fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Една история за глобалния провинциализъм от ул. Езерна

2 мин.

Дом на улица езерна Андрей ГеласимовТази симпатична история започва с неуспешния опит за самоубийство на една отчаяна тийнейджърка, която „от скромната си четиринайсетгодишна камбанария се вижда като разплуто, грозно, самотно и най-вече дебело същество...”

Сюжетът обаче изобщо няма време да се завърти около нея, защото в него бясно нахлува цялото й многолюдно и пъстро семейство. В далечната източна руска провинция, където щастието се измерва в броя на стаите в апартамента ти и шарките по тапетите, е рай за дребните наивни далавераджии. Един такъв – Димка, въвлича цялото си семейство в схемата на мошенически инвестиционен фонд, в който ипотекират жилищата си с надеждата да заживеят по-добре. Така под един покрив на улица „Езерна” се събират три поколения с болезнените спомени от миналото, нетипичните тревоги от настоящето и все по-нереалистичните мечти за бъдещето.

Загубили малкото, което имат, родители и деца се впускат в разследване, преследване и изследване на ситуацията, света и себе се. Домът на улица „Езерна” приютява две сестри, разделени преди 15 години от любовта си към един и същ мъж, сблъсква млад гологлав „борец за Чист Град” с новия му чичо таджик, сближава една неосъществена актриса с нежна душа с непохватния й едър съпруг, шофьор на КАМАЗ… Разказът умело лавира между искреното отчаяние и преекспонираните драми от малките светове на героите, толкова вкопчени в подробностите, че не биха се трогнали дори от избухването на Трета световна война.

Когато все пак щастливият край настъпва, героите са отново в изходна позиция – не по-бедни, но не и по-богати. Както отбелязва авторът – 46-годишният Андрей Геласимов, хората са много по-щастливи, когато си върнат изгубеното, към което са привързани, отколкото, когато се сдобият с нещо ново. Това е единствената констатация в цялата книга – Геласимов оставя сюжета в ръцете на героите си, които непрекъснато оживяват в диалози, а ако има някаква поука, тя е „внесена контрабандно”, според описанието на руските издатели на автора.

Дом на улица „Езерна” е от добрите попадения в случайните ми открития на щанда в книжарницата. Андрей Геласимов пък е доста симпатичен представител на съвременната руска проза, който заслужава внимание не само заради впечатляващото международно признание. Стилът му е непретенциозен и много четивен, историите му са близки, а накрая – неусетно космополитни. Между кориците на книгата му провинциализъм не е обидна ърбън дума, а всъщност световния начин на живот, недокоснат от големия свят и сервиран с домашни пелмени и мариновани гъби.