Емил Андреев е български писател, редактор, журналист и драматург. Дебютът му като автор е с „Ломски разкази“ през 1996г., а негови текстове са преведени на английски, полски, румънски, сръбски и словашки. Най-известният му роман е „Стъклената река“, чиято филмова адаптация е представена официално на София Филм Фест през 2010г. Сред другите му известни романи са заглавията: „Късен сецесион“, „Островът на пияниците“, „Проклятието на жабата“ , „Лудият Лука“, „Боби Блажения и другия Американец“, а в момента пише нов роман с работно заглавие „Нашата книга“. Носител е на наградата на читателите за роман на 2005 г. и на наградата „ВИК“ за най-добър български роман на 2005 г.
Поводът за днешния ни разговор е участието на Андреев в Софийския международен литературен фестивал.
Ще участвате на Литературния фестивал в НДК през декември, чиято тазгодишна тема са автори от Иберийският полуостров. Имате ли любим автор сред останалите български или иберийски участници?
Да, ще бъда там на 13 декември заедно с приятеля ми, писателя Недялко Славов. Той, например, е един от любимите ми, а „иберийците” ги уважавам и ценя особено много, имам любими техни писатели, но участващите все още не ги познавам задълбочено.
Сред толкова много нови български писатели, смятате ли, че се пише качествена литература и тя може да намери своето място сред световната?
Определено! Няма да изброявам имена – те са известни на читателите. Български автори са преведени вече на различни езици и издадени в много страни, което показва, че ние сме част от световната литература.
В България се проведе първият по рода си фестивал за филми по книги. Какво е отношението ви към екранизацията на книги? За или против сте?
Положително! Литературата е „родила” киното. То е визуална библиотека, а всеки филм – книга.
Кое е по-важно за един писател – вдъхновението, талантът или дисциплината?
И трите, но само с дисциплина не става. Трябва си талант.
Ако можехте да бъдете за един ден някой от великите мъртви писатели, в кого щяхте да се превъплътите и защо?
Не искам да съм нито един от тях. На никого не му е било лесно, на мен сега – също, но съм щастлив, че живея, както и те са били, дори и онези, които са отнели живота си!
Ако трябва да препоръчате само една от своите книги на някой млад българин, който отрича четенето на българска литература, коя своя книга бихте избрали?
Какво да предлагам на човек, който отрича четенето на българска литература?!
Пиеса, разказ или роман се пише по-трудно?
Всичко се пише и трудно, и лесно – важното е да нямаш чувството за особена значимост и да вярваш в това, което пишеш.
Отделяте ли предварително време за проучване на темата на романите си?
Винаги. Понякога това отнема повече време, отколкото за самото написване.
Имат ли героите във вашите романи прототипи и в реалния живот?
Да, но героите ми са събирателни – взимам черти от различни прототипи. Така самите те се „разтварят” в един самостоятелен характер, който добива свой живот, различен от този на първообразите си.
Как се раждат добрите творби?
С талант, труд и Божия помощ.
Пише ли нов роман Емил Андреев?
Да, но няма да говоря за това.
Прочетете още и „Как четеш“ с Емил Андреев тук.
