Това решава симпатично странният Хектор, когато ръката му се натъква на ръката на Бриджит върху атласа на Съединените щати в някаква библиотека на 47-ма страница от „Еротичният потенциал на жена ми” на Давид Фоенкинос.
Докато ръцете им подмятат атласа, в очите им проблясва обичайната любовна искра, средностатистическа, не по-различна от другите искри между страстен колекционер, току-що провел неуспешен опит за самоубийство, и жена, чиито гънки по лятната рокля събират погледите от паважа на оживените френски улици, а тя никога не забелязва това.
Той се влюбва в начина, по който тя мие прозорци, и започва да събира и класира тези моменти до чадърчетата за аперитиви, етикетите от пъпеши, значките от предизборни кампании, топките от стълбищни парапети, първите страници от романи и хърватските поговорки, които запълват половината от апартамента му и почти целия му живот.
Тя се влюбва в силния и закрилящ мъж от момичешките си представи, който той не е.
В романтичния сблъсък на странностите им 35-годишният Фоенкинос, вече преведен на 12 езика, се спъва (без да пада) в отношенията между мъжете и жените, ревността, гордостта, търсенето на чувството за пълноценност, както и отношението на родителите, които гледат на сина си като „на електроуред, произведен в Германия, който се надсмива над гаранционната си карта”.
Младият автор, когото ръката ми откри съвсем случайно на един рафт в една книжарница, разказва всичко с безкрайна лекота и приятен наивитет, с добре премерено чувство за хумор и ирония.
Накрая се оказва, че „Париж е велик град за всички, които се обичат с такава обикновена любов”… И за всички „забързани жени и мъжете, които се мъчат да ги настигнат”…
Прочетете още ревютата в „Аз чета“ на „Независими сърца“ и „Деликатност“ от Давид Фоенкинос.
