„През целия ми живот има само няколко книги, които са мe разплаквали. Но „Малък живот“ на Ханя Янагихара (изд. „Лабиринт“, преводач: Емилия Масларова) е различна: това беше една от първите книги, заради които откровено ридах, след като я прочетох. Накара ме да се почувствам дълбоко променена. Не преувеличавам, когато казвам, че този роман разби представите ми за всичко, което мислех, че знам за любовта и приятелството. Това е една от онези книги, които остават с вас завинаги“, пише известната певица Дуа Липа в ревюто си за втората книга на Янагихара. Книгата е избрана и за първата книга на месеца в сайта на наградите „Букър“.
Вторият роман на писателката е сред финалистите за наградата „Букър“ за 2015 г. и продължава дълбоко да вълнува читателите. Дуа Липа не го определя като лесно четиво. „Макар и изящно написана, книгата е и безмилостно тъжна, със 700 страници, описващи в подробности мъчително насилие и травми.“
„Страхотната литература ни помага да разберем живота, истинския живот, и не всяка история трябва да ни кара да се чувстваме добре. Но ако ви накара да се почувствате съпричастен, ако ви накара да се замислите дълбоко, тогава вярвам, че точно това трябва да прави литературата и затова „Малък живот“ заслужено заема мястото си в краткия списък на наградата „Букър“.
Дуа Липа споделя, че няколко години след като за първи път е прочела историята, често си мисли за онези четирима приятели, живеещи заедно в апартамента си на улица „Лиспенард“ в Ню Йорк. „Подобно на много други, които са чели тази книга, с моите приятели сформирахме нещо като група за взаимопомощ, за да помогнем да издържим агонията в нея, и се свързваме един с друг всеки път, когато някой от нас минава покрай улица „Лиспенард“ в реалния живот. Това е място, което символизира приятелствата на героите и което ме кара да мисля за моите собствени приятелства, които също са трайни, дълбоки и абсолютно фундаментални за живота ми.“
Певицата си има и своя улица „Лиспенард“ и тя се намира в Западен Лондон, където се е преместила едва 15-годишна. „Бях напуснал семейния си дом в Косово, за да градя музикална кариера и се преместих в малък апартамент. Живеех сама и приятелите ми станаха моето семейство. Точно като четиримата мъже в историята, аз измислях мечтите и целите си и как щях да стигна до мястото, където исках да бъда. Това беше мястото, което ме оформи и открои, въпреки че бях още ученичка.“
Според певицата това, което прави книгата толкова силна, е решението на Ханя Янагихара да представи чистотата на приятелството. „Толкова много други романи изследват по-често срещаната литературна конструкция на Голямата любов – романтика, секс, брак. Но в центъра на тази книга е разбирането, че именно любовта, присъща на приятелството, ни спасява отново и отново.“
© Jenny Westerhoff
„Имах привилегията да говоря с авторката в моя подкаст и я попитах защо е решила да разкаже история предимно за мъжкото приятелство. Все още често мисля за нейния отговор: „Защото мъжете също чувстват уязвимост, срам или скръб, а живеем в култура, която не им позволява да изразят тези чувства“, ми каза тя. „Какво се случва с половината от нашето население, когато не им е позволено да изразят основните човешки качества, които ни правят уязвими? Къде отива този срам, гняв и скръб? Разбира се, или експлодира навън, или се обръща навътре. И двете неща се случват в „Малък живот“ и то с трагични последици.“
Дуа Липа потвърждава опасенията на читателите, че този роман може да бъде труден. „За всеки, който се е колебал да вземе тази книга или се е затруднил да я завърши от първия път, бих предложила да я погледне от по-съпричастен ъгъл. Опитайте се да си представите, ако можете да го понесете, че нещо подобно се случва с някого, когото познавате – този приятел, който ви държи на разстояние. Довеждайки ни до крайности, Ханя Янагихара отваря очите ни за това как хората се оказват в този цикъл и ни предизвиква да ги обичаме повече, а не по-малко. Най-лесното нещо, което можем да направим, е да избягаме от неща, които ни карат да се чувстваме неудобно, но понякога най-доброто нещо, което трябва да направите, е да се потопите в себе си и да помислите за собствените си лични отношения и дали някъде има някой, който се нуждае от вашата помощ.
Да, „Малък живот“ е пронизан с болка. Но има и красота в чистотата на приятелството, любовта и състраданието на страниците му. Може да ви хареса. Може да го намразите. Но със сигурност ще се промените дълбоко.“
Дуа Липа стартира подкаста си „Dua Lipa: At Your Service“ миналата година. В епизодите разговаря с гости, включително известни автори. 27-годишната изпълнителката и текстописец беше специален гост на церемонията по връчване на наградата „Букър“ през октомври.
Прочетете още:
„Малък живот“ на Ханя Янагихара се превръща в пиеса
Не пропускайте да прочетете ревюто на „Малък живот“, написано от Диди Денева тук.
