„По-голямата част от последната ми книга беше написана на ръка, с доста разкривен почерк и яростни зачертавания“. Това разказва за създаването на 11-ата книга от поредицата „Дневникът на един дръндьо” Double Down авторът Джеф Кини пред британския Guardian.
„Има цели страници, от които само една или две думи могат да се ползват, но пък свърших работата и си спазих крайния срок“, споделя Кини.
Той разказва, че има синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD), и с цел да се предпази от постоянно разсейване в интернет, си е купил пишеща машина. Експериментът му обаче продължил едва 20 минути. „Ако познавате някой, който си търси внимателно използвана Brother GX-6750, имам една такава, която си търси нов дом“, шегува се писателят.
Вижте какво още споделя Джеф Кини за начина, по който създава книгите си:
- Всеки, който е чел поне една от книгите в поредицата „Дневникът на един дръндьо”, знае, че аз не пиша литература. Книгите ми са по-скоро дълга форма на комикс, а комиксите се основават на шеги. За мен писането винаги започва с шегите. Сега, след като имам 11 книги, знам какво точно е нужно – минимум 350 майтапа. Всичко по-малко от това прави книгата да изглежда тънка.
- Колкото и да ми пречи моят ADHD, той ми позволява да прескачам през „пътечките“ в начина ми на мислене, което е съществено за създаването на хумористични произведения. Вместо да се опитвам да променя състоянието си, аз се стремя да го използвам.
- Чета между 100 и 150 публикации на ден по теми, вариращи от политика до баскетбол.
- Купих си колело и понякога прекарвам часове в правене на обиколки по площада, взирайки се в паважа. Купих си и люлка и спокойно можете да ме видите в следобедните часове да правя гигантски дъги в двора пред къщи, опитвайки се да вкарам мозъка си в креативен ритъм. Е, бях си купил и вана с надеждата тя да се превърне в инкубатор за шеги, но се наложи да я подаря, след като доста пъти се събуждах вътре след полунощ…
