четат на хартия, или на някое устройство.
Защо според Вас фентъзито винаги е било любим жанр за младите читатели?
Защото представя светове, различни от нашия, поне на пръв поглед. Магията, великите битки между доброто и злото, динамиката, вълнуващите персонажи, смелият Герой, който въпреки всичко надделява… Защо да не се хареса всичко това на младия читател, който търси необикновеното и вълнуващото в живота!
Кое е най-важното правило, лично за Вас, при писането на книги за деца?
Да пиша това, което на мен ми харесваше да чета като дете. Пиша това, което на мен ми е познато, което ми е любимо и ме вълнува.
Работите в издателство и вероятно имате и поглед и върху изданията за деца в чужбина. Какво е мястото и нивото на българските детски книги, съвременната ни литература за деца, на фона на световните тенденции?
Не смятам, че българските писатели отстъпват на чуждестранните. Това, което би могло да им попречи да се наредят рамо да рамо с най-нашумелите имена, е затвореният пазар. А това ограничение може да се прескочи чрез превод и изключителното промотиране на книгата и автора. Разбира се, това означава и изключително стабилна финансова подкрепа от страна на издателя.
Диляна Крусева с малките читатели на Националния фестивал на детската книга в Сливен през 2014 г.
В интервюто си около наградата “Бисерче вълшебно” споделяте, че като малка в училище, не сте били особено привлечена от четенето, но постепенно успявате да се запалите от книгите на брат си. Кои бяха тези книги и какво трябва да се промени, за да възпитава училището повече любов към четенето и книгите?
Книгата, която ме запали по четенето, беше „Хобит. Билбо Бегинс, или дотам и обратно“ на Толкин. След това прочетох всичко на автора от библиотеката на брат си. Последваха още фентъзи романи – на Роджър Зелазни, Тад Уилямс, Тери Гудкайнд, Тери Пратчет, Джордж Мартин… Няколко години бях запленена от жанра и чуждестранната литература.
Смятам, че в часовете в училище трябва да се включат нови автори или поне да се отдели време, в което да се говори за някои от тях. Може би ще е интересно да се проведе беседа – какво са прочели децата, какво им е харесало, защо. А защо да не се разгледат и сайтове за книги, например „Аз чета“. Разбира се, че задължителните книги трябва да се прочетат, но нека се погледне и извън списъците за лятото – към книги, които децата сами избират. Мисля, че най-важно е да се възпита интерес към книгата – учениците сами да стигнат до извода, че не е скучно да се чете.
А какви са съветите Ви към родителите за създаване на интерес към четенето от най-ранна детска възраст?
Да четат на децата, по възможност различни книги като жанр, стил. Да насърчават детето да избира самостоятелно книгите, които иска да прочете. Ако сега посегне към нещо, което родителите смятат за неподходящо, нека не избързват със забраните. Мисля, че с времето децата сами ще достигнат и до по-стойностни книги. Важното е четенето да носи удоволствие, особено в по-ранна възраст. Всичко останало ще се нареди от само себе си.
Имате ли идеи за нови книги и отново ли са свързани с детската литература?
В момента съм се съсредоточила върху приключването на последната книга от трилогията – „Първия магьосник и Великата пустош“. Ако имам време и възможност, отново бих искала да пиша за деца.
Кои са авторите и книгите, които най-силно са Ви повлияли през годините?
Няма как да не спомена Джон Толкин. Не мога да назова други конкретни имена, защото вярвам, че всяка книга, прочетена през годините, поне косвено ми е повлияла.
Кои са детските книги, освен “Малките магьосници от О-III”, които ще препоръчате на нашите читатели да прочетат през лятото?
Книгите на Нели Маргаритова, на Никола Райков, на Петя Александрова, на Весела Фламбурари, на Юлия Спиридонова (Юлка) – всички те имат толкова различен стил, нека децата сами решат какво им допада най-много. И разбира се, препоръчвам да прочетат „Хобит. Билбо Бегинс. Или дотам и обратно“ на Джон Толкин.
