„Животът е път към дома.
Много години минаха, откакто за пръв път чух това изречение. Нито веднъж не ме подведе.
Често, когато поемаме по този път, не съзнаваме, че не го вървим сами. Едва след години, връщайки се към него в спомените си, съзнаваме онова, за което сме били слепи тогава.
Колко ясно се виждат стъпките към дома, когато стигнеш и погледнеш назад. Колко ясно се отличават чуждите отпечатъци до твоите. От онези моменти, в които си мислел, че вървиш сам. От онези моменти, в които си мислел, че никога няма да стигнеш.“
„Дом“ от Камелия Кучер се появи през лятото на 2018 година с логото на издателска къща „Хермес“. Спомням си, че за нея се говореше страшно много още преди да излезе, а веднъж озовала се в ръцете на хората, предизвика истински фурор в интернет пространството! Писателският дебют на Кучер помете всички съмнения на читателите, обикновено пораждащи се, когато на българската литературна сцена изгрява ново име.
Лично аз не съм попадала на друга книга, която да не оставя ни вратичка, ни прозорче за догадки от каква народност е писателката. Обикновено в литературата – целенасочено или не – българската и руската жилка (защото Кучер притежава и двете), начин на изразяване или история са на показ. Тук обаче няма и едно изречение, за което да се хванеш. По това, а и не само, съдя, че Камелия Кучер се е отличила от всички родни имена. Със сигурност не се е получило така, защото тя се притеснява да постави която и да е част от произхода си на преден план, а защото наистина е дете на света, не на определена географска точка.
Първото, което си помислих, когато зачетох „Дом“, бе, че спокойно може да е роман от световна величина, класика. Вечен. Авторовият глас е толкова деликатен, колкото и мощен, и успява да превърне всяка изписана страница в незабравима река от думи и емоции. С всеки ред нагазваш по-надълбоко в магията. Последното, което си помислих, когато затворих романа преди точно една година, пък бе, че всеки читател, независимо къде по света се намира, ще го разбере, ще го прегърне, ще го нарече „любим“. Именно затова днес го подарявам на две от най-скъпите ми приятелки.
Ако сте сред малкото, които още не са се докоснали до „Дом“, ще ви разкажа за него с надеждата, че после директно ще се запътите към книжарницата, за да си го купите.
Камелия Кучер (снимка: Гергана Кирилова)
Първата част се развива в Марсилия и ни запознава с тринайсетгодишния Франсоа, който би могъл да се нарече всякак, но не и обичано дете. Баща му е строг, почти призрачен герой в дните му, а майка му „Сякаш не вижда мен, а баща ми – пронизва ме със същото разочарование и омраза. Вярно, че съм му одрал кожата“. Облечен с омалелите си и опърпани дрешки, Франсоа посещава училище, в което не се чувства добре сред съучениците си. Докато един ден не се сприятелява с Джейкъб Леви, който също е отритнат от своите връстници. След като семейство Леви го кани на вечеря, животът на Франсоа потегля в друга посока. А когато за първи път прекрачва прага на дома им, той си мисли:
Немарливостта на целия живот на моите родители сега става по-ярка на фона на спретнатата къщичка, в която ме води моят приятел.
Обаче той разбира. Може би не по изражението на лицето ми, понеже усилията, които полагам да изглеждам невъзмутим, са колосални. Просто го усеща. Така както могат само истинските приятели – чрез онази безплътна връзка, която се разстила между тях и нараства с времето.
Същата нощ, с натежало сърце след откритието колко различни са Леви от майка му и баща му, Франсоа излиза навън, за да поплаче. За да се скрие в „единственото непокътнато място до обсебения от нещастието на родителите ми дом“. И тогава среща Фатима и нейния Саид. Това е една от онези срещи, способни да преобърнат цялата ти съдба, да пренапишат бъдещето на едно тринайсетгодишно момче, открило що е любов в невъзможно красивите зелени женски очи.
Има такива хора, за които ти се ще още при първата среща да ти бяха казали: не се запознавай с мен, ще боли. Такива, които цял живот болят. Болят в мислите ти и не знаеш дали болката е от любов или от друго, а само, че боли.
Излишно е да казвам, че Фатима и Саид са любимите ми, но не и единствените, герои в романа. Пишейки го, осъзнавам, че почти всеки един от образите, които ще опознаете, играе ужасно важна роля в живота на Франсоа и си тежи на мястото в цялата литературна картинка. Обожавам например приноса на бащата на Джейкъб. Господин Леви дава на приятеля на сина си онова, което никой няма да може да му отнеме – любовта към книгите, като постоянно му ги заема от огромната си библиотека. Книгите, които ще отведат главния ни герой в Париж, за да учи в Сорбоната – там, където се развива втората част от сюжета. Там, където Франсоа се превръща в мъж и се влюбва в жени, различни от неговата Фатима. Онази, която така или иначе никога няма да забрави.
Ако „Отлъчване“ от Николай Терзийски беше моята книга за 2017 година, то романът на Камелия Кучер без съмнение е книгата ми за 2018 година. Когато я прочетох, така се влюбих в историята, че не можех да повярвам колко е брилянтна. Как всяка една дума е премислена и изживяна, как нито едно изречение не е излишно. Щом затвориш последната страница, знаеш, че не е било възможно да получиш нещо по-добро, понеже това е най-доброто.
Интересно, защото се говори, че новата творба на Камелия, която носи също толкова ударно заглавие – „Нощ“, е много по-силна от тази. Трудно ми е дори да си го представя. Тъй като обаче имам щастието да познавам Камелия лично, след като с треперещо сърце се съгласих да ѝ взема интервюто, което можете да прочетете ето тук, съм сигурна, че тя наистина е успяла да намери начин да надскочи себе си. Просто е такъв човек – надгражда, обича и работи здраво.
Още ревюта за книгата ще откриете в блоговете „Hrisilandia“ и „Книголандия“,
Можете да поръчате“Дом“ до 30 септември с 15% отстъпка от Ozone.bg или след 30 септември – с 10% отстъпка при използване на код azcheta при завършване на поръчката си!
