Защо приносът на днешните младежи не трябва да бъде омаловажаван? Как интернет може да ни помогне да се отървем от предразсъдъците си? И колко е важно в обществения дебат да бъдат включени всички? Прочетете мнението на Джон Грийн, който тази година участва в срещата на Световния икономически форум в Давос:
Често ме питат как се общува с тийнейджърите. Предполагам, заради романите ми и клиповете в YouTube, които имат преимуществено младежка публика.
Фактът, че отново и отново ми се задава този въпрос, е част от самия проблем. Мога да допусна, че поколението на така наречените „милениъли“* имат нужда от преводач, но искрено вярвам, че ако слушаме младите хора, без да сме снизходителни към тях, посредник в общуването няма да ни е необходим. Няма такова нещо като „език на милениълите“ и всеки, който твърди обратното, се опитва да ни измами.
Но нека първо започнем с думата „милениъл“, която все по-често чуваме. Каква е средата им? Какви са техните канали за получаване на новини, как се придвижват и как закусват? Как интернет ще влияе на социалните и политическите им интереси? И така до безкрай….
Нещо в мен се обръща всеки път, когато видя думата „милениъл“, най-вече защото действителните деца на хилядолетието рядко я ползват.
И това не е случайно: думата „милениъл“ за обобщаване на определена демографска група е измислена от двама мъже, родени след края на Втората световна война. Поколение Х нарече себе си „поколение Х“, но поколението „Милениум“ е кръстено от бейби бумъри.
Социалните медии не са единствено захранвани от нарцисизъм.
Мисля, че в голямата си част проблемът е следствие на това, че позицията на младите не се взима насериозно.
Често чувам, че младите хора са незаинтересовани, че ги е грижа само за самите себе си, че постоянната им активност в социалните мрежи е израз единствено на егоизма им. Но моят опит с тийнейджъри не потвърждава тези твърдения.
Видеото за бюджетните дефицити и за дълга спрямо брутния вътрешен продукт беше гледано от повече от 700 000 души, повечето от които са от поколението „Милениум“.
Темата може да е различна – разходите в американската здравна система, ранната ислямска история, Хигс бозонът, но онлайн видеата стават много популярни, защото се отнасят към младежите като към критично мислещи, интелигентни хора.
Дали поколението „Милениум“ се интересуват само от себе си? Всяка година аз и брат ми организираме благотворителното събитие Project for Awesome, което през 2015-а събра повече от 1,5 милиона долара за една седмица, за да подпомогне различни организации, сред които Save the Children и Агенцията за бежанците към ООН. Средната сума на даренията беше 35 долара, а повечето дарители бяха младежи. Хиляди млади хора направиха собствени видеа в подкрепа на тяхна благотворителна кауза.
Когато бях дете, в началото на 90-те, прекарвах времето си в онлайн форуми, дискутирайки литературните достойнства на различни научно-фантастични романи. Някои от нещата, които казвах, бяха глупави; често стоях до късно и пренебрегвах домашните си заради чатове.
Сега знам, че тези разговори са били изключително важни за мен, защото там никой не знаеше, че съм тийнейджър. Онлайн (и само онлайн) бях оценяван като пълноправен гражданин на света, чиито мисли и чувства бяха от значение.
Интернет все още предлага на младите хора да бъда участници в обществения дебат. Когато ги слушаме и ги признаваме за пълноценни хора, те ни отговарят със същото в замяна.
Предизвикателствата и възможностите пред хората днес, които се простират от климатичните промени до глобалната криза с бежанците и разширяването на достъпа до технологии и образование, изискват вниманието на целия свят. Благодарение на моята работа постоянно се убеждавам, че младите хора искат да дадат своя принос. Ние трябва просто да им позволим да го сторят.
Превод: Цветомира Дукова
* „Милениълс“, или поколението „Милениум“ (също поколението Y) са хората родени между 1980 г. до 2000 г., които са израснали сред развиващите се технологии, но преди технологичния бум.
