fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Разберете какво казва враната в „Дивогласи“

3 мин.
Divoglasi Jacob Grey

Divoglasi Jacob GreyЕдна от непоклатимите ми читателски политики е да не пропускам книга, в която има и герои гарвани. В случая с „Дивогласи“ (изд. „Егмонт България“) гарваните са по-скоро врани, но… честно казано, няма значение. Щом е черно, проклето и пернато, минава проверката.

„Дивогласи“ е първата част на новоизлюпената поредица Ferals на Джейкъб Грей. Романът излиза на български едва седмица след дебюта си в САЩ и определено е готино да държиш в ръцете си нещо съвсем прясно на пазара не само в България, а и в световен мащаб. Сега ще разберете и дали книгата оправдава това първоначално вълнение.

Основната идея определено ме грабна. Главният герой Коу е на тринайсет и е дивоглас. Това означава, че може да говори с животните и да ги призовава със силата на волята си. Всеки дивоглас е повелител на определено животно – има лисегласи (убедена съм, че един от най-могъщите герои в книгата нямаше да общува именно с лисици, ако не беше разгорялата се в последно време мания по тези симпатични червени кожухчета), мишегласи, дори и стоногогласи (ако се чудите, става дума за стоножки. Бих си избрала да ги контролирам с единствената цел да ги държа възможно най-далеч от себе си).

Разбира се, в началото на книгата Коу не подозира, че е вранеглас, камо ли пък че е единственият оцелял наследник на един от най-старите дивогласи родове в света. Момчето е сирак, прехранва се от контейнерите за боклук и живее в скалъпено от отпадъци гнездо в парка на мрачния измислен град Блекстоун. Единствените му другари са трите врани Кряк, Мрън и Милки. Докато старият бял вран Милки е сляп и ням, другите двама са енергични, шумни мърморковци, които никога не пропускат да споделят недоволството си с Коу. Птиците обаче са и изключително лоялни и никога не изоставят момчето в беда, въпреки че след това не му спестяват неизменното „Казах ли ти!“.

Бягството на трима престъпници от блекстоунския затвор отприщва поредица от събития, които срещат Коу с първия му човешки приятел – сладката и упорита Лидия – както и с истината за миналото му. Ferals Jacob GreyКоу най-сетне открива кой е и защо родителите му са го изоставили. В дъното на цялата история е Предача – зъл дивоглас, който преди години е предизвикал кървав конфликт между добрите и лошите повелители на животни. Сега неговите последователи се опитват да го върнат от мъртвите и Коу бързо трябва да се научи да контролира силите си, ако иска да спре въздигането на паякогласия.

„Дивогласи“ е написана в лек и динамичен стил, така че я изчетох за няколко часа. Романът е за деца, което означава, че ясното разграничение между добрите и лошите, както и безспирните приключения, са задължителни. Джейкъб Грей обаче се е постарал да придаде на историята си подчертано мрачен привкус. Честно казано, някои от елементите ми напомняха за олекотена версия на Батман. Блекстоун е град, преживял не по-малко от Готам, а Коу се мята между сградите, обвит в мрак и придружаван от вестоносци на нощта, досущ като един младши Брус Уейн. Злодеите пък, освен карикатурни, могат да бъдат наистина заплашителни и жестоки, особено щом се намесят опасните създания, които са под техен контрол.

Поредицата се очертава да бъде разтоварващо екшън преживяване, което възнамерявам да следя, най-малкото заради симпатичните пернати проклетии Кряк и Мрън. Сюжетът определено има пред себе си много посоки, в които да поеме, така че очаквам изненади и смайващи обрати от следващите книги за Коу. И настоявам за още врани!

[ + ]