fb
Ревюта

В „Една и съща нощ“ загиват поетите…

5 мин.
Edna i sahta nosht Hristo Karastoyanov

Edna i sahta nosht Hristo Karastoyanov„Хора! Четете умни книги днес, че да не ви се налага утре да четете забранени…“
Думи, приписвани на Гео Милев

„Свиня е влязла в храма на живота – убийте я!“
Написано от Георги Шейтанов през 1919 г.

Май месец, някъде непосредствено преди матурите, вече не ми остава никакво време за наваксване. Болезнено съм изостанала с ученето (пардон, зазубрянето на анализи) за авторите от втората половина на задължителната програма по български език и литература. Отивам на дежурния платен урок и учителката ми ме пита какво имам нужда да ми се изясни като за последно. Замислям се, имам право на един въпрос, тоест на един автор. „Тютюн“ ми хареса, четох романа със затаен дъх, така че мога да се справя и сама. Смирненски, Вапцаров и Далчев също ми допадат, а за тях съм слушала и преди. Значи, Гео Милев и „Септември“ – поемата, която е рай за четене и ад за анализиране.

Госпожа Александрова ме поглежда особено и първото, което ми казва, е: „Гео Милев, ли? Бил е смел мъж“. Това е и горе-долу единственото, което си спомням от всичко казано и прочетено за поета в рамките на гимназиалното ми обучение. И слава богу, че е имало кой да ми го сподели така непосредствено, че да го запомня и да кънти в главата ми през цялото време, докато чета „Една и съща нощ“ на Христо Карастоянов.

Не ми се навлиза в темата за това как невероятни личности с толкова вълнуваща съдба са превърнати в безлични страници от учебници и помагала за 12 клас. Встрани от това обаче, за първи път усетих така болезнено липсата на geo milevхудожествени произведения за същите тези личности. Творби, които да ни покажат човека зад литературата, живото, дишащо, кървящо същество отвъд хартията.

За втори път Христо Карастоянов си поставя за задача да вдъхне живот на една легенда. Ако в „Името“ той съчиняваше съдбата на руската принцеса Анастасия, задавайки си въпроса „Какво, ако…?“, то в „Една и съща нощ“ разказаната история на Гео Милев е напълно реална и се боя, че фаталният й край е известен на всички ни.

Романът обхваща периода 1923-1925 г., последните и най-продуктивни години от живота на Гео Милев. Именно тогава той стартира литературното списание „Пламък“ с помощта на близкия си приятел, творчески сътрудник и сподвижник Георги Шейтанов. Шейтанов е сред най-противоречивите личности на своето време –анархист и изявен публицист, който изцяло финансира излизането на „Пламък“ и е неотлъчен другар на поета. За него Мила Гео Милева казва: „Не ще преувелича, ако Ви призная даже, че мъката ми за Гео щеше да загуби много от горчивината си, ако Г. Ш. беше останал жив“.

Би било лъжа да се каже, че „Една и съща нощ“ е книга за Гео Милев. Тук той е главен герой наравно с Шейтанов, като животът на единия обагря в нови краски съдбата на другия. Карастоянов успява да направи образите им естествени и достоверни, което е едно от най-големите достойнства на романа. Гео Милев е представен като избухлив, невъздържано откровен и дори на моменти заплашителен човек, абсолютно отдаден на литературата и на семейството си. Шейтанов, анархистът, обикновено е този, който седи отстрани и мълчаливо изслушва гневните речи на приятеля си, чакайки търпеливо пламъците му да се уталожат. Прекрасно е представена и съпругата на Гео Милев, Мила – една безкрайно нежна, но и силна жена, която първа усеща надвисналата стихия, която ще отнесе съпруга й, но e безсилна да го спаси.

georgi sheitanov

Георги Шейтанов (1896-1925)

Това, с което „Една и съща нощ“ истински ме грабна, е духа на епохата. Годините на Деветоюнския преврат и непосредствено след атентата в църквата „Света Неделя“ са едни от най-кървавите в новата българска история. Хиляди са разкъсани в урагана от режими, арести и цензура, която Гео Милев саркастично нарича „полицейска критика“. Карастоянов умело предава насилието на това време, къде безпристрастно под формата на документална хроника, къде с горчивината и съжалението на безпомощен наблюдател. Мракобесничеството на епохата, колкото и да съм чела и слушала за него, отново успя да ме потресе. Агентите на баналното зло смразяват кръвта – от полицая Никола Гешев до ежедневните доносници. „Не се сърдете!“, вика след брата на Шейтанов учителката, която го предава и по този начин осъжда на смърт…

Много харесах „Една и съща нощ“. Въпреки нотката на старомодност в избрания от Карастоянов стил, въпреки специфичния език на епохата, от който, признавам си, на места нищичко не разбирах, книгата ме грабна и я изчетох буквално на един дъх. Интересни, противоречиви животи, завършили безсмислено и сурово… заслужава си да се пише и да се чете за тези личности. Заслужава си да се убедите сами, че за да живееш така, наистина се изисква смелост.

Премиерата на „Една и съща нощ“ (изд. „Жанет 45“) ще се състои тази вечер от 18:30 часа в „Barista Coffe and More“ на ул. Бачо Киро 26-30 в София с участието на автора Христо Карастоянов.

[ + ]