Джобният часовник, собственост на Едгар Алън По, докато той пише прочутия си разказ „Издайническото сърце“, в който разказвачът-убиец сравнява ударите на сърцето на жертвата си с тиктакането на часовник, е дарен на музея на По в Ричмънд, Вирджиния, пише The Guardian.
Литературният колекционер Сюзън Джафе Тане подари часовника заедно с почти 60 други артефакта, включително писма и редки първи издания. Кураторът Крис Семтнър каза, че часовникът на По е „особено важен“, защото авторът го притежава, докато пише историята.
„Това може да е точно часовникът, който По си е представял, когато е описвал сърдечния ритъм на стареца като „нисък, тъп, бърз звук, какъвто издава часовникът, когато е обвит в памук“, каза Семтнер. Разказвачът на По говори с полицията, когато чува звука и това бързо го побърква: „Почувствах, че трябва да крещя или да умра! И сега отново! Заслушай се! По-силно! По-силно! По-силно! – Злодеи! – изкрещях. – Не се преструвайте повече! Признавам си престъплението! Изкъртете дъските! Тук, ето тук е! Това е биенето на издайническото му сърце!“
Подходящо за автор, известен със своите разкази и стихотворения за ужаса, дарението включва и фрагмент от оригиналния ковчег, в който По е погребан през 1849 г. Тялото му е ексхумирано и пренесено през гробището през 1875 г., но ковчегът се чупи – и авторът изпада. „По е написал толкова много истории за това, че е бил погребан жив, че изглежда съвсем уместно да имаме част от самия ковчег, в който е бил погребан“, каза Семтнер.
Годежният пръстен, даден от По на Сара Елмира Ройстер Шелтън, също е дарен на музея от Джафе Тане. Двойката се сгодила когато били тийнейджъри, но бащата на момичето развалил годежа им. По-късно те се сгодили за втори път, през последния месец от живота на По, и той ѝ дал пръстена, гравиран с името Едгар. Той умира 10 дни преди да се оженят.
Според Музея на По, по-късно Шелтън твърди, че По ѝ е казал, че тя е вдъхновила последното му стихотворение „Анабел Ли“.
Дете бе още тя, дете също бях аз
в това царство в приморски земи,
но обичахме се с обич дивна тогаз —
аз и моята Анабел Ли.
– пише По в стихотворението от 1849 г.
Енциклопедия Британика цитира младата съпруга и братовчедка на По Вирджиния – починала през 1847 г. – като друго потенциално вдъхновение за поемата. Двамата се оженили, когато Вирджиния е на 13 години.
„За музеят на По е чест да осигури постоянен дом за това трансформиращо допълнение към колекцията си. Щедрият подарък на г-жа Тейн допринася за нашата мисия да осветяваме По за всички, завинаги“, каза изпълнителният директор на музея на По Мейв Джоунс, като кимна към стихотворението на По „Гарванът“. „Музеят на По с нетърпение очаква да разкрие тези невероятни артефакти по време на своята стогодишна годишнина през 2022 г.“
Елементите ще бъдат показани на обществеността на 28 април.
