fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

ИнтервютаНовини

Ендре Люн Ериксен: Модерните технологии ни дават идеална възможност да стигнем до читателя

7 мин.
endre-lun-eriksen

endre-eriksen-valstoevaНорвежкият детски писател Ендре Люн Ериксен е автор на над 10 книги, а на децата в България е познат с историите на двамата приятели Терие и Им (“Питбул – Терие в атака” и “Питбул-Терие в беда”), издадени от издателска къща “Емас”. Роден е през 1977 г. в норвежкия град Будьо, в момента живее в Тромсьо. Освен писател той е художествен директор на Детския кинофестивал в Тромсьо и основател на анимационното студио „Фабелфиур“. Ендре Люн Ериксен бе гост на Софийския литературен фестивал, където се срещна с малките български читатели и отговори на няколко въпроса специално за „Аз чета“.

Как определяте ситуацията в норвежката литература за деца в момента? Искате ли нещо да се промени?

По отношение на книгоиздателския бранш в Норвегия, като навсякъде по света, в дигиталната епоха, в която живеем, предстои да се случат много неща. Ние едва сме започнали, но трябва да се отбележи, че в момента в Норвегия се издава много качествена литература, както в оригинал, така и в превод.

Какво е Вашето отношение към електронните книги?

Самият аз съм се опитвал много пъти да чета на електронен четец, но честно казано, предпочитам хартиения носител. Същевременно си давам сметка, че ако искаме да достигнем до новото поколение и да направим четенето популярно, трябва да се съобразим с него и с факта, че то предпочита да чете от таблет или от четец. В крайна сметка положението при детските книги е същото, дори при илюстрираните.

Именно модерните технологии ни дават идеална възможност да стигнем до читателя, така че те трябва да се използват. Това е бъдещето, няма какво да се лъжем.

В Норвегия започнахме да издаваме такива книги като приложения. Издателствата се опитват да наложат тази тенденция. Аз лично в момента разработвам интерактивна книга, която предстои да излезе на английски. Можеш до някаква степен да контролираш хода на събитията и да го променяш. Предназначена е за по-малки деца – различна е таргет аудиторията. Идеята е да бъде като игра. (Показва и обяснява как се играе.)

А какво смятате за адаптирането на класическите приказки до степен да станат „розови“, което според мен ги осакатява. Как е в Норвегия?

В Норвегия има такава традиция да се адаптират приказките и част от нещата просто да се махат, за да бъде приемливо. В Норвегия двамата събирачи на народни приказки са Асбьорнсен и Му.

Наистина част от приказките са адаптирани, за да бъдат пример за децата. Някои неща просто са махнати. Например в оригинала едната приказка има съвсем различен край, но в последствие е преправена, за да пощади децата.

Все пак аз мисля, че малките читатели понякога намират приказка, в която има нещо зловещо или злокобно за интересна, защото тя се различава от всички останали и не е лошо по този начин пък да се сдобием с по-широка читателска аудитория. И разбира се, правя това изявление с уговорката, че има деца, които са свръхчувствителни. Тогава родителят трябва да прецени и може би да ги пощади от тези литературни преживявания.

Но пък има други, на които това не им влияе на психиката. Напротив, за тях дори е вълнуващо да четат за насилие. А и в реалния живот се случват толкова много страшни неща, че имаме множество причини да се страхуваме.

Страхът е усещане, с което човек трябва да се научи да се справя, така че аз вярвам, че приказките и литературата са добър начин децата да започнат да се справят със страха и да го преодоляват.

Не трябва да забравяме, че децата много обичат съспенса в книгите. В крайна сметка те осъзнават, че това е фикция, а не се случва реално. Така те са изправени на нокти, но по някакъв начин това ги прави още по-заинтересовани. Така се поддържа напрежението в самото повествование и това не е лошо.

Капитан Съблезъб е основната фигура, с която децата се запознават в детската градина. Момчетата в една определена възраст просто полудяват по този герой. Само да уточня, че това е един ужасен гадняр, който само мисли за злато. Но не смятам, че децата са така жестоко травмирани от това, че слушат историята за Капитан Съблезъб.

По отношение на Терие и Им, как могат тийнейджърите да се справят с насилието в училище, защото знаем, че то присъства там?Питбул-Терие в атака

Трябва да се намесваме, когато се случи. И тук е важно да кажем, че е важно да се намесват не само родителите, чиито деца са жертви на този тормоз, а и тези, които усещат, че техните деца тормозят.

В Норвегия това е въпрос, който постоянно се обсъжда и разбунва духовете. Трябва да кажа, че има няколко психологически метода, които се използват, за да се справим с този проблем. Бяха въведени няколко нови начина да накажем такова поведение.

Например ако има ученик, който тормози, досега по-скоро жертвите са се местили в друго училище, за да избегнат тормоза, а сега е обратното. Този, който е насилник и е доказано, че е тормозил съучениците си, се мести принудително в друго училище. Лично аз знам за един такъв случай, така че това наистина се практикува.

Важно е това да се обсъжда, да не се замита под килима. И ние като възрастни носим огромна отговорност на плещите, защото от нас зависи да спрем това психическо насилие, този натиск и да защитим жертвите на този тормоз.

Разбрах, че имате много награди, които са обаче от организации на възрастни хора, Ние организираме една специална награда, в която българските деца гласуват за най-добра детска книга и всъщност те избират в определена категория книгата, която харесват най-много. Има ли подобна награда в Норвегия?

Има две такива награди и аз съм бил лауреат и на двете. Едната е Arks barnebokpris (наградата на книжарници „АРК“ за най-добър детско-юношески роман на годината) и аз съм я печелил два пъти (през 2006 и 2008 г. – бел. на ред.). Гласуват 11 хиляди деца от 5-ти до 7-ми клас. Другата е една награда за детско-юношеска литература – UPrisen, и за мен това е най-голямата награда, защото все пак за нея гласуват моите читатели (победителят се определя от 170 15-годишни ученици от цяла Норвегия – бел. на ред.).

 

Книгата на Ендре Люн Ериксен „Питбул-Терие в атака“ е номинирана за Наградата за най-добра детска книга, избрана от самите деца, „Бисерче вълшебно“ 2015, в категория „Майстори“. Ако сте на възраст от 6 до 15 години, все още можете да гласувате за своята любима книга сред номинираните заглавия до 12 април включително.