fb
Ревюта

Пътешествие към океана с „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“

3 мин.

eta-oto-rasel-i-dzheymsОто, пишеше върху листа със синьо мастило,
Аз заминавам. Отивам да видя океана.
Не се тревожи, оставям ти пикапа. Ще вървя пеша.
И ще се помъча да не забравя да се върна.
Твоя (завинаги) Ета

„Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ е от онези малки книги, които казват твърде много неща. Книги, за които е много трудно да се говори. Тя е изпипана и нежна и по много фин начин изследва идеята за търсенето и намирането на самия себе си чрез пътя.

Харесвам начина, по който Ема Хупър е разказала тази история. Всичко започва с Ета, която един ден излиза от входната врата на фермата, в която е живяла повече от шейсет години с Ото, и тръгва към океана. Пеша. Ото остава вкъщи, опитвайки една по една рецептите, които години наред Ета е приготвяла за него.

Ета върви към океана и си припомня. Пренавива нишката на спомените, сякаш за да провери кога точно се е изгубила. А всъщност – дали се е губила изобщо. Пътищата на хората се пресичат многократно, понякога се събират и продължават в една посока, понякога достигат до кръстопът, където се разделят и пренаписват. Някои хора цял живот гледат през рамо и се чудят дали не е трябвало да поемат по друг път, други продължават само напред и всячески се опитват да игнорират миналото.

„Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“ е история за приятелство и любов, за война и тихо отчаяние, за нуждата от пристан. Приятелство и любов, които са толкова важни и значими, че е почти невъзможно да се случат извън книгите. В живота, особено днес, всички са много по-егоистични, много по-убедени във важността на собственото си щастие, отколкото в тази на любимия човек. Много по-шумни. Неумеещи да мълчат и не оценяващи смисъла на тишината.

На седемнадесет години Ото заминава като войник, а Ръсел остава у дома, да обработва земята и да води Ета на танци. Когато се завръща, Ото вече има нужда от спокойствието и тишината, която само фермата може да му предложи. Затова, когато Ета има нужда от своето пътешествие, той остава у дома – пише писма, които подрежда на кухненската маса, за да има какво да чете Ета, когато се завърне.

А Ръсел, който цял живот е чакал елените, решава, че този път той ще отиде при тях. Но няма да ви казвам кой е Джеймс, който заедно с Ета ще стигне до океана.

Тази книга ще ви накара да искате да видите океана. Или поне морето. Да погалите елен, да изпечете сладкиш и да засеете нива. Да се радвате, че сте живи и млади, че имате сили. И най-вече – ще оцените това, че има къде да се завърнете след дълго пътешествие.

Любопитен факт за „Ета, Ото, Ръсел и Джеймс“: българското издание е дебютът на Ема Хупър. Късметлии сме, че можем да прочетем тази книга, да я държим в ръцете си, да пътешестваме през Канада с Ета и Джеймс, да танцуваме с Ръсел и да прекосим океана с Ото цяла година преди останалия свят.

[ + ]