„Всички начини за употреба на словото нека бъдат на разположение на всички!“ – това ми изглежда най-подходящото мото за тази книга. При това девизът има хубаво, демократично звучене. Не за да станат всички художници на словото, а за да не бъде никой роб.„
Имам двама най-любими детски писатели, чиито книги безумно развихряха въображението ми, когато бях малка. Смея да кажа, че благодарение на тях обикнах толкова много книгите. Това са Роалд Дал и Джани Родари.
След прочита на прекрасната „Приказки по телефона“ от Родари, реших да се запозная и със знаковата му „Граматика на фантазията“, за да разбера как създава своята магия, как в главата му се раждат толкова фантастични, превъзходни и незабравими истории. В този ред на мисли, признавам, че очевидно съм от непорасналите деца. :)
Защото винаги се намираше едно дете, което ще запита, и то точно по следния начин: „А как се измислят приказките?“. Всяко такова дете заслужава честно да му се отговори.
Може би си мислите, че Родари едва ли има с какво да ви изненада, или пък смятате, че приказки се съчиняват лесно – кое пък му е чак толкова трудното? Е, „Граматика на фантазията“ (изд. „Ciela“) ще ви изненада, защото италианският писател най-искрено и скромно разкрива част от мистерията, която се крие зад неговите вълшебни приказки. А такава мистерия има, както и тайни хитрости и ловки трикове, за да подтикнеш едно дете да мисли творчески.
В „Граматика на фантазията“ Родари ни въвлича в своя неповторим свят, където ни учи какво е „фантазиен бином“, „какво би станало, ако“, как се построява гатанка или пък „limerick“ (римувана безсмислица), как се „учудняват“ предмети. Писателят говори още за народните приказки, за приказките „наопаки“, за прекопираните приказки, дори за приказките на масата. Споменават се историите „Табу“, историите за смях, както и историите за игра.
В своето ръководство за развиване на детското въображение Родари включва и образа на вещицата „Бефана“, стъкленото човече, каубоя Бил-пианото, Пиерино и пластилина, козата на Господин Сеген…
Джани Родари (снимка: Daring to Do)
Родари ни обяснява още защо е хубаво детето да бъде главно действащо лице в сътворените от нас приказки, разкрива каква е ролята на математиката в историите (да, правилно прочетохте – математика) и размишлява върху въображението, творчеството, училището и тяхната взаимовръзка, защото „една от най-трудно изкоренимите представи е тази, че педагогическият процес, кой знае защо, трябва да бъде нещо сериозно-мрачно“.
Любимата ми глава е за „детето, което слуша приказки“, но има и глава за онези малчугани, които предпочитат комикси. Именно тук ми се иска да добавя един цитат, който сякаш обобщава всичко, което Родари се е опитвал да направи през целия си живот – да помогне на децата да бъдат по-творчески настроени.
Светът може да бъде гледан от височината на човешки бой, но също от задоблачни висоти (във века на самолетите това не е трудно). В действителния живот може да се влезе през главния вход, но може да се промъкнеш в него – и колко по-забавно е това! – през едно прозорче.
Доволна съм от прочита на „Граматика на фантазията“, защото книгата ми помогна не само да надникна във въображението на Родари, но и ме накара да се замисля за огромната роля на възпитанието посредством творческа мисъл.
Може би е време със сина ми да спрем да четем „Хензел и Гретел“ всяка вечер и да пробваме да сътворим наша собствена приказка с помощта на всички потребни съвети от Родари. Все пак, както писателят казва, „интелектът се ражда в борба, а не в покой“…
Още ревюта за книги на Джани Родари може да прочетете от Милена Златарова, която ни разказва за „Приказки, колкото усмивка“, и Лора Филипова, която ни споделя за „Животни без зоопарк“.
